Далечина на плаване, известна още и като запас от ход, е една от основните характеристики на плавателния съд. Определя се като максималното разстояние, което може да измине корабът (съдът) без дозареждане с гориво и смазочни материали, а също попълването на запасите от котелна вода (за параходите и паротурбинните кораби).[1] Параметърът се определя на изпитанията и се изчислява за различните скорости на движение, например, при максимална скорост, при икономичен ход и други.

В търговското корабоплаване на основата на разчетната далечина на плаване на съда, а също и спрямо редица други параметри (състоянието на корабното радиооборудване, спасителните средства и пр.) упълномощената класификационната организация присвоява на съда т. нар. район на плаване, позволявайки или ограничавайки съда във възможността му да се отдалечава от пристанищата-убежища, бреговите радиостанции или зоните на покритие на спътниковата система за връзка INMARSAT на зададено разстояние.

Терминът автономност определя максимално допустимия период от време, през който корабът се намира в морето без попълване на другите му запаси (тези, които не се отнасят към движението му).

Източници редактиране

  1. Сулержицкий, А. Д., Сулержицкий, И. Д. Морской словарь. М., Воениздат, 1956.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дальность плавания“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​