Дабиля
Дабиља
— село —
41.4428° с. ш. 22.6906° и. д.
Дабиля
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаСтрумица
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина201 m
Население1647 души (2021)
Пощенски код2400
МПС кодSR
Дабиля в Общомедия

Дабиля или Дабеле или Дабиле (на македонска литературна норма: Дабиља, Дабиље) е село в община Струмица на Северна Македония.

География редактиране

Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от Струмица и на 5 километра западно от Босилово.

История редактиране

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дабеле (Dabélé) е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]

В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]

Според данните от преброяването през 2021 г. Дабиля има 1647 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1509
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 134

В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[7]

Личности редактиране

Родени в Дабиля
Починали в Дабиля
  •   Димитър Василев Хесапчиев (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[11]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  4. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 65.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  6. МакСтат база на податоци, Државен завод за статистика на Република Северна Македонија.
  7. Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
  9. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 – 174.
  10. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 129