Данаил Крапчев

изтъкнат български журналист, общественик и революционер

Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.

Данаил Крапчев
български журналист
Роден
Починал
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Баща Васил Крапчев
Майка Фота Крапчева
Съпруга Неша Станишева - Крапчева (1897 - 1983)
Деца Живко Крапчев (1923 - 1995), Невена Крапчева (1927 - 1998), Ружка Крапчева - Маринова (1930 - 2000)
Подпис Signature of Danail Krapchev.svg
Данаил Крапчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[1] В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[2] а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[3] През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев[4].

След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:

„ Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[5] “

При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:[6]

„ ...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата... “

С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство, на 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.[7] На 10 септември, веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая.[7][8] Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата.[7] Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той е осъден от т.нар. „Народен съд“.[7] През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.[9]

Брат му, Живко, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 54-ти пехотен полк.[10]

Съпруга на Данаил Крапчев е Неша Станишева - Крапчева (1897, Кукуш - 1983, София) от видния български род от Македония Станишеви. Неша Крапчева е сестра на д-р Константин Станишев, проф. д-р Александър Станишев и Милош Станишев (офицер), внучка на Нако Станишев и племеница на Константин Станишев, Милош Станишев и Христо Станишев. Данаил и Неша Крапчеви имат син - Живко Крапчев (1923 - 1995) и две дъщери - Невена Крапчева (1927 - 1998) и Ружка Крапчева - Маринова (1930 - 2000).

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  3. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  4. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.209
  5. ↑ Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306 – 307.
  6. ↑ Забравени страници от българската литература: „Защо те не спряха германската армия?“, Данаил Крапчев. // Агенция „Фокус“, 10 януари 2015. Посетен на 10 януари 2015.
  7. ↑ а б в г Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 377.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 240-241.
  9. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 463.
  10. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Данаил_Крапчев&oldid=10542153“.