Камче Наков Попангелов е български учител, книжовник, печатар и гравьор, създал една от първите български печатници в Османската империя.[1]

Даскал Камче
български печатар

Роден
Починал
1848 г. (58 г.)
Ваташа, Османска империя
Даскал Камче в Общомедия

БиографияРедактиране

Даскал Камче е роден в село Корешница, близо до Демир Капия, в областта Тиквеш. Семейството му се преселва в Тиквешкото село Ваташа.[2] Отива като поклонник в атонските манастири на Света гора, където престоява една година. След завръщането си става таксидиот на светогорските манастири в Тиквешко.

 
Табло със заслужилите дейци от Тиквешко на Тиквешкото благотворително братство. В центъра е печатницата на Даскал Камче

През 1828 година започва учителската си дейност в село Ваташа. През 1836 година Даскал Камче с паричната помощ на Теодосий Синаитски и Йовчо (Йордан) Марков от Кавадарци купува ръчна печатарска преса тип „Гутенберг“ и я монтира във Ваташа. С тази печатница в продължение на една година Даскал Камче печата щампи на икони, за които изработва сам клишетата. Предполага се, че в печатницата са печатани и книги, но няма запазени екземпляри. Печатницата е затворена по нареждане на гръцкия митрополит, а Даскал Камче е прогонен от Ваташа[3]. След 1838 година пресата от печатницата на Даскал Камче е използвана от Теодосий Синаитски за неговата печатница в Солун, която през 1839 година отпечатва „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“, чийто автор вероятно е Даскал Камче.

След окончателното унищожаване на Солунската печатница през 1843 година Даскал Камче се връща във Ваташа, където продължава да учителства до края на живота си. Известен е като противник на употребата на гръцкия език в училищата и богослужението.[4]

На 30 ноември 1924 година Тиквешкото благотворително братство в София се кръщава „Даскал Камче“.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 4.
  2. Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, София 2013, с. 299.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 311.
  4. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.