Дамян (дем Пела)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Дамян.

Да̀мян[1] (на гръцки: Δαμιανό, Дамяно, катаревуса: Δαμιανόν, Дамянон до 1926 година Δάμιανη, Дамяни[2]), на турски Сулуклу или Сулукли, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.

Дамян
Δαμιανό
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Надм. височина150 m
Население301 души (2021 г.)
Пощенски код58100
Телефонен код23820

География редактиране

Селото е разположено κδ 150 m надморска височани в северозападния край на Солунското поле на 5 km североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).[3]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Дамян е малко чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииДамія и го описва като българско село.[4]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Дамян:

На четвърт час разстояние на север от Алари и на изток от града в гориста местност е разположено село Дамяни. Жителите му са българи християни и се занимават със земеделие и винопроизводство.[5]

В началото на 1870-те години жителите на Дамян са сред много малкото села в Ениджевардарска каза, които признават Българската екзархия и се обръщат към нея с молба да им издейства ферман за построяване на църква.[6]

На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Сюлюклю (Sülüklü),[7] на картата на Кондоянис е отбелязано като Дамяни (Δάμιανη), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Дамяни (Δαμνιανή) е село с 8 християнски семейства.[8]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Дамян (Сулукли) брои 90 жители, всички българи християни.[9]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дамян (Damian) има 112 българи екзархисти.[10]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Дамян, 14 /III, 3/4 ч. от Пилурик. Всичко 16 български екзархийски къщи, половината чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата „Св. Димитър“ е затворена; тя има 8 погона земя. Училището е отворено преди две години. Лани то е съществувало прикрито, в частна къща, а сега се учи в селското здание. Последното е двуетажно, една само стая 4Х4Х3 m големина с дюшеме, таван, осветлявана с два прозореца без стъкла.[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Δαμιανή) има 130 екзархисти.[8][12]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Дамяни или Сулукли (Δάμνιανη ή Σουλουκλή) като село с 60 мъже и 55 жени.[8]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Дамян (Дамјан) има 12 къщи славяни християни.[13]

В 1924 година цялото българско население на селото - 115 души, е изселено в България и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт и Мала Азия.[3] Ликвидирани са 37 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[8] В 1926 година селото е прекръстено на Дамяно. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 100 бежански семейства и 373 души бежанци.[14]

Тъй като селото е полупланинско произвежда малко пшеница, тютюн и грозде и частично е развито скотовъдсктвото.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 115[3] 114[3] 320[3] 642[3] 526[3] 563[3] 463[3] 470[3] 409[3] 381 396

Личности редактиране

Родени в Дамян

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 67. (на македонска литературна норма)
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 113. (на руски)
  6. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 81.
  7. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  8. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 15 юли 2019 г.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  11. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 85.
  12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  15. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.451
  16. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.298