Далмация (римска провинция)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за римската провинция Далмация. За историко-географска област вижте Далмация.

Далмация (на латински: Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на две - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.

Далмация
Provincia Dalmatia
Римска имперска провинция
10 г. – 535 г.
      
Герб
Герб
Dalmatia SPQR.png
Континент Европа
Столица Салона
управител Легат
История Античност
Предшественик
Илирик Илирик
Наследник
Диоцез Илирик Диоцез Илирик
Днес част от  Албания
 Босна и Херцеговина
 Сърбия
 Хърватия
 Черна гора

Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Рудобивът е имперски монопол, като през III век Северна Далмация е експлоатирана за желязо.[1] Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия Дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, през 4 век Далмация е напълно латинизирана в състава на Диоцез Илирик.

След края на Западната Римска империя в 476 г. в Далмация се заселват готи, може би първо като федерати. Провинцията е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.

ИзточнициРедактиране

  1. Talbert, Richard J.A., Atlas of classical history. Taylor & Francis e-Library, 2003. ISBN 0-203-40535-8 (Master e-book) ISBN ISBN 0-203-71359-1 (Adobe eReader Format) ISBN 0-415-03463-9 (pbk)