Давид Ферер
Давид Ферер Ерн (на испански: David Ferrer Ern) е испански професионален тенисист.
Давид Ферер | |
David Ferrer | |
Давид Ферер на Ю ЕС Оупън, 2016 г. | |
Информация | |
---|---|
Държава | Испания |
Роден | |
Живее в | Валенсия, Испания |
Височина / Тегло | 175 cm / 73 kg |
Кариера | |
Професионална | 2000 |
Оттеглил се | 2019 |
Пари от наградни фондове | 31 483 911 щ.д. |
Сингъл | |
Победи-загуби | 734–377 |
Титли от ATP | 27 |
Други титли | 8 |
Най-висока позиция | 3 (8 юли 2013) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | полуфинал 2011, 2013 |
Ролан Гарос | финал 2013 |
Уимбълдън | 1/4-финал 2012, 2013 |
ОП на САЩ | полуфинал 2007, 2012 |
Двойки | |
Победи-загуби | 77–113 |
Титли от ATP | 2 |
Най-висока позиция | 42 (24 октомври 2005) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 3-ти кръг 2005 |
Ролан Гарос | 2-ри кръг 2009 |
Уимбълдън | 1-ви кръг 2003, 2004, 2005, 2006, 2009, 2018 |
ОП на САЩ | 2-ри кръг 2004, 2006 |
Отборно | |
Купа Дейвис | Испания шампион 2008, 2009, 2011 |
Световна отборна купа | Испания 2005 |
Информацията е актуална към 2 септември 2024 | |
Давид Ферер в Общомедия |
Биография
редактиранеКариера
редактиранеКогато е на петнадесет години, Ферер отива в Барселона, където каталунската тенис федерация подпомага тренировките му. По-късно прекарва девет месеца в Equelite – тенис академията на Хуан Карлос Фереро във Вилена.
През 2000 г., първата му година като професионалист, Фереро печели два Фючърса на сингъл и един на двойки. През 2001 г. печели един сателитен турнир и първата си от общо пет титли от Чалънджър турнири – в Сопот (Полша).
През 2002 г. започва да участва на турнири от висока категория като стига финал още на втория си такъв турнир – в Умаг, Хърватия, където губи от Карлос Моя. По-малко от два месеца по-късно Ферер взима първата си титла от турнир от висока категория – в Букурещ той надделява над Хосе Акасусо. През тази година печели още четири Чалънджър турнира.
През 2003 г. дебютира на всичките турнири от Големия шлем, както и на шест от деветте Мастърса. Играе финал в Сопот.
Година по-късно играе на полуфинал в Щутгарт, Палермо и Лион и на четвъртфинал в Буенос Айрес, Валенсия, Букурещ и на Хамбург Мастърс.
На Ролан Гарос през 2005 стига до четвъртфинал, където губи от бъдещия шампион Рафаел Надал. Това е най-добрият му резултат от турнир от Големия шлем. През годината играе финал във Валенсия, полуфинал във Виня дел Мар, Ню Хейвън и на Мастърсите в Маями и Рим, четвъртфинал на Мастърсите в Монте Карло, Мадрид и Париж. През месец февруари печели турнирите на двойки във Виня дел Мар и Акапулко, с партньор Сантяго Вентура.
През 2006 г. Ферер печели титлата в Щутгарт. На финала надделява над Акасусо в петсетов мач, продължил пет часа. Ферер успява да обърне мача, губейки с 1:2 сета и 1:5 гейма в четвъртия сет. Стига до финал във Валенсия и полуфинал на Маями Мастърс. Играе четвъртфинал в Базел и Окланд и на Мастърсите в Монте Карло, Хамбург и Синсинати. На Уимбълдън и Откритото първенство на Австралия стига до четвъртия кръг, а на Откритото първенство на САЩ – до третия кръг. Това са и най-добрите му класирания на тези турнири.
До 2007 г. Ферер печели само един турнир – в Оукланд, и играе полуфинал на още един – в Барселона. На сметката си има и четири четвъртфинала: На Мастърсите в Индиън Уелс, Монте Карло и Хамбург и на турнира в Ротердам.
През 2012 г. Ферер печели най-голямата си титла в кариерата от категорията Мастърс 1000 в Париж с победа над поляка Йежи Янович в два сета (6:4, 6:3).
През 2013 г. идва най-големият връх в кариерата на сърцатия испанец и той достига за първи път финал на турнир от Големия шлем. Това се случва на Ролан Гарос, където на финала е победен от своя добър приятел Рафаел Надал.
Достига до финал на Открито първенство на Франция, по два пъти до полуфинал на Открито първенство по тенис на Австралия и Открито първенство на САЩ и до четвъртфинал на Уимбълдън. Влиза в първите 10 на световната ранглиста през 2006 г., а най-доброто му класиране е трето място, постигнато през юли 2013 г. Той е част от испанския отбор за Купа Дейвис, спечелил финалите през 2008, 2009 и 2011. Негов треньор между 2000 и 2013 е Хавиер Пилес, а от 2014 – Хосе Франсиско Алтур. Най-значимата му индивидуална титла до 2014 е Париж Мастърс през 2012 и второ място на Тенис Мастърс Къп през 2007.[1] За първи път влиза в топ 10 през 2006 и най-високото му класиране е номер 3 през юли 2013.
Класиране в края на годината
редактиранеГодина | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 |
Сингъл | 407 | 219 | 59 | 71 | 48 | 15 | 14 |
Двойки | 838 | 535 | 558 | 146 | 166 | 43 | 139 |
Кариерна статистика
редактиранеФинали на турнири от Голям шлем (1)
редактиранегодина | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
2013 | Ролан Гарос | Рафаел Надал | 3–6, 2–6, 3–6 |
Финали на Финалния турнир на Световния тур на ATP (1)
редактиранегодина | място | финален турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|---|
2007 | Шанхай | Тенис Мастърс Къп | Роджър Федерер | 2 – 6, 3 – 6, 2 – 6 |
Титли от турнири от сериите Мастърс (1)
редактиранегодина | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2012 | Париж Мастърс | Йежи Янович | 6–4, 6–3 |
Финали на турнири от сериите Мастърс (6)
редактиранегодина | турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|
2010 | Италия Оупън | Рафаел Надал | 5–7, 2–6 |
2011 | Монте Карло Мастърс | Рафаел Надал | 4–6, 5–7 |
2011 | Шанхай Мастърс | Анди Мъри | 5–7, 4–6 |
2013 | Маями Оупън | Анди Мъри | 6–2, 4–6, 6–7(1–7) |
2013 | Париж Мастърс | Новак Джокович | 5–7, 5–7 |
2014 | Синсинати Оупън | Роджър Федерер | 3–6, 6–1, 2–6 |
Титли на сингъл (28)
редактиране
|
|
Загубени финали на сингъл (22)
редактиране№ | Дата | Турнир | Противник | Резултат |
1. | 16.07.2000 | Аликанте, Испания F1 | Оскар Ернандес | 6:2, 4:6, 5:7 |
2. | 01.04.2001 | Бадалона, Испания 3, 4-та седмица | Горка Фрайле | 0:6, 2:6 |
3. | 22.04.2001 | Бадалона, Испания 4, 2-ра седмица | Жером Хаенел | 6:4, 4:6, 5:7 |
4. | 21.07.2002 | Умаг, Хърватия | Карлос Моя | 2:6, 3:6 |
5. | 03.08.2003 | Сопот, Полша | Гилермо Кория | 5:7, 1:6 |
6. | 10.04.2005 | Валенсия, Испания | Игор Андреев | 3:6, 7:5, 3:6 |
7. | 12.11.2007 | Тенис Мастърс Къп, Китай | Роджър Федерер | 2-6, 3-6, 2-6 |
8. | 28.04.2008 | Барселона, Испания | Рафаел Надал | 1-6, 6-4, 1-6 |
9. | 23.02.2009 | Дубай, ОАЕ | Новак Джокович | 5-7, 3-6 |
10. | 20.04.2009 | Барселона, Испания | Рафаел Надал | 2-6, 5-7 |
11. | 15.02.2010 | Буенос Айрес, Аржентина | Хуан Карлос Фереро | 7-5, 4-6, 3-6 |
12. | 25.04.2010 | Рим, Италия | Рафаел Надал | 5-7, 2-6 |
13. | 04.10.2010 | Бейджинг, Китай | Новак Джокович | 2-6, 4-6 |
14. | 10.04.2011 | Монте Карло Мастърс, Монако | Рафаел Надал | 4-6, 5-7 |
15. | 18.04.2011 | Барселона, Испания | Рафаел Надал | 2-6, 4-6 |
16. | 11.07.2011 | Бастад, Швеция | Робин Сьодерлинг | 2-6, 2-6 |
17. | 09.10.2011 | Шанхай, Китай | Анди Мъри | 5-7, 4-6 |
18. | 23.04.2012 | Барселона, Испания | Рафаел Надал | 6-7(1), 5-7 |
19. | 25.02.2013 | Акапулко, Мексико | Рафаел Надал | 0-6, 2-6 |
20. | 20.03.2013 | Маями, САЩ | Анди Мъри | 6-2, 4-6, 6-7(1) |
21. | 29.04.2013 | Оеирас, Португалия | Станислас Вавринка | 1-6, 4-6 |
22. | 27.05.2013 | Ролан Гарос, Франция | Рафаел Надал | 3-6, 2-6, 3-6 |
Титли на двойки (3)
редактиране№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 30.07.2000 | Гандия, Испания F3 | Дидак Перес-Минаро | Анхел-Хосе Мартин-Аройо Педро Нието-Ореяна |
2:6, 6:4, 6:3 |
2. | 06.02.2005 | Виня дел Мар, Чили | Сантяго Вентура | Гастон Етлис Мартин Родригес |
6:3, 6:4 |
3. | 27.02.2005 | Акапулко, Мексико | Сантяго Вентура | Иржи Ванек Томас Зиб |
4:6, 6:1, 6:4 |
Загубени финали на двойки (2)
редактиране№ | Дата | Турнир | Партньор | Противник | Резултат |
1. | 25.06.2000 | Забже, Полша F2 | Даниел Ленсина-Рибес | Пьотр Шчепаник Орест Терешчук |
4:6, 0:6 |
2. | 02.03.2003 | Акапулко, Мексико | Фернандо Висенте | Марк Ноулс Даниел Нестор |
3:6, 3:6 |
Източници
редактиране- ↑ Ford, Bonnie D. Golden Arches only option for David Ferrer // ESPN, 6 септември 2007. Посетен на 22 януари 2010.
Външни препратки
редактиране- Давид Ферер в сайта на ATP
- Давид Ферер в сайта на ITF
- Давид Ферер в сайта на Davis cup