Далмация (римска провинция)

Disambig.svg Тази статия е за римската провинция Далмация. За историко-географска област вижте Далмация.

Далмация (на латински: Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на две - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.

Далмация
Provincia Dalmatia
10 г. – 535 г.
      
Герб
Герб
Dalmatia SPQR.png
СтатутРимска имперска провинция
КонтинентЕвропа
СтолицаСалона
управителЛегат
ИсторияАнтичност
Предшественик
Илирик Илирик
Наследник
Диоцез Илирик Диоцез Илирик
Днес част отFlag of Albania.svg Албания
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина
Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Montenegro.svg Черна гора

Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Рудобивът е имперски монопол, като през III век Северна Далмация е експлоатирана за желязо.[1] Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия Дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, през 4 век Далмация е напълно латинизирана в състава на Диоцез Илирик.

След края на Западната Римска империя в 476 г. в Далмация се заселват готи, може би първо като федерати. Провинцията е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.

ИзточнициРедактиране

  1. Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)