Двадесет и девети пехотен ямболски полк
Двадесет и девети пехотен ямболски полк е български полк.
Двадесет и девети пехотен ямболски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1900 – 1958 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон | Ямбол |
Командири | |
Изтъкнати командири | Полк. Аврам Аврамов Ген. Кръстю Златарев |
Формиране
редактиранеДвадесет и девети пехотен ямболски полк е формиран в Ямбол под името Пети пехотен резервен полк през 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. Установява се на гарнизон в Ямбол. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 29-и пехотен ямболски полк. Влиза в състава на 2-ра бригада на 3-та пехотна балканска дивизия[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) получава първото си бойно знаме и води сражения в района на Мураджилер, Чаталджа, Еникьой – Калфакьой. Иван Балахуров от полка достига пръв до Шукри паша и го задържа до пристигането на гвардейски ескадрон. През Междусъюзническата война (1913) полка се сражава при град Кукуш, Рупелското дефиле и Петрич.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПолкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 3-т пехотна балканска дивизия.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 83 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5863 |
Коне: 696 Волове: 8 |
Обикновени коли: 71 Товарни коли: 233 Специални коли: 5 |
Пушки и карабини: 2974 Картечници: 4 |
През 1915 година полкът участва в завладяването на град Враня, Дренова глава, връх Китце, височините Гранд и Калин дел и други. На следващата година води боеве при Пожарски рид, Гражден, върховете Голаш и Чолаш. В края на войната се сражава при Шейновец, Добро поле и връх Малък Козак.
На 1 август 1917 в местността „Оборище“ от кадъра на 11-и пехотен сливенски, 24-ти пехотен черноморски, 29-и пехотен ямболски и 32-ри пехотен загорски полк се формира 80-и пехотен полк.[2]
Между двете световни войни
редактиранеНа 1 август 1919 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3-та от 24-ти пехотен черноморски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 37-а пехотна пиринска дружина и 12-а жандармерийска дружина, но до 1936 година носи явното название дружина.[1] На 3 октомври 1937 година му е връчено новото бойно знаме.
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеУчаства във Втората световна война (1941 – 1945), като след мобилизирането е изпратен на южната граница. Участва в акции по преследване на партизани. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 3-та пехотна балканска дивизия, като към полка е зачислена и гвардейска рота. Взема участие в боевете при при Сотин, Грабово, Сапорца, Дравачехи, Дравасоболч, Драваполконя и Харкан.[1] През април 1945 г. полка води боеве при с. Чажавица, с. Соплен, Хърватско. На 5 юни 1945 г. преминава границата от Югославия за България и на 12 юни 1945 г. се завръща в Ямбол и демобилизира. Разформиран е на 1 август 1946 година.[3]
На 20 октомври 1947 година, въз основа на служебно писмо № 78410 – 471 от 7 октомври 1947 г. на Министъра на войната полкът е възстановен и влиза в състава на 3-та пехотна балканско-дравска дивизия. От 1948 г. носи явно наименование-под. 3730, от юни 1950 г. се преименува в Двадесет и девети стрелкови полк, а от август, същата година – в Тридесет и трети стрелкови полк, с явно наименование – под. 65120, Ямбол. Съгласно строго секретна министерска заповед № 89 от 28 февруари 1951 г. се превежда на постоянен гарнизон в с. Бояново, Елховско, считано от 1 май 1951 година. През август 1958 година полкът е окончателно разформиран.[3]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Пети пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
- Двадесет и девети пехотен ямболски полк (29 декември 1903 – 1 август 1919)
- Двадесет и девети пехотен ямболски полк (1928 – 10 юни 1946, 20 октомври 1947 – юни 1950)
- Двадесет и девети стрелкови полк (юни 1950 – август 1950)
- Тридесет и трети стрелкови полк (август 1950 – август 1958)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Аврам Аврамов | 7 февруари 1900 – 15 март 1904 |
2. | Полковник | Ангел Панев | 15 март 1904 – 1905 |
3. | Подполковник | Рашков | 1905 – 1905 |
4. | Полковник | Янко Кинтишев | 1905 – 1906 |
5. | Полковник | Гиню Кърджиев | 1906 – 1906 |
6. | Полковник | Тилю Колев | 1906 – 19 април 1907 |
7. | Полковник | Гиню Кърджиев | 19 април 1907 – 27 март 1910 |
8. | Полковник | Кръстю Златарев[4] | 27 март 1910 – 5 ноември 1912 |
9. | Подполковник | Попов[5] | 5 ноември 1912 – 3 март 1913 |
10. | Полковник | Кръстю Златарев[6] | 3 март 1913 – 1914 |
11. | Полковник | Лазар Лазаров | към 1 октомври 1915 |
12. | Подполковник | Васил Араданов | Първа световна война |
13. | Подполковник | Димитър Николов[7] | 1927 – 1928 |
14. | Подполковник | Анастас Анастасов | 1928 – 1934? |
Полковник | Ангел Ангелов | 1935 – 1939 | |
Подполковник | Александър Величков | от 1939 г. | |
Полковник | Иван Рафаилов | 1941 – 1942 | |
Подполковник | Петър Лазаров | от 14 септември 1944 | |
Полковник | Тодор Бочев | 1946 | |
Подполковник | Ангел Пенков | до декември 1949, временно изпълняващ длъжността |
Бележки
редактиране- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 52
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б ДВИА, ф. 760А, История на фондообразувателя
- ↑ ранен
- ↑ временен командир
- ↑ встъпва в длъжност след раняването му на 5 ноември 1912
- ↑ Фамилното му име е Попминков
Източници
редактиране- Терекиев, Д. – „История на 29-и пехотен Ямболски полк“
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.