Камче Наков Попангелов е български учител, книжовник, печатар и гравьор, създал една от първите български печатници в Османската империя.[1]

Даскал Камче
български печатар
Роден
1790 г.
Починал
1848 г. (58 г.)
Даскал Камче в Общомедия

Биография

редактиране

Даскал Камче е роден в село Корешница, близо до Демир Капия, в областта Тиквеш. Семейството му се преселва в Тиквешкото село Ваташа.[2] Отива като поклонник в атонските манастири на Света гора, където престоява една година. След завръщането си става таксидиот на светогорските манастири в Тиквешко.

 
Табло със заслужилите дейци от Тиквешко на Тиквешкото благотворително братство. В центъра е печатницата на Даскал Камче
 
Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“, 1839 г.

През 1828 година започва учителската си дейност в село Ваташа. През 1836 година Даскал Камче с паричната помощ на Теодосий Синаитски и Йовчо (Йордан) Марков от Кавадарци купува ръчна печатарска преса тип „Гутенберг“ и я монтира във Ваташа. С тази печатница в продължение на една година Даскал Камче печата щампи на икони, за които изработва сам клишетата. Предполага се, че в печатницата са печатани и книги, но няма запазени екземпляри. Печатницата е затворена по нареждане на гръцкия митрополит, а Даскал Камче е прогонен от Ваташа.[3] След 1838 година пресата от печатницата на Даскал Камче е използвана от Теодосий Синаитски за неговата печатница в Солун, която през 1839 година отпечатва „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской“, чийто автор вероятно е Даскал Камче.

След окончателното унищожаване на Солунската печатница през 1843 година Даскал Камче се връща във Ваташа, където продължава да учителства до края на живота си. Известен е като противник на употребата на гръцкия език в училищата и богослужението.[4]

На 30 ноември 1924 година Тиквешкото благотворително братство в София се кръщава „Даскал Камче“.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
Даскал Камче
(1790 - 1848)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Попкамчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Попангелов
(1843 - 1902)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Поликсена Попантова
 
Тодор Попантов
(1876 - 1954)
 
Йованче Попантов
(1882 - 1906)
 
Христо Попантов
(1879 - 1964)
 
Марика Николова
(1888 - 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Антов
(1919 - ?)
 
Иван Антов
(1923 - 1985)
 
Никола Антов
(1925 - 1986)
 
 
 
  1. а б Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 4.
  2. Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите, София 2013, с. 299.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 311.
  4. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.