Двадесет и седми пехотен чепински полк
Двадесет и седми чепински полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Двадесет и седми чепински полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 7 февруари 1900 – 15 май 1956 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Пазарджик |
Прякор(и) | "Железният" |
Мото | "Закалени в ада" |
Талисман | Вълк |
Годишнини | 6 май, 4 юли |
Формиране
редактиранеДвадесет и седми пехотен чепински полк е формиран в Пещера под името Трети пехотен резервен полк на 7 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 27-и пехотен чепински полк. Установява се на гарнизон в Татар Пазарджик и е част от състава на 2-ра бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) полкът е в състава на втора пехотна бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. В началото на войната води настъпление в направление река Луковица – Света Петка – Аврамови колиби – Мехомия(Разлог).
Част от полка завзема Предела и се прехвърля за кратко в долината на Струма, подкрепяйки настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, след което се връща през Банско. Настъплението на Двадесет и седми полк продължава на юг през Неврокоп до Сяр. След това той настъпва бързо към Солун, но е спрян след Негован, тъй като Седма дивизия и гръцките войски вече са в града.[2]
По време на Междусъюзническата война (1913) в периода 17 – 24 юни 1913 година води боеве със сърбите и участва в разгрома на Тимошката дивизия при Криволак и Удово. В периода 4 – 17 юли води отбранителни боеве при връх Занога.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПолкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 58 Подофицери и войници: 5053 |
Коне: 471 | Обикновени коли: 47 Товарни коли: 191 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4500 Картечници: 4 |
През 1915 година полкът води битки при селата Фурка и Плавуш.
През 1918 на Македонския фронт води боеве в района на Завоя на река Черна и село Добромир. След пробива при Добро поле отстъпва като ариегард на Втора пехотна тракийска дивизия. След подписване на Солунско примирие полкът остава като заложник, но полковото знаме тайно е върнато в България.
Полкът е известен и с един от най-масовите войнишки бунтове през първата световна война, бунтът е ръководен от подпоручик тесен социалист по убеждения Б. Николчев.
Между двете световни войни
редактиранеПрез 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 27-а пехотна чепинска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 27-а пехотна чепинска дружина и 8-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.[1]
Бойното му знаме е връчено от цар Борис III на 12 юни 1938 година в Пловдив.
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПрез Втора световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран и от 1943 година е на Прикриващия фронт. Участва в борбата с партизаните в Пещерско и Пазарджишко. Разбива комунистическите партизани в битката при Милеви Скали. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 2-ра пехотна тракийска дивизия.[1] Участва в боевете при Киселица, връх Стажа, село Бащево, Дуброчица, Петролица, Остраж, Милотиница, река Пчиня, Четирце, Куманово и Скопие. Към полка се числи и гвардейска дружина.
По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 27-а допълваща дружина.[1]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 27-и пехотен чепински полк на 27-и пехотен чепински на Васил Петлешков полк.[4] От 1 януари 1950 г. полкът се преименува на 13-и пехотен гвардейски рилски полк с щаб в гр. Кюстендил, от 19 октомври 1950 г. се нарича 13-и стрелкови полк, от 15 октомври 1953 г. е с явно наименование поделение 45220. Полкът съществува до 15 май 1956 г., след която дата се разформирова.[5]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Трети пехотен резервен полк (7 февруари 1900 – 29 декември 1903)
- Двадесет и седми пехотен чепински полк (29 декември 1903 – 1 декември 1920)
- Двадесет и седма пехотна чепинска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Двадесет и седми пехотен чепински полк (1928 – 5 март 1946)
- Двадесет и седми пехотен чепински на Васил Петлешков полк (5 март 1946 – 1950)
- Тринадесети пехотен гвардейски рилски полк (1950)
- Тринадесети стрелкови полк (1950 – 1956)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Майор | Янко Драганов | от 1889 |
2. | Подполковник | Димитър Гешев | между 1895 и 1902 |
Полковник | Яким Димитриев | до 1904 | |
Полковник | Недю Русев | 1912 – 1 декември 1912 | |
Подполковник | Илия Раев | 1 декември 1912 – 1913 | |
Подполковник | Стефан Рачев | 17 септември 1915 – 1 април 1917 | |
Полковник | Димитър Мустаков | 1 април 1917 – 1 ноември 1917 | |
Подполковник | Васил Баев | 1 ноември – 31 декември 1918 | |
Подполковник | Христо Рачев | 31 декември 1918 – 1 септември 1919 | |
Подполковник | Иван Кючуков | 1921 – 1924 | |
Полковник | Тодор Ненов | 1930 – 1931? | |
Полковник | Тодор Ненов | 1932 – 1933? | |
Полковник | Илия Стоянов | 1933 – 1935? | |
Полковник | Иван Пангаров | 1935 – 1936 | |
Подполковник | Христо Икономов | от 1935 | |
Подполковник | Христо Новаков | 1938 – 1940 | |
Подполковник | Герман Еленков | 1940 – 1944 | |
Полковник | Борис Славов | от септември 1944 | |
Полковник | Георги Янминчев | 1946 – 1946 |
Други командири: полк. Славейко Василев, полк. Петър Атанасов
Паметници
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 50
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 64 – 66.
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
- ↑ ДВИА, ф. 347, История на фондообразувателя
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.