Гюпчево (на гръцки: Γυψοχώρι, Гипсохори, катаревуса Γυψοχώριον, Гипсохорион, до 1926 година Γύψοβο, Гипсово или Γιούψοβο, Гюпсово[1]) е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

Гюпчево
Γυψοχώρι
— село —
Гърция
40.8081° с. ш. 22.2602° и. д.
Гюпчево
Централна Македония
40.8081° с. ш. 22.2602° и. д.
Гюпчево
Воденско
40.8081° с. ш. 22.2602° и. д.
Гюпчево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина20 m
Население307 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 20 m надморска височина в Солунското поле на 5 km северно от Кадиново (Галатадес).[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Църквата „Свети Атанасий“ в Гюпчево е построена в 1857 (или 1851) година. В началото на XX век Гюпчево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Гюпчево брои 260 жители българи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гюпчево (Guioptchevo) има 360 българи екзархисти.[4]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Джупчево (Ђупчево) има 37 къщи славяни християни.[5]

В 1924 година в България се изселват 33 местни жители и на тяхно място са настанени 10 семейства понтийски гърци бежанци от Турция или 33 души.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Гипсохорион. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 13 бежански семейства с 37 души.[6] Според Тодор Симовски селото е смесено местно-бежанско. Статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година показва, че в селото има 60 бежанци.[2]

През Втората световна война 47 души от селото членуват в Солунския български клуб и притежават лични карти.[7]

По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) няколко семейства и отделни хора емигрират в социалистическите страни.[2] От 428 жители в 1991 година според Симовски местните са абсолютно мнозинство.[2]

Селото произвежда ябълки, пшеница, бостан, като е развито и скотовъдството.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 225[2] 233[2] 286[2] 345[2] 384[2] 409[2] 419[2] 447[2] 428[2] 470 378

Личности редактиране

Родени в Гюпчево
  •   Андон Поппетров, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Атанас Новаков, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Атанас Мицанга, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Атанас Писмишев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Ване Каравасилев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Ване Писмишев, гръцки андартски деец[9]
  •   Васил Карандонов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Георги Карамзалиев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Георги Мицангов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Георги Папастанков, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Глигор Делев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Гонджо Клайчев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
  •   Димитър Димилиев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Димитър Карандонов, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Евтим Карандонов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Иван Каравасилев, гръцки андартски деец[9]
  •   Иван Мицангов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Иван Узунов, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Иван Писмишев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Костадин Делев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Кръстьо Узунов (1875 - 1946), български революционер от ВМОРО[8]
  •   Кръсто Камчев, български революционер от ВМОРО[8], ренегат на гръцка служба[9]
  •   Никола Каравасилев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Ристо Самарджиев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Ристо Тръпчев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Петре Камче, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Стоян Камчев, български революционер от ВМОРО[8]
  •   Томо Узунов, български революционер от ВМОРО[8]
Починали в Гюпчево

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 68. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  5. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 95.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 79.
  9. а б в г д е ж з и к Колектив. Хроники на селата во Ениџевардарско, Воденско, Драмско, Леринско и Костурско, том III, книга 1. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2020. с. 80.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 102.