Дамян Мартинов

(пренасочване от Даме Мартинов)

Дамян (Даме) Мартинов, наричан Грачанец,[1] е български революционер, скопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дамян Мартинов
български революционер
Роден
Починал
неизв.
Дамян Мартинов в Общомедия

Биография редактиране

Мартинов е роден на 3 май 1875 година в град Велес, който тогава е в Османската империя, днес в Северна Македония.[2] Работи като дърводелец. Става четник на ВМОРО, а от 1905 година действа като войвода в Скопско. През януари 1906 година е заловен в Скопие, осъден е на смърт, но е помилван и изпратен на заточение във Фезан, Либия.

След Младотурската революция в 1908 година Мартинов е амнистиран, завръща се в Македония и продължава с революционната си дейност.

Отново е арестуван през септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците и е осъден на 5 години затвор.[4][5]

През Балканската война е войвода на чета № 37 на Македоно-одринското опълчениеи взема участие в освобождаването на Велес заедно с четите на Трайко Павлов и Тодор Оровчанов,[6] а по-късно служи във 2 рота на 11 сярска дружина на опълчението.[7]

 
Арестувани кочански българи в Скопие след обезоръжителната акция Любомир Хадживасилев (1), Симеон Левков (2), неизвестен (3), Атанас Коцов Сапунджийски (4), Даме Мартинов (5), Лазар Димитров Арев (6), отец Григор Емануилов (7), Коце Попзахариев (8), Саздо Попиванов (9), Тихомир Ст. Наков (10), поп Тома Овчеполски (11), Милан Попдимитров (12), Тодор Варадинов (13), Стоил Михайлов Кръстев (14), Доне Ил. Бабаалтънин (15), Антон Ананиев (16), Йордан Попефремов (17), Тодор Наков Хаджибогатинов (18), Симеон Спасов (19), Дионис Минов Димитров (20), Илия Хадживесов от Щип (21) и детето на Даме Скопски (22)[8]

Бележки редактиране

  1. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Хаджи – Колјо Иванов Гјурков (30) // Вечер, 30/07/2018. Посетен на 6 юни 2021 г.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 282.
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21, 23.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430 и 893.
  8. Арестувани кочански българи въ Скопие // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 14.