Двадесет и седми пехотен чепински полк

Двадесет и седми чепински полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Двадесет и седми чепински полк
Информация
Активна	7 февруари 1900 – 15 май 1956
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Пазарджик
Прякор(и)	"Железният"
Мото	"Закалени в ада"
Талисман	Вълк
Годишнини	6 май, 4 юли

Формиране

Двадесет и седми пехотен чепински полк е формиран в Пещера под името Трети пехотен резервен полк на 7 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 27^-и пехотен чепински полк. Установява се на гарнизон в Татар Пазарджик и е част от състава на 2^-ра бригада на 2^-ра пехотна тракийска дивизия

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в състава на втора пехотна бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. В началото на войната води настъпление в направление река Луковица – Света Петка – Аврамови колиби – Мехомия(Разлог).

Част от полка завзема Предела и се прехвърля за кратко в долината на Струма, подкрепяйки настъплението на Седма пехотна рилска дивизия, след което се връща през Банско. Настъплението на Двадесет и седми полк продължава на юг през Неврокоп до Сяр. След това той настъпва бързо към Солун, но е спрян след Негован, тъй като Седма дивизия и гръцките войски вече са в града.

По време на Междусъюзническата война (1913) в периода 17 – 24 юни 1913 година води боеве със сърбите и участва в разгрома на Тимошката дивизия при Криволак и Удово. В периода 4 – 17 юли води отбранителни боеве при връх Занога.

Първа световна война (1915 – 1918)

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2^-ра бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 58 Подофицери и войници: 5053	Коне: 471	Обикновени коли: 47 Товарни коли: 191 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4500 Картечници: 4

През 1915 година полкът води битки при селата Фурка и Плавуш.

През 1918 на Македонския фронт води боеве в района на Завоя на река Черна и село Добромир. След пробива при Добро поле отстъпва като ариегард на Втора пехотна тракийска дивизия. След подписване на Солунско примирие полкът остава като заложник, но полковото знаме тайно е върнато в България.

Полкът е известен и с един от най-масовите войнишки бунтове през първата световна война, бунтът е ръководен от подпоручик тесен социалист по убеждения Б. Николчев.

Между двете световни войни

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 27^-а пехотна чепинска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 27^-а пехотна чепинска дружина и 8^-а жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина.

Бойното му знаме е връчено от цар Борис III на 12 юни 1938 година в Пловдив.

Втора световна война (1941 – 1945)

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е мобилизиран и от 1943 година е на Прикриващия фронт. Участва в борбата с партизаните в Пещерско и Пазарджишко. Разбива комунистическите партизани в битката при Милеви Скали. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 2^-ра пехотна тракийска дивизия. Участва в боевете при Киселица, връх Стажа, село Бащево, Дуброчица, Петролица, Остраж, Милотиница, река Пчиня, Четирце, Куманово и Скопие. Към полка се числи и гвардейска дружина.

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 27^-а допълваща дружина.

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 27-и пехотен чепински полк на 27-и пехотен чепински на Васил Петлешков полк. От 1 януари 1950 г. полкът се преименува на 13^-и пехотен гвардейски рилски полк с щаб в гр. Кюстендил, от 19 октомври 1950 г. се нарича 13^-и стрелкови полк, от 15 октомври 1953 г. е с явно наименование поделение 45220. Полкът съществува до 15 май 1956 г., след която дата се разформирова.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Трети пехотен резервен полк (7 февруари 1900 – 29 декември 1903)
• Двадесет и седми пехотен чепински полк (29 декември 1903 – 1 декември 1920)
• Двадесет и седма пехотна чепинска дружина (1 декември 1920 – 1928)
• Двадесет и седми пехотен чепински полк (1928 – 5 март 1946)
• Двадесет и седми пехотен чепински на Васил Петлешков полк (5 март 1946 – 1950)
• Тринадесети пехотен гвардейски рилски полк (1950)
• Тринадесети стрелкови полк (1950 – 1956)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Майор	Янко Драганов	от 1889
2.	Подполковник	Димитър Гешев	между 1895 и 1902
	Полковник	Яким Димитриев	до 1904
	Полковник	Недю Русев	1912 – 1 декември 1912
	Подполковник	Илия Раев	1 декември 1912 – 1913
	Подполковник	Стефан Рачев	17 септември 1915 – 1 април 1917
	Полковник	Димитър Мустаков	1 април 1917 – 1 ноември 1917
	Подполковник	Васил Баев	1 ноември – 31 декември 1918
	Подполковник	Христо Рачев	31 декември 1918 – 1 септември 1919
	Подполковник	Иван Кючуков	1921 – 1924
	Полковник	Тодор Ненов	1930 – 1931?
	Полковник	Тодор Ненов	1932 – 1933?
	Полковник	Илия Стоянов	1933 – 1935?
	Полковник	Иван Пангаров	1935 – 1936
	Подполковник	Христо Икономов	от 1935
	Подполковник	Христо Новаков	1938 – 1940
	Подполковник	Герман Еленков	1940 – 1944
	Полковник	Борис Славов	от септември 1944
	Полковник	Георги Янминчев	1946 – 1946

Други командири: полк. Славейко Василев, полк. Петър Атанасов

Паметници

• Паметник на 27 чеписнки полк във Велинград
• Паметник на 27 Чепински полк в Пазарджик
• Паметник на 27 Чепински полк в Якоруда

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.