Давид Овадия

Давид Хаим Овадия е български поет и преводач на поезия от еврейски произход, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Давид Овадия
Роден	1 декември 1923 г. Кърджали, Царство България
Починал	8 април 1995 г. София, България
Професия	поет, преводач
Националност	България
Жанр	поезия
Направление	социалистически реализъм

Кратка биография

Давид Овадия е роден на 1 декември 1923 г. в град Кърджали. Той е активен член на Работническия младежки съюз от 1940 година, партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“ и член на Българската комунистическа партия от 1945 година. През 1950 година завършва руска филология в Софийския университет. Работи като редактор последователно във в. „Отечествен глас“, Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“.

Давид Овадия е заслужил деятел на културата от 1974 година, член на СБП. Почти цялото му творчество е посветено на борбата срещу фашизма, но пише и любовна поезия. Преводач на руска поезия.

Участва в редица състезания по шахмат – софийските първенства по шахмат, Мемориал „Бахаров“, турнири за ветерани и др. Умира на 8 април 1995 г.

Творчество

Стихосбирки

• Партизански дневник (1948)
• До последния миг (1950)
• Отрядът живее (1951)
• Стихове за партизанския отряд (1955)
• Дом (1956)
• Омразата не бива да угасне (1958)
• Несбъдната среща (1960)
• Епиграми (1961)
• Късна среща (1964)
• Стихотворения (1967)
• Трябва да се живее (1972)
• Избрани стихотворения” (1973)
• Белият снежен килим (1975)

Мемоарно-документална литература

• Петър Черкелов (1954)
• Август, август... (1965)
• Менахо или терористът (1970)
• Леваневски (1978, 1980, 1992)
• Избрани произведения т. I и II (1983)
• Дед или разгромът (1990)

Литература за деца

• Радостни очи (съавтор, 1976)
• Партизаните (1980)

Външни препратки

• Творби на Давид Овадия, liternet.bg
• Произведения на Давид Овадия в Моята библиотека