Далечен изток на Русия

(пренасочване от Далечен Изток на Русия)
Тази статия е за географския обект. За административния окръг вижте Далекоизточен федерален окръг.

Далечният изток на Русия е северноазиатска географска област, заета от източната част на Руската федерация, към която се отнасят водосборните басейни на реките, вливащи се в Тихия океан, а също така и Курилските, Командорските, Шантарските острови, Сахалин и остров Врангел.[1]

Далечен изток на Русия
Дальний Восток России
Корякская Сопка, Камчатка
Разположение на картата на РусияРазположение на картата на Русия
Страна Русия
Федерален окръгДалекоизточен
Площ6 169 300 km²
Население6 226 640 души (2014 г.)
1,01 души/km²
Далечен изток на Русия в Общомедия

Заемащ 36 % от територията на Русия районът е с население, съставляващо около 5 % държавното население, като за периода 1991 – 2010 жителите са намалели с 1,8 млн. (22 %).[2].

Най-старата руска карта на Далечния изток, 1701 год[3]
 
Граф Амурский

Според археологическите данни през първото хилядолетие пр.н.е. по левия бряг и долното течение на Амур се заселват ловно-събирателските племена на даурите, евенките, нивхите, удегейците, орочите и нанайците. В днешния Приморски край и района на град Находка са открити свидетелства, датирани към палеолита. Полуостров Камчатка е заселен през каменната епоха от коряките, айните и ителмените. През XVII век започва руската експанзия в Сибир и през 1632 е основан град Якутск. Завоевателните мисии са предимно на казаци и един от тях – Семьон Шелковников, достига до Охотско море през 1647. Руските пътешественици Василий Поярков и Ерофей Хабаров влизат в контакт с империята Цин и е сключен Нерчинският договор, поставящ границата между двете държави по долината на река Горбица. През 1724 и 1730 Петър Велики организира две Камчатски експедиции, ръководени от Витус Беринг. Те картографират и изследват крайбрежието и междуконтиненталния пролив, достигайки Аляска. Изследванията са продължени от Степан Крашенинников, а в Камчатка са пратени заселници-старообредци.

През XIX век отслабва могъществото на империята Цин, което води до Първа опиумна война. Заети с бойни действия на юг срещу колониалните армии на Великобритания и Франция и срещу Тайпинско въстание, китайците изоставят контрола над севера. От това се възползва Русия. През 1850 лейтенант Генадий Невелски прониква до устието на Амур и основава там военен пост на Руската империя. Генерал-губернаторът на Източен Сибир граф Николай Муравьов-Амурский осигурява продоволсвтия и логистика за изграждането на първите руски селища: Иркутское, Богородское, Ново-Михайловское, Сергеевское. През 1858 е сключен Айгунски договор между Русия и Китай, по силата на който руските придобивки са признати и узаконени.

География

редактиране
 
Река Амур
 
Езеро Джек Лондон, Магаданска област
 
Височина 611“.

Регионът днес граничи с Китай и КНДР на юг, Япония на югоизток и САЩ на североизток. На изток и север граничи съответно с Тихия и Северния ледовит океан. Далекоизточният федерален окръг се дели на три физико-географски дяла:

  • Североизточен Сибир – Якутия източно от Лена и Алдан;
  • Амуро-Сахалински дял – Амурска област, Еврейска Автономна область, Южен Хабаровски край, Приморски край и о. Сахалин;
  • Северен Притихоокеански дял – източна Чукотка, Магаданска област и Северен Хабаровски край, Камчатка и Курилските острови.[4][5]

Руският Далечен изток обхваща 3-часови пояса: +10, +11 и +12 UTC.

Разположен в няколко климатични пояса (4500 км), климатът на Далечния изток на Русия преминава от континентален в Якутия и Магаданска област до субтропичен мусонен на югоизток. Съществено влияние оказват студеното Приморско течение и планинският релеф. На крайбрежието целогодишно се оформят циклони, проливни няколкодневни дъждове, тайфуни и мъгли с влажност на въздуха до 90%.

Стопанство и ресурси

редактиране
 
Кариера „Мир“, Якутия
 
Подводница „Св. Георгий Победоносец“ на ремонт
 
Дизелов влак Д2 на Сахалин

Географският район генерира 98% от руския добив на диаманти в мините си „Мир“, „Айхал“ и „Удачное“. Освен това се добиват и въглища, цинк, олово, калай, злато, волфрам, морски продукти и риба, соя, дървесина, флуорит, живак, апатит, титан, кварц, слюда, графит, мрамор, глина. Това определя и индустриалните отрасли, застъпени в Далечния изток – преработка на цветни метали, риболов, дърводобив, целулозно-хартиена промишленост, корабостроене. Те са ориентирани към вътрешния пазар, а това увеличава себестойността им с оглед транспортните разходи. Железопътният транспорт е основен магистрален транспорт в региона, осигуряващ 80% от стокопреноса и около 40% от пътническия поток. Автомобилната пътна мрежа е с дължина 41,5 хил. км, броят на летищата – 107, а на пристанищата – 28.

Административно деление

редактиране
Населени места (над 20 000 жители)
по данни 2010 – 2015 г.
Хабаровск 607 216[6] Елизово 38 643
Владивосток 603 244[7] Партизанск 37 778
Якутск 299 169[8] Лесозаводск 36 619
Комсомолск на Амур 253 030[6] Далнегорск 35 976
Благовещенск 222 192[9] Мирни 34 354[8]
Южносахалинск 192 734[7] Тинда 33 819[8]
Петропавловск Камчатски 182 711[7] Корсаков 32 860
Уссурийск 166 819[7] Холмск 28 979
Находка 156 422[7] Далнереченск 26 618
Артьом 102 405[7] Советская Гаван 25 763[6]
Магадан 94 344[7] Зея 23 966[9]
Биробиджан 74 845[7] Ленск 23 725[8]
Белогорск 67 216[9] Фокино 23 145
Нерюнгри 58 133[8] Вилючинск 21 602
Свободни 55 159[9] Оха 21 495
Арсениев 53 543[7] Алдан 21 092[8]
Спаск-Дални 42 020 Николаевск на Амур 20 274[6]
Амурск 40 803[6]
Болшой Камен 39 126

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Дальний Восток России в энциклопедии Вокруг света
  2. Екатерина Мотрич: Нас становится всё меньше
  3. Атлас Азиатской России, Санкт-Петербург, Издание Переселенческого управления, 1914
  4. БСЭ: СССР. Физико-географические (природные) страны, архив на оригинала от 3 декември 2005, https://web.archive.org/web/20051203080845/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/106/970.htm, посетен на 3 декември 2005 
  5. Н. А. Гвоздецкий, И. И. Михайлов. Физическая география СССР. Азиатская часть. Изд-е 3. М.: „Мысль“, 1978, сс. 387, 410.
  6. а б в г д Численность населения Хабаровского края по муниципальным образованиям на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2016-10-28.
  7. а б в г д е ж з и Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года.
  8. а б в г д е Численность постоянного населения по муниципальным образованиям Республики Саха (Якутия) на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2015-04-15. Посетен на 2015-05-02.
  9. а б в г Оценка численности населения по городским округам, муниципальным районам, городским и сельским поселениям Амурской области на 1 января 2015 года. // Архивиран от оригинала на 2019-08-14. Посетен на 2015-05-02.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дальний Восток России“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​