Дачо Йотов
Димитър[1] (Дачо) Йотов е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Дачо Йотов | |
| български революционер | |
| Роден |
около 1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1911 г.
|
Биография
редактиранеДачо Йотов е роден около 1884 година[3] в тетевенското село Турски Тръстеник.[2][4] Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1904 година Дачо Йотов е четник във Велешко в четата на Стефан Димитров. Секула Ораовдолски, заедно с Велко Попадийски и Дачо Йотов убива вуйчо си поп Чуря, поставил се в услуга на сръбската пропаганда в Македония. След смъртта на Стефан Димитров Дачо Йотов е четник при поручик Панчо Константинов, след чиято смърт през юни 1906 година действа във велешка околия заедно с Велко Попадийски. Четникът Петко Кънев си спомня за него: „Дачо не се ползваше с добро име и се навърташе все в село Бистрица“.[5]
Четата на Дачо Йотов действа срещу сръбските чети в Бистришкия балкан. На 15 април 1907 година в местността Яворът при село Црешнево четата попада в засада на четата на сръбския войвода Тренко Крапянин и сърбоманска милиция от Поречието. Но благодарение на добрите отношения на ВМОРО с кехаята на Теовския манастир Кямил ага, пристигналата турска потеря напада сръбската чета, която дава 15 жертви.[6]
След Младотурската революция Дачо Йотов се легализира и през април 1909 година участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански и Христо Чернопеев. По-късно започва да работи за младотурската власт и участва в обезоръжителната акция във Велешко. Заради сътрудничеството с властите е екзекутиран от велешкия войвода на ВМОРО Мирчо Атанасов на 25 ноември 1911 година във Войница.[7][2]
Бележки
редактиране- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 203.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
- ↑ Билярски, Цочо В. (съставител). Архив Тодор Александров, Том I 1898 - 1919, Книга 1. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2024. с. 286.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 194.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, с.12.
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 56 - 57.
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 180.