Гюнтер фон Бартенслебен
Гюнтер фон Бартенслебен (на немски: Günther von Bartensleben; * 1405; † 1453) е благородник от род Бартенслебен, господар на дворец Волфсбург в Долна Саксония.
Гюнтер фон Бартенслебен | |
германски благородник | |
Роден |
1405 г.
|
---|---|
Починал | 1453 г.
|
Герб | |
Той е син на Гюнцел VI фон Бартенслебен († 1434) и съпругата му Кунигунда Ганз цу Путлиц (* ок. 1380). Внук е на Гюнцел фон Бартенслебен († 1369) и Гизела.
Брат му Гюнцел VII е домхер в Магдебург, Халберщат и Хилдесхайм, също пропст на Залцведел. Гюнтер е наследник на господството Волфсбург. Той основава заедно с брат си и баща им „капелата Мария“ в Алт-Волфсбург, близо до двореца.[1]
Гюнтер фон Бартенслебен е подчинен на херцог Хайнрих II фон Брауншвайг-Люнебург. Гробният му камък се намира в „капелата Бартенслебен“ в манастир Мариентал.
Фамилия
редактиранеГюнтер фон Бартенслебен се жени ок. 1426 г. за фон Бюлов (* ок. 1407), дъщеря на Ханс фон Бюлов († 1458) и Абеле фон Пенц (* ок. 1415). Те имат две деца:
- Якоб фон Бартенслебен (* ок. 1429; † 1489), женен I. ок. 1454 г. за Анна фон Бортфелд (* ок. 1434), II. ок. 1480 г. за Луция фон Церсен (* ок. 1460)
- Кунигунда фон Бартенслебен (* ок. 1439; † 1501), омъжена ок. 1458 г. за Фриц IV фон дер Шуленбург (* ок. 1430; † пр. 1510)
Гюнтер фон Бартенслебен се жени втори път ок. 1434 г. за София фон Алвенслебен (* ок. 1414; † ок. 1461). Те имат децата:[2]
- Армгард фон Бартенслебен, омъжена за Вернер X фон дер Шуленбург († 9 декември 1494), син на Вернер VIII фон дер Шуленбург († 1445) и Барбара фон Есторф (* ок. 1360)
- Ханс фон Бартенслебен-Волфсбург (* ок. 1440; † пр. 8 април 1486), женен ок. 1466 г. за Армгард фон дер Шуленбург-Бецендорф (* ок. 1447; † сл. 1492), дъщеря на Бусо I фон дер Шуленбург († 1475/1477) и Армгард Елизабет фон Алвенслебен (* ок. 1419)
- Бусо фон Бартенслебен († 17 февруари 1499), женен I. за фон Бовентен, II. за фон дер Асебург
- Гертруд фон Бартенслебен, омъжена за Гюнцел фон Велтхайм
Литература
редактиране- Konrad Barthold Behrens: Genealogische und zum Theil Historische Vorstellung des Ursprunges … einiger uralter … Hochadeliger Häuser. Hannover um 1703, S. 59 (digitale-sammlungen.de).
- Peter Steckhan: Herkunft und Aufstieg der Herren von Bartensleben. In: Ortwin Reichold, Klaus-Jörg Siegfried, Peter Steckhan: Schloss Wolfsburg. Geschichte und Kultur. Appelhans Verlag, Braunschweig 2002, ISBN 3-930292-62-9, S. 84 ff.
- Peter Steckhan: Günther von Bartensleben. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 280 – 281.
Източници
редактиране- ↑ Peter Steckhan: Günther von Bartensleben. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 280 – 281.
- ↑ Günther von Bartensleben., geneagraphie.com