Дариус Мийо

Дариу̀с Мийо̀ (на френски: Darius Milhaud) е френски композитор. Произведенията му (повече от 400) са по-специално известни със своята политоналност и влияние от джаза. Той пише и филмова музика.

Дариус Мийо Darius Milhaud
френски композитор
През 1926 година
Роден	4 септември 1892 г. Марсилия, Франция
Починал	22 юни 1974 г. Женева, Швейцария
Погребан	Екс ан Прованс, Франция
Религия	юдаизъм
Музикална кариера
Стил	Модернизъм
Инструменти	пиано
Активност	1910 – 1974 г.
Участник в	Groupe des Six, „Американска академия за изкуство и наука“, Bavarian Academy of Fine Arts, „Академия на изящните изкуства“
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Дариус Мийо в Общомедия

Биография

Дариус Мийо произхожда от заможно еврейско семейство от Марсилия, където е роден на 4 септември 1892 година. Както географския, така и религиозния му произход оказва, според негови думи, силно влияние върху неговата личност.

Той започва на осем години своето систематично музикално образование с уроци по цигулка. Неговите първи музикални композиции са от 1905 г. През 1909 г. продължава с обучението си по цигулка в Парижката консерватория, но прекъсва след три години за да композира. Той учи при Андре Жедалж (контрапункт, композиция), Шарл-Мари Видор (композиция) и Венсан д'Енди (дирижиране). В курсовете при Жедалж се запознава с Артур Онегер и Жак Ибер. От това време той пише песни по стихотворения на съвременни френски поети и първата си опера (La brebis égarée, 1910 – 1915 г.).

През 1912 г. Дариус Мийо се запознава с поета Пол Клодел, в резултат на което те се свързват чрез доживотно приятелство и сътрудничество. Когато през 1916 г. Клодел е изпратен в тогавашната бразилска столица Рио де Жанейро като френски посланик, Мийо, който е освободен от военна служба през първата световна война, го придружава като аташе в Южна Америка. Там се запознава с бразилския фолклор и популярна музика, които повлияват силно неговата музика в следващите години. През 1918 г. той се завръща във Франция. Мийо поддържа контакт с кръга около Жан Кокто и Ерик Сати и се присъединява към Групата на шестимата. Неговите композиции му донасят първи успехи, но също така и скандали. През 1925 г. се жени за своята братовчедка Мадлен.

След началото на Втората световна война Мийо емигрира със съпругата си в Съединените щати и преподава композиция в Колежа „Милс“ в Оукланд до 1971 г. След края на войната поема допълнително една група по композиция в консерваторията в Париж (до 1972 г.). Мийо преподава след това с годишна смяна на двата континента. Неговите лекции се посещават от различни музиканти като джаз музиканта Дейв Брубек, Стив Райх, симфониста Алън Питърсън и авангардистите Карлхайнц Щокхаузен, Лари Остин и Янис Ксенакис.

Избрани произведения

Опери

• La brebis égarée op. 4 (1910 – 14)
• Esther de Carpentras op. 89 (1910 – 14, премиера 1925)
• Agamemnon op. 14, 'incidental music' for singers (Orestiean Trilogy No. 1) (1913 – 14)
• Les Choëphores op.24, 'incidental music' for singers (Orestiean Trilogy No. 2) (1915)
• Les euménides op. 41, 'opera' (Orestiean Trilogy No. 3) (1917 – 23)
• Les Malheurs d'Orphée opus 85 (1924, премиера 1926)
• Le Pauvre Matelot op. 92 (Jean Cocteau) (1926)
• L'enlèvement d'Europe op. 94 (Opéra-minutes No. 1) (1927)
• L'abandon d'Ariane op. 98 (Opèra-Minutes No. 2) (1927)
• Le Délivrance de Thésée op. 99 (Opèra-Minutes No. 3) (1927)
• Christophe Colomb op. 102 (Paul Claudel) (1928, преработена 1968)
• Maximilien op. 110 (Hoffman по Франц Верфел) (1930)
• Opéra du Gueux op.131, балада опера по The Beggar's Opera на John Gay (1939)
• Médée op. 191, текст на Madeleine Milhaud (неговата съпруга и братовчедка) (1938)
• Bolivar op. 236 (Jules Supervielle)(1943)
• David op. 320 (1952 – 3, 1954 (концерт в Йерусалим) 1955 (в Ла Скала))
• Fiesta op. 370 (Борис Виан) (1958)
• La Mère coupable op. 412, по La Mère coupable на Бомарше (1964)
• Saint-Louis, roi de France opera-oratorio op. 434 (Claudel) (1970)

Балет

• L'Homme et son désir, Op. 48
• Le Boeuf sur le Toit, Op. 58 (1919)
• La création du monde, Op. 81, за малък оркестър (1923)
• Polka (1927; за детския балет L'Éventail de Jeanne)

