Данаил Крапчев
Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер.[1] Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.
Данаил Крапчев | |
български журналист | |
Роден |
15 декември 1880 г.
|
---|---|
Починал | 10 септември 1944 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Партия | Вътрешна македоно-одринска революционна организация |
Награди | За гражданска заслуга |
Семейство | |
Баща | Васил Крапчев |
Майка | Фота Крапчева |
Съпруга | Неша Станишева - Крапчева (1897 - 1983) |
Деца | Живко Крапчев (1923 - 1995), Невена Крапчева (1927 - 1998), Ружка Крапчева - Маринова (1930 - 2000) |
Други роднини | Васил Крапчев (племенник) |
Подпис | |
Данаил Крапчев в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[3] а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[4] През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев[5].
След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:
„ | Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[6] | “ |
При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:[7]
„ | ...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата... | “ |
С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство.[8] На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. При обиск в квартирата на Буруджиев е намерена огромна сума пари; той е въдворен в концлагер, но е освободен след 6 месеца. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година: при излизане от редакцията е нападнат от въоръжени с пистолети хора, но нахвърлили се върху него с ятагани. Спасяват го минувачи, сред които подофицерът Христо Иванов Калчев, и притекли се полицаи; нападателите са обградени и единият е убит, а другият се самоубива.[9] На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.[8]
На 10 септември 1944 година, веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая.[8][10] По думите на Димитър Талев пред Христо Огнянов, Крапчев е отишъл там при неговия брат Георги Талев, за по-сигурно, но е бил арестуван и убит в затвора с тъп предмет.[11] Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата.[8] Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд (VI върховен състав) на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено.[8][9] На процеса главният редактор на вестник „Зора“ Матей Бончев – Бръшлян, също подсъдим, на въпроса дали Данаил Крапчев е привърженик на оста Рим–Берлин–Токио, отговоря, че „Д. Крапчев държи само на една ос – София–Прилеп“.[12] През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.[13]
Брат му, Живко, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 54-ти пехотен полк.[14]
Съпруга на Данаил Крапчев е Неша Станишева-Крапчева (1897, Кукуш – 1983, София) от видния български род от Македония Станишеви. Неша Крапчева е сестра на д-р Константин Станишев, проф. д-р Александър Станишев и Милош Станишев (офицер), внучка на Нако Станишев и племеница на Константин Станишев, Милош Станишев и Христо Станишев. Данаил и Неша Крапчеви имат син – Живко Крапчев (1923 – 1995) и две дъщери – Невена Крапчева (1927 – 1998) и Ружка Крапчева-Маринова (1930 – 2000).[12]
Памет
редактиранеНа Данаил Крапчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[15]
Родословие
редактиранеМойсо Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Костадин Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Крапчев (1838 – 1915) | Васил Крапчев (1844 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Борис Крапчев (1870 – 1925) | Илия Крапчев | Данаил Крапчев (1880 – 1945) | Неша Станишева (1897 – 1983) | Йордан Крапчев (около 1865 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Васил Крапчев (1903 – 1979) | Любен Крапчев (1904 – 1992) | Невена Крапчева (1927 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- Данаил Крапчев, Био-библиография, Съставител Соня Иванова, Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, 171 страници, вкл. снимки
- online: Данаил Крапчев и вестник Зора. Незабравимото. Интервюта, писма, документи
- Помен за Данаил Крапчев, Цвета Трифонова
- Комунистите убиха Данаил Крапчев заради българолюбието му, Виолета Радева Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- 114 години от рождението на Данаил Крапчев – Той води гигантска битка за равноправна България, Райна Иванова
- Трифонова, Цвета. Данаил Крапчев и в. '"Зора"' (Интервюта, писма, документи) // promacedonia.org. Посетен на 3 септември 2024.</ref>
- Кръгла маса, посветена на Данаил Крапчев с доклади
- „Изминат път. 1906 – 1936“, сборник със статии на Крапчев излезли в периода 1906 – 1936 година
- Данаил Крапчев – първопроходецът. Автор и съставител Ирина Александрова, изд. Аб Издателско ателие, 2019
- „9 юни“, публикувано във в-к „Зора“, бр. 1494, год. VI, София, 9 юни 1924 година
Бележки
редактиране- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
- ↑ Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306 – 307.
- ↑ Забравени страници от българската литература: „Защо те не спряха германската армия?“, Данаил Крапчев // Агенция „Фокус“, 10 януари 2015. Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ а б в г д Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 377.
- ↑ а б Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 324.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 240-241.
- ↑ Огнянов, Христо. Спомени за Димитър Талев // Македонски преглед (1). 1996.
- ↑ а б Русанов, Петко. Неша Станишева Крапчева. Асен Виденов // przone.info. 11 септември 2020. Посетен на 25 август 2023.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 463.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
- ↑ ДАА, Фонд № 1797К, оп.1