Дачо Йотов е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дачо Йотов
български революционер
Роден
неизв.
Починал

БиографияРедактиране

Дачо Йотов е роден в тетевенското село Тръстеник. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1904 година Дачо Йотов е четник във Велешко в четата на Стефан Димитров. Секула Ораовдолски, заедно с Велко Попадийски и Дачо Йотов убива вуйчо си поп Чуря, поставил се в услуга на сръбската пропаганда в Македония. След смъртта на Стефан Димитров, Дачо Йотов е четник при поручик Панчо Константинов, след чиято смърт през юни 1906 година действа във велешка околия заедно с Велко Попадийски. Четникът Петко Кънев си спомня за него. „Дачо не се ползваше с добро име и се навърташе все в село Бистрица“[1].

Четата на Дачо Йотов действа срещу сръбските чети в Бистришкия балкан. На 15 април 1907 година в местността Яворът при село Црешнево четата попада в засада на четата на сръбския войвода Тренко Крапянин и сърбоманска милиция от Поречието. Но благодарение на добрите отношения на ВМОРО с кехаята на Теовския манастир Кямил ага, пристигналата турска потеря напада сръбската чета, която дава 15 жертви.[2]

След Младотурската революция Дачо Йотов се легализира и през април 1909 година участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. По-късно започва да работи за младотурската власт и участва в обезоръжителната акция във Велешко. Заради сътрудничеството с властите е екзекутиран от велешкия войвода на ВМОРО Мирчо Атанасов на 25 ноември 1911 година във Войница.[3][4]

БележкиРедактиране

  1. Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.12.
  2. Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, стр. 56 – 57.
  3. Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Материяли за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, стр.180.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 68.