Дагестан
Република Дагестан (на аварски език: Дагъистаналъул Жумгьурият, на лезгински: Дагъустандин Республика, на азербайджански език: Dağıstan Respublikası, Дағыстан Республикасы, на лакски език: Дагъусттаннал Республика, на даргински език: Дагъистан республика) е субект на Руската Федерация. Влиза в състава на Севернокавказки федерален окръг и Севернокавказкия икономически район. Площ 50 270 km2 (52-ро място, 0,29%), население на 1 януари 2017 г. 3 041 900 души (13-о място, 2,07%). Столица е град Махачкала. Разстояние от Москва до Махачкала — 2 166 km. Тук се намира най-южната точка на Руската федерация.
Република Дагестан Республика Дагестан | |
Република в Руската федерация | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Махачкала |
Площ | 50 270 km² |
Население | 3 133 303 души (2021) 62,3 души/km² |
Президент | Рамазан Абдулатипов |
Езици | руски и езиците на етносите в Дагестан |
Официален сайт | www.e-dag.ru |
Дагестан в Общомедия |
В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.
От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия. Според Международната кризисна група, за голяма част от насилието от 2003 година насам е отговорна военизираната ислямистка организация Шариат Джамаат.
История
редактиране- Още през каменната епоха на Дагестанска територия живеят хора. От бронзовата ера са останките на селища и могили в равнинната част.
- През VII век пр.н.е. Дагестанските земи завладяват скитите.
- По-късно в южните части живеел древният народ каспии, дал името на морето.
- През I-IV век тук живели чергарските племена на масагетите.
- През IV век южната част от територията влиза в състава на Кавказка Албания (Аран).
- През VIII – IX век територията на Дагестан става част от Хазарския хаганат.
- През VI век Дагестанските земи са завладени от Сасанидска Персия.
- През VII век в Дагестан се разпространява исляма под властта на Арабския халифат.
- През X век започва формиране на независими държавни образувания (Дербентски емират, Аварско ханство, Табасаран.
- През средата на XI век на територията на Дагестан за няколко десетилетия се образува Савирското княжество. Впоследствие то е асимилирано от Вожлко-Камска България
- През XII век на юг се образувала феодалната държава Ширван.
- През XIII век крайбрежието завладяват монголите.
- През XVI век южният район е под властта на Османската империя.
- През XVIII век се води борба за контрол над Дагестан между Руската империя и Персия.
- Окончателно е присъединен към Русия през 1813 г.
- През 30-те и 50-те години на XIX век имам Шамил води война с Русия.
- На 20 януари 1921 г. е образувана Дагестанска АССР. На 17 септември 1991 г. е преименувана в Дагестанска ССР, а на 17 декември 1991 г. в Република Дагестан.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници
редактиранеРепублика Дагестан е разположена на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Граничи с Азербайджан на юг, с Грузия на югозапад, с Република Чечения на запад, със Ставрополски край на северозапад, и с Република Калмикия на север. На изток страната се мие от водите на Каспийско море. Бреговата линия (530 km) е слабо разчленена. На север са Аграханският и Кизлярският заливи, Аграханският полуостров, островите Чечен, Тюлени и др.[1]
Релеф
редактиранеПо структурата на ландшафта територията на страната се дели на четири части. 1.Низинна част (голям процент под морското равнище) обхващаща югозападните предели на Прикаспийската низина, поделяща се на Терско-Кумско, Терско-Сулакска и Приморска низина. 2.Предпланинска част на Северен Кавказ, състояща се от отделни хребети със северозападно и югоизточно простиране, разделени от широки долини и котловини. 3.Вътрешен планински Дагестан се характеризира от съчения на широки плата (Арактау, Гунибско, Хунзахско и др.) и тесни моноклинални гребени хребетите Салатау, Гумрински и др.) с височина до 2500 m. Планинските хребети на много места са прорязани от дълбоки ждрела и каньони, сред които по своята дълбочина (до 1800 m) се отличава Главния каньон на река Сулак. 4.Високопланински Дагестан включва две основни планински вериги – Главния (Вододелен) хребет на Голям Кавказ (в Дагестан е неговият северен склон) и неговия Страничен хребет. В близост до най-южната точка на Русия, на границата с Азербайджан се извисява връх Базардюзю 4466 m, най-високата точка на Република Дагестан.[1]
