Тази статия се отнася за инсектицида ДДТ. За едноименната руска музикална група вижте ДДТ (група)

ДДТ или дихлоро-дифенил-трихлороетан (ClC6H4)2CHCCl3 е безцветно, кристално вещество, с температура на топене 108 °С, което е практически неразтворимо във вода, но с голяма разтворимост в мазнините и повечето органични разтворители. Обикновено съдържа около 15% от 2,4`-изомера и се получава от хлорал, хлорбензен и сярна киселина. ДДТ се използва като инсектицид със специфична миризма. Парализира нервната система на насекомите, а при топлокръвните животни се натрупва в тялото (в мастната тъкан). За повечето растения не е фитотоксичен. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм – уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години. ДДТ е един от основните фактори белоглавите орли да са застрашени от изчезване в САЩ.[1][2]

ДДТ
P,p'-dichlorodiphenyltrichloroethane.svg
DDT-from-xtal-3D-vdW.png
Имена
По IUPAC 1-хлоро-4-[2,2,2-трихлоро-1-(4-хлорофенил)етил]бензен
Други дихлоро-дифенил-трихлороетан
Идентификатори
Номер на CAS 50-29-3
PubChem 3036
ChemSpider 2928
KEGG D07367
ChEBI 16130
ChEMBL 416898
SMILES
Clc1ccc(cc1)C(c2ccc(Cl)cc2)C(Cl)(Cl)Cl
StdInChI
1S/C14H9Cl5/c15-11-5-1-9(2-6-11)13(14(17,18)19)10-3-7-12(16)8-4-10/h1-8,13H
StdInChI ключ YVGGHNCTFXOJCH-UHFFFAOYSA-N
InChI 1/C14H9Cl5/c15-11-5-1-9(2-6-11)13(14(17,18)19)
10-3-7-12(16)8-4-10/h1-8,13H
InChI ключ YVGGHNCTFXOJCH-UHFFFAOYAJ
UNII CIW5S16655
Свойства
Формула C14H9Cl5
Моларна маса 354,48 g·mol−1
Плътност 0,99 g/cm3
Точка на топене 108,5 °C
Точка на кипене 260 °C
Разтворимост вода 25 μg/L
Опасности
Основни опасности токсичен, вреден за околната среда
NFPA 704
NFPA 704.svg
2
2
0
Точка на запалване 72 – 77 °C
LD50 113 – 800 mg/kg (мишки)
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25 °C, 100 kPa)
,
освен където е указано по друг начин.
ДДТ в Общомедия

ДДТ е открит от швейцарския учен Паул Мюлер през 1939 г. През 1948 година той получава Нобелова награда за медицина за откритието си, тъй като ДДТ било използвано за предотвратяване на епидемии от коремен тиф, малария и други силно заразни болести в началото на Втората световна война.[3]

Производството на ДДТ кулминира през 1963 г. с 82 000 тона годишно. През 1962 г. авторката Рейчъл Карсън поставя под въпрос безопасността на химикала в своята книга „Тиха Пролет“. И макар тя да не твърди, че той трябва да бъде забранен, последвалото екологично движение в крайна сметка довежда до забраната на ДДТ в САЩ през 1972 г.[4]

ИзточнициРедактиране