Отваря главното меню

Далмация (римска провинция)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за римската провинция Далмация. За историко-географска област вижте Далмация.

Далмация (на латински: Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на две - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.

Далмация
Provincia Dalmatia
— Римска имперска провинция —
10 г. – 535 г.
      
Герб
Герб
Dalmatia SPQR.png
Континент Европа
Столица Салона
управител Легат
История Античност
Предшественик
Илирик Илирик
Наследник
Диоцез Илирик Диоцез Илирик
Днес част от Флаг на Албания Албания
Флаг на Босна и Херцеговина Босна и Херцеговина
Флаг на Сърбия Сърбия
Флаг на Хърватия Хърватия
Флаг на Черна гора Черна гора

Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия Дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, през 4 век Далмация е напълно латинизирана в състава на Диоцез Илирик. След края на Западната Римска империя в 476 г. в Далмация се заселват готи, може би първо като федерати. Провинцията е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.