Полезни изкопаеми
редактиранеСред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, природен газ, въглища, сяра, варовикови и кварцови пясъци.[1]
Климат
редактиранеРепублика Дагестан се намира в умерения климатичен пояс, а в планините е високопланински. Като цяло климатът на страната се характеризира като топъл и сух. Средната януарска температура в низинните райони е от +1,4 °C до -2,9 °C (в планините от -5 °C до -11°), а средната юлска до +24 °C. Средногодишното количество на валежите е от 200 – 300 mm в североизточните низинни части до 600 – 800 mm в планините с максимум през пролетно-летния сезон. Вегетационния период (с денонощни температури над 10 °C) е от 160 – 180 дни на север, до 235 – 250 дни на юг.[1]
Води
редактиранеРечната мрежа на Дагестан се отличава със значителна гъстота и се отнася към водосборните басейни на Каспийско море и Прикаспийската безотточна област. В страната има 6255 реки с обща дължина 18 347 km. Над 90% от тези реки са планински, като се характеризират с дълбоко всечени долини, значителна разчлененост и голям наклон. От множеството дагестански реки само 20 от тях достигат до Каспийско море, а останалите се губят в пясъците на Прикаспийската низина или водите им на 100% се използват за напояване. Реките в Дагестан се делят на две групи спрямо начинът им на подхранване – смесено с преобладаване на ледниковото (Терек, Сулак, Самур и др.) и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното (Акташ, Гюлгеричай, Рубас и др.). За всички дагестански реки е характерно пролетно-лятното пълноводие (юни – август) в периода на активното топене на снеговете и ледниците и обилните валежи през този сезон. Повечето от реките в страната през зимата не замръзват. Главните реки в Дагестан са: Терек (най-долното течение и делтата), Кума (в най-северната част), Сулак (цялото течение) и Самур (в южната част на страната). Изградени са голямо количество напоителни канали.[2]
На територията на Дагестан има над 900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 389 km2, в т.ч. около 430 езера с площ над 10 дка. Повечето от големите езера на страната са солени, а всички сладководни езера са малки и се намират само в планинската част. Най-голямото естествено езеро е соленото лиманно езеро Южен Аграхан с площ от 110 km2, разположено на мястото на южната част на бившия Аграхански залив. Най-големите изкуствени водоеми са Чиркейското водохранилище на река Сулак и Ирганайското водохранилище на река Аварско Койсу, дясна съставяща на река Сулак.[2]
Почви, растителност
редактиранеВ равнинните и низинни части на Дагестан основните почвени видове са кафявите, ливадните и солончаците. В предпланините и планините п разпределението на почвената покривка има ясно изразена зоналност. В предпланините преобладават кафявите горски почви, а по североизточните склонове и на планинските плата във вътрешността са развити планинските черноземи. В планините основните почвени видове са планинско-степните, планинските кафяви горски и планинско ливадните почви.
Растителността в низинните и ниски части на склоновете на Кавказ са заети от пустинна и полупустинна растителност. От 500 – 600 m до към 1500 – 1600 m са разположени горски масиви от дъб, габър, бук, а във вътрешните и високопланински райони – бреза, бор и др. Във вътрешните плата, а също и по северните скланове на планината е характерна планинската степна и полустепна растителност, преминаваща по-нагоре в субалпийски и алпийски пасища.[1]
Фауна
редактиранеНай-богат животински свят има в планинската част на страната. Тук обитават дагестански тур, див козел, сърна, кафява мечка, благороден елен и други бозайници. От птиците – планинска пуйка, каменна патица (кеклик), алпийски чавки, орли и др. В Каспийско море – селда, кефал, цаца, есетра, белуга, сьомга.[1]
Население
редактиранеПо данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км2. Урбанизацията на населението е 42,79%.
Етническият състав на населението е следният:
- аварци – 29,44%; около – 719 000
- даргинци – 16,52%; около – 347 000
- кумики – 14,20%; около – 302 000
- лезгинци – 13,07%; около – 301 000
- табасарани – 5,02%; около – 129 000
- лакци – 4,69%; около – 118 000
- руснаци – 3,33%; около – 104 000
- рутулци – 1,0%; около – 28 000
-
Дагестанец. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907 – 1915 г.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Република Дагестан се дели на: 10 републикански градски окръга, 41 муниципални района, 10 града, всичките с републиканско подчинение и 18 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Махачкала (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
Буйнакс | 21 | 64 538 | гр. Буйнакс | 64 538 | 41 | |
Дагестанские Огни | 9 | 29 238 | гр. Дагестанские Огни | 29 238 | 118 | |
Делбент | 70 | 123 162 | гр. Дербент | 123 162 | 121 | |
Избербаш | 23 | 58 147 | гр. Избербаш | 58 147 | 56 | |
Каспийск | 33 | 113 348 | гр. Каспийск | 113 348 | 14 | |
Кизилюрт | 50 | 47 425 | гр. Кизилюрт | 36 570 | 64 | Бавтугай, Нови Сулак |
Кизляр | 32 | 50 964 | гр. Кизляр | 48 396 | 170 | Комсомолски |
Махачкала | 468 | 722 314 | гр. Махачкала | 592 976 | Албурикент, Кяхулай, Ленинкент, Нови Кяхулай, Семендер, Сулак, Тарки, Шамхал | |
Южно-Сухокумск | 82 | 10 543 | гр. Южно-Сухокумск | 10 543 | 312 | |
Муниципални райони | ||||||
Агулски | 794 | 10 452 | с. Тпиг | 2829 | 240 | |
Акушински | 623 | 53 128 | с. Акуша | 4697 | 133 | |
Ахвахски | 197 | 24 151 | с. Карата | 4153 | 277 | |
Ахтински | 1120 | 31 492 | с. Ахти | 13 400 | 244 | |
Бабаюртовски | 3255 | 48 134 | с. Бабаюрт | 16 149 | 129 | |
Ботлихски | 688 | 57 908 | с. Ботлих | 12 159 | 252 | |
Буйнакски | 1827 | 80 131 | гр. Буйнакс | 41 | ||
Гергебилски | 347 | 21 160 | с. Гергебил | 5520 | 138 | |
Гумбетовски | 676 | 22 675 | с. Мехелта | 3314 | 166 | |
Гунибски | 610 | 26 701 | с. Гуниб | 2580 | 157 | |
Дахадаевски | 761 | 36 374 | с. Уркарах | 4394 | 152 | Кубачи |
Дербентски | 821 | 102 429 | гр. Дербент | 121 | Белиджи, Мамедкала | |
Докузпарински | 377 | 15 214 | с. Усухчай | 1866 | 229 | |
Казбековски | 585 | 47 353 | с. Дилим | 9721 | 108 | Дубки |
Кайтагски | 678 | 32 738 | с. Маджалис | 6815 | 121 | |
Карабудахкентски | 1427 | 31 860 | с. Карабудахкент | 17 144 | 42 | Ачису |
Каякентски | 691 | 55 633 | с. Новокаякент | 5130 | 70 | |
Кизилюртовски | 524 | 70 039 | гр. Кизилюрт | 64 | ||
Кизлярски | 3047 | 72 659 | гр. Кизляр | 170 | ||
Кулински | 651 | 11 031 | с. Вачи | 894 | 180 | |
Кумгоркалински | 1256 | 26 665 | с. Кормаскала | 7722 | 19 | Тюбе |
Курахски | 699 | 14 901 | с. Курах | 3235 | 226 | |
Лакски | 704 | 11 392 | с. Кумух | 1930 | 157 | |
Левашински | 813 | 75 852 | с. Леваши | 11 186 | 107 | |
Магарамкентски | 655 | 61 857 | с. Магарамкент | 6953 | 179 | |
Новолакски | 219 | 33 886 | с. Новолакское | 6862 | 98 | |
Ногайски | 5871 | 19 189 | с. КТерекли-Мектеб | 6884 | 250 | |
Рутулски | 2188 | 21 225 | с. Рутул | 4132 | 274 | |
Сергокалински | 528 | 27 863 | с. Сергокала | 8143 | 74 | |
Сулейман-Сталски | 666 | 56 656 | с. Касумкент | 13 232 | 184 | |
Табасарански | 803 | 49 725 | с. Хучни | 3232 | 177 | |
Тарумовски | 3109 | 32 961 | с. Тарумовка | 5874 | 199 | |
Тляратински | 1612 | 23 565 | с. Тлярата | 1200 | 258 | |
Унцукулски | 560 | 30 783 | сгт Шамилкала | 4816 | 186 | |
Хасавюртовски | 1424 | 153 878 | гр. Хасавюрт | 82 | ||
Хивски | 471 | 21 314 | с. Хив | 2594 | 204 | |
Хунзахски | 552 | 32 096 | с. Хунзах | 4245 | 183 | |
Цумадински | 1178 | 25 071 | с. Агвали | 2677 | 270 | |
Цунтински | 964 | 19 741 | с. Кидеро | 752 | 292 | |
Чародински | 894 | 12 547 | с. Цуриб | 2234 | 182 | |
Шамилски | 892 | 29 145 | с. Хебда | 72 687 | 201 |
Икономика
редактиранеПромишленост
редактиранеРазвито е машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.
Селско стопанство
редактиранеРепубликата се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.
Външни препратки
редактиранеНа руски език
редактиране- Република Дагестан Архив на оригинала от 2010-11-26 в Wayback Machine. – официален сайт
- Сайт на правителството на Република Дагестан Архив на оригинала от 2011-05-12 в Wayback Machine.
- Информационен сайт на Дагестан Архив на оригинала от 2005-03-16 в Wayback Machine.
- Република Дагестан – кратка справка
- Народите на Дагестан Архив на оригинала от 2005-02-10 в Wayback Machine.
- Dag.dax.ru – Систематизиран каталог с анотирани препратки на дагестанския Интернет
- Дагестан на Открития портал на Руския Юг[неработеща препратка]
На английски
редактиране- Dagestan at the NUPI Center for Russian Studies Архив на оригинала от 2006-01-08 в Wayback Machine.
- History of Dagestan at the Daghestan State University Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.
- University of Texas maps of the Dagestan region
- Sobaka's independent reporting on Dagestan Архив на оригинала от 2006-04-27 в Wayback Machine.
- BISNIS report – US government report on the economy of Dagestan (2000) Архив на оригинала от 2006-02-18 в Wayback Machine.
- Radio Free Europe discusses religious tension in Dagestan Архив на оригинала от 2017-10-11 в Wayback Machine.
Литература
редактиране- Ахмедханов, К. Э. Путешествие по Дагестану. Практическое руководство. М., Физкультура и спорт, 1988 (По родным просторам).
- История Дагестана с древнейших времен до наших дней. В двух томах. Ред. А. И. Османов. М., Наука, 2004.
- Криштопа, А. Е. Дагестан в XIII – начале XV вв. Очерк политической истории. М., Мамонт; Таус, 2007.
- Карпов, Ю. Ю. Взгляд на горцев. Взгляд с гор. Мировоззренческие аспекты культуры и социальный опыт горцев Дагестана. СПб., Петербургское востоковедение, 2007.
- Дагестан и мусульманский Восток. Сборник статей в честь профессора Амри Рзаевича Шихсаидова. Сост. и отв. ред. А. К. Аликберов, В. О. Бобровников. М., Издательский дом Марджани, 2010.
Източници
редактиране- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Дагестан
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Дагестан
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Дагестана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |