Данаил Крапчев
Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.
| Данаил Крапчев | |
|---|---|
| български журналист | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
15 декември 1880 г.
|
| Починал |
10 септември 1944 г.
|
| Подпис |
 |
| Данаил Крапчев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[1] а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[2] През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев[3].
След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:
| „ | Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[4] | “ |
При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:[5]
| „ | ...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата... | “ |
На 9 септември 1944 година е арестуван от комунистически паравоенни сили. Убит при неизяснени обстоятелства на 10 септември 1944 година в завзетото от тях полицейско управление на Горна Джумая. Осъден посмъртно от Народния съд. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.[6]
Брат му, Живко, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 54-ти пехотен полк.[7]
Външни препраткиРедактиране
- Данаил Крапчев, Био- библиография, Съставител Соня Иванова, Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, 171 страници, вкл. снимки
- online: Данаил Крапчев и вестник Зора. Незабравимото. Интервюта, писма, документи
- Помен за Данаил Крапчев, Цвета Трифонова
- Комунистите убиха Данаил Крапчев заради българолюбието му, Виолета Радева
- 114 години от рождението на Данаил Крапчев – Той води гигантска битка за равноправна България, Райна Иванова
- За създателя на българския „Таймс“ Данаил Крапчев
- Кръгла маса, посветена на Данаил Крапчев с доклади
- "Изминат път. 1906 – 1936", сборник със статии на Крапчев излезли в периода 1906 – 1936 година
- Данаил Крапчев – първопроходецът. Автор и съставител Ирина Александрова,изд. Аб Издателско ателие, 2019
БележкиРедактиране
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.209
- ↑ Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306 – 307.
- ↑ Забравени страници от българската литература: „Защо те не спряха германската армия?“, Данаил Крапчев. // Агенция „Фокус“, 10 януари 2015. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 463.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26