„Да се живее“ (на японски: 生きる) е японски трагикомичен филм от 1952 година, режисиран от Акира Куросава. Сценарият, написан от Куросава, Шинобо Хашимото и Хидео Огуни, е вдъхновен от разказа на Лев ТолстойСмъртта на Иван Илич“. Главната роля на общински чиновник, изправен пред търсенето на смисъла на живота си, се изпълнява от Такаши Шимура.

Да се живее
生きる
РежисьориАкира Куросава
ПродуцентиСоджиро Мотоки
СценаристиШинобо Хашимото
Акира Куросава
Хидео Огуни
Базиран на от Лев Толстой
В ролитеТакаши Шимура
МузикаФумио Хаясака
ОператорАсакадзу Накаи
МонтажКоичи Ивашита
Премиера9 октомври 1952 г.
(Япония)
Времетраене143 минути
Страна Япония
Езикяпонски
ЦветностЧерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie
Да се живее в Общомедия

Действието се развива в Токио в средата на 20 век. Канджи Ватанабе (Такаши Шимура) е възрастен мъж, който в продължение на 30 години заема скучна чиновническа длъжност. Съпругата му е починала, а синът и снаха му, които живеят с него, изглежда се интересуват главно от неговата пенсия и бъдещото си наследство.

След като научава, че е болен от рак на стомаха и му остават месеци живот, Ватанабе се опитва да осмисли предстоящата смърт. Той се опитва да каже на сина си за своята болест, но се отказва, след като той не му обръща внимание. След това прави опит да намери изход в токийския нощен живот, но бързо осъзнава, че това не е решение.

Ватанабе среща случайно една своя подчинена, която насочва търсенията му в друга посока. Привлечен от нейния ентусиазъм и жизнерадостност, той ѝ разкрива желанието си да изживее един ден в подобно младежко безгрижие. Тя му обяснява, че щастието ѝ се дължи на новата ѝ работа, в която прави играчки, а това я кара да се чувства, като че ли си играе с всяко дете на Япония.

Вдъхновен от този пример, Ватанабе решава да посвети остатъка от живота си, извършвайки поне едно полезно действие в своята работа. С голяма упоритост той се заема да преодолее инерцията на общинската бюрокрация, за да бъде превърната помийна яма в беден квартал в нова детска площадка. Неговите усилия са представени ретроспективно в последната трета на филма, чрез спомените на различни хора на траурната церемония след смъртта му. Сред тях са политици, висши чиновници и негови колеги от общината, както и хора от квартала с детската площадка.

Награди и номинации

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Awards for Ikuru // IMDb. Посетен на 2015-3-22. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ikiru в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​