Двамата веронци

комедия от Уилям Шекспир

„Двамата веронци“ (на английски: The Two Gentlemen of Verona) е комедия от Уилям Шекспир. Тя е една от най-ранните му пиеси, за която се смята, че е написана между 1589 и 1593 година.

Двамата веронци
The Two Gentlemen of Verona
Информация
Автор Уилям Шекспир
Създадена 1589 – 1593 г
Двамата веронци в Общомедия
Двамата веронци от Анжелика Кауфман (1789)

В произведението се разказва за двамата приятели Валентин и Протей и тяхната любов към девойките Джулия и Силвия. Историята се развива на няколко места – в северноиталианския град Верона, в Милано и близо до Мантуа. Представени са основни теми като приятелството, лоялността, любовта, измяната, както и наивните действия на младите влюбени хора. За пръв път в тази негова комедия се откроява мотивът за травестията, който той по-късно доразвива в следващите си творби – а именно жена, която се преоблича в мъжки дрехи. Важно е и мястото на „Двамата веронци“ като пръв по-пълен израз на идеите на петраркизма в творчеството на Шекспир.

Основен източник на съвременните текстове на пиесите на Шекспир и единственият авторитетен вариант на текста можем да бъде открит в първото му публикувано издание от 1623 г. – Първо фолио. Произведението за пръв път е споменато в книгата на Francis Meres' Palladis Tamia (Франсис Мерес) от 1598 г.

„Двамата веронци“ се смята за една от най-слабите комедии на Уилям Шекспир и е с най-малък състав от актьори в сравнение с всички други негови пиеси. Първото представление на пиесата датира от 1762 г.

Място на действиеРедактиране

Верона, Милано и гора край границите на Мантуа.

Действащи лицаРедактиране

  • Дукът на Милано – баща на Силвия
  • Валентин, Протей – млади веронски благородници
  • Антонио – баща на Протей
  • Турио – глупав съперник на Валентин
  • Егламур – помощник на Силвия в бягството ѝ
  • Разбойници – от дружината на Валентин
  • Скок – слуга на Валентин; в оригиналното произведение името на слугата на Валентин се нарича Speed
  • Ланс – слуга на Протей
  • Хазаин – на страноприемницата, в която отсяда Джулия
  • Джулия – любима на Протей
  • Силвия – любима на Валентин
  • Лучета – прислужница на Джулия
  • Сръдльо – в оригинала кучето на Ланс се нарича „Crab“, свързва се с понятието „кисел, намусен“
  • Слуги, свирачи

Анализ, критика и статииРедактиране

Един от най-видните български представители, които обръщат голямо внимание на Английската ренесансова драма, това е професор Марко Минков. Той е български филолог англицист и шекспировед. Има многобройни публикации в тази област, а под негово ръководство е осъществено представителното издание на Шекспировите драми у нас, в превод на Валери Петров.

В своята книга „Шекспир – живот и творчество“, проф. Минков определя „Двамата веронци“ като пръв по-пълен израз на идеите на петраркизма в творчеството на Шекспир. Образува преход същевременно и към неговата лирика, която е изцяло под влиянието на петраркизма. В „Двамата веронци“ цялата фабула е построена върху изкуствените предпоставки на култа към идеалната любов, a развръзката се върти около онази любима теория на петраркистите, заимствана от Платон. Според нея приятелството стои по-високо отколкото любовта – идея, която е твърде типична за Ренесанса. В своето великодушие героят е готов да отстъпи любимата си – впрочем без да пита за нейното желание – на разкаяния приятел, чието коварство за малко да го погуби.[1]

Заедно с тази петраркистична идея се чувства и петраркистичният стил в богатите украшения, в остроумните concetti (кончети) – игри с думи или сложни, изкуствени сравнения – и в шаблонните изрази: пламъците на любовта, раните, нанесени от светещите очи на любимата и пр. Това е традиционният език на петраркизма, езикът, който оставя твърде много следи върху стила на Шекспировите сонети.[2]

В своя предговор към първи том на поредицата „Уилям Шекспир. Събрания съчинения“, проф. Марков пише, че произведението „Двамата веронци“ не прилича на класическите комедии. Определя го по-скоро като романс, примесен с клоунади – любимият жанр на публичните театри.

Проф. Минков подчертава ролята и на комичните слуги, които разнообразяват атмосферата на комедията. Специално място в комедията заема добродушният, глуповат, но същевременно и малко лукав слуга – Ланс, както и неговият четириног другар – Скок. Слугата е най-сполучлив когато е сам на сцената, а в сравнение с него останалите фигури на комедията са по-бледи и схематични, с изключение донякъде на Джулия. [3]

Критиката няма как да пропусне и многото грешки и несъобразности, които се откриват в Шекспировите драