Гюнтер Бруно Фукс
Гюнтер Бруно Фукс (на немски: Günter Bruno Fuchs) е германски поет, белетрист, график и автор на книги за деца.
| Гюнтер Бруно Фукс Günter Bruno Fuchs | |
|---|---|
 Гюнтер Бруно Фукс през 1975 г. | |
| Роден | 3 юли 1928 г. |
| Починал | 19 април 1977 г. Берлин, Германия |
| Професия | поет, писател |
| Националност |  Германия |
| Жанр | детска литература |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Гюнтер Бруно Фукс в Общомедия | |
ЖивотРедактиране
Още ученик Фукс е призован в „народното опълчение“ и в края на Втората световна война служи в противовъздушната отбрана на Берлин. Заловен е и е пратен в белгийски военнопленнически лагер. През 1949 г. се завръща в Берлин и става студент във Висшия институт за изобразително изкуство. Работи като клоун в пътуващ цирк, а след 1952 г. е писател и график на свободна практика. Фукс издава в Ройтлинген литературното списание „Визум“, съосновател е на галерия „Цинке“ и сътрудничи на радиото. В 1958 г. поетът се преселва в Западен Берлин. От 1971 г. е член на ПЕН-центъра на ФРГ.
ТворчествоРедактиране
В поезията си Гюнтер Бруно Фукс заявява своето нежелание да се приобщи към съществуващите политически порядки. Първата му стихосбирка „Сутринта“ (1954) и следващата „Цигански барабан“ (1956) със собствени гравюри на дърво са посветени на стремежа да се изгради собствено съществувание „помежду властващите идеологии“. Следват „След домашния обиск“ (1957), „Молитвеник на един гълтач на мечове“ (1960), „Пиянски съзерцания“ (1962), „Песен на скитника“ [1] (1965), „Странички на един придворен поет и други стихотворения“ (1967).
_G%C3%BCnter_Bruno_Fuchs.jpg)
ВлияниеРедактиране
Наричат Гюнтер Бруно Фукс непримирим размирник, поет с „едно плачещо и друго смеещо се око“. На погребението му са стичат почитатели от цяла Германия. Надгробното слово държи неговият приятел, поетът Кристоф Мекел.
БиблиографияРедактиране
- Der verratene Messias, 1953
- Die Wiederkehr des heiligen Franz, 1954
- Der Morgen, 1954
- Zigeunertrommel, Gedichte, 1956
- Die Jungen vom Teufelsmoor, 1956
- Nach der Haussuchung, 1957
- Polizeistunde, 1959
- Brevier eines Degenschluckers, 1960
- Trinkermeditationen, 1962
- Krümelnehmer, 1963
- Die Meisengeige. Zeitgenössische Nonsensverse (Hrsgb.), 1964
- Pennergesang. Gedichte & Chansons , 1965
- Herrn Eules Kreuzberger Kneipentraum, 1966
- Blätter eines Hof-Poeten, 1967
- Zwischen Kopf und Kragen. 32 wahre Geschichten und 13 Bilder, 1967
- Bericht eines Bremer Stadtmusikanten, 1968
- Fibelgeschichten, 1969
- Handbuch für Einwohner, 1969
- Das Lesebuch des Günter Bruno Fuchs, 1970
- Der Bahnwärter Sandomir, 1971
- Aus dem Leben eines Taugenichts, 1971
- Reiseplan für Westberliner anlässlich einer Reise nach Moskau und zurück, 1973
- Wanderbühne, 1976
- Gesammelte Fibelgeschichten und letzte Gedichte, 1978 (postum)
- Ratten werden verschenkt, 1984 (postum)
- Gemütlich summt das Vaterland, 1984 (postum)
- Erlernter Beruf eines Vogels, 1985 (postum)
- Werke in drei Bänden, 1990 – 1995 (postum)
Източници и бележкиРедактиране
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препраткиРедактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Гюнтер Бруно Фукс- Поезия от Гюнтер Бруно Фукс, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Eine Reise zum Dichter Günter Bruno Fuchs und zurück unternommen von Thomas Propp im Jahre 1981 Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- ((de)) Гюнтер Бруно Фукс в Die LYRIKwelt
- ((en)) Гюнтер Бруно Фукс в
Internet Movie Database - Произведения на Гюнтер Бруно Фукс в
Моята библиотека