Хармоника

• Сюита за хармоника и оркестър

Оркестър

• Симфонии
  • Малка Симфония No. 1, Op. 43 'le printemps'
  • Малка Симфония No. 2, Op. 49 'Pastorale'
  • Малка Симфония No. 3 'Sérénade', Op. 71
  • Малка Симфония No. 4, Op. 74 'Dixtour'
  • Малка Симфония No. 5, Op. 75 'Dixtour d'instruments à vent'
  • Малка Симфония No. 6, Op. 79

• • Симфония No. 1 Op.210
  • Симфония No. 2 Op.247
  • Симфония No. 3 'Te Deum' Op.271
  • Симфония No. 4 'composée á l'occasion de Cenetaire de la Revolution de 1848' Op. 281
  • Симфония No. 5 Op.322
  • Симфония No. 6 Op.343
  • Симфония No. 7 Op.344
  • Симфония No. 8 'Rhodanienne' Op. 362
  • Симфония No. 9 Op.380
  • Симфония No. 10 Op.382
  • Симфония No. 11 'Romantique' Op. 384
  • Симфония No. 12 'Rurale' Op.390
• „Protee“ Suite symphonique Nr.2, Op.57 (1919)
• Serenade en trois parties, Op.62 (1920/1921)
• Saudades do Brasil, Op. 67 (1920/21), първоначално за пиано, аранжимент за оркестър
• Suite provençale, Op. 152b, за оркестър (1937)

Соло китара

• Segoviana, Op. 366 (1957)

Соло цигулка

• Le Printemps, за соло цигулка и малък оркестър

Соло виола

• Quatre Visages, Op. 238, за виола и пиано (1944)
• Sonata No.1, Op. 240, за виола и пиано (1944)
• Sonata No.2, Op. 244, за виола и пиано (1944)
• Élégie pour Pierre, Op. 416, за виола, тимпани и 2 percussionists (1965)

Concertante

• Пиано
  • Cinq Études pour piano et orchestre, Op. 63 (1920)
  • 5 концерти за пиано и оркестър (1933 – 1955)
  • Le Carnaval d'Aix, Op. 83b, фантазия за пиано и оркестър (1926)
• Цигулка
  • 3 концерти за цигулка и оркестър
• Виола
  • Concerto No. 1, Op. 108, за виола и оркестър (1929)
  • Concerto No. 2, Op. 340, за виола и оркестър (1954 – 1955)
  • Concertino d'été, Op. 311, за виола и камерен оркестър (1951)
• Чело
  • Concerto No. 1, Op. 136, за чело и оркестър (1934)
  • Concerto No. 2, Op. 255, за чело и оркестър (1945)
• Scaramouche, за саксофон и оркестър (1937), за кларинет и оркестър (1939)
  • I. Vif
  • II. Modéré
  • III. Brazileira
• Concerto pour batterie et petit orchestre, Op. 109, концерт за ударни инструменти и малък оркестър
• Concerto pour Marimba, Vibraphone et orchestre
• Concertino d'hiver, Op. 327, за тромбон и струнен оркестър (1953)
• Duo Concertant pour Clarinette et Piano (1956)
• Concerto pour Clarinette et orchestre Op.230

Духови инструменти

• Suite française, Op. 248 (1944)
  • 1. Normandie
  • 2. Bretagne
  • 3. Île de France
  • 4. Alsace-Lorraine
  • 5. Provence
• West Point Suite, Op. 313 (1954)
• Deux Marches, Op. 260 (1946)
• Introduction et Marche funèbre
• La Cheminée du Roi René (духов инструментален квинтет)

Пиано

• Printemps (1915 – 1920)
• Le bœuf sur le toit, за две пиана (1919)
• „Saudades do Brasil“ (1920)
• Scaramouche, за две пиана (1941), аранжимент по оригинална театрална музика за саксофон и оркестър)
• La muse menagere
• 2 Sonates
• Sonatine
• „Les Songes“ (за две пиана)

Камерен оркестър

• Струнни квартети
  • Струнен квартет No. 1 Op.5
  • Струнен квартет No. 2 Op.16
  • Струнен квартет No. 3 with solo vioice Op.32
  • Струнен квартет No. 4 Op.46
  • Струнен квартет No. 5 Op.64
  • Струнен квартет No. 6 Op.77
  • Струнен квартет No. 7 Op.87
  • Струнен квартет No. 8 Op. 121
  • Струнен квартет No. 9 Op.140
  • Струнен квартет No. 10 „Birthday Quartet“ Op. 218
  • Струнен квартет No. 11 Op.232
  • Струнен квартет No. 12 Op.252
  • Струнен квартет No. 13 Op. Op.268
  • Струнен квартет No. 14 Op. 291/1
  • Струнен квартет No. 15 Op. 291/2
  • Струнен квартет No. 16 Op.303
  • Струнен квартет No. 17 Op.307
  • Струнен квартет No. 18 Op.308
  • 3 études sur des thèmes du Comtat Venaissin Op.442(1973)
  • В памет на Игор Стравински Op.435
  • Соната за пиано и 2 цигулки
  • Сюита за кларинет, цигулка и пиано, Op.157b (1936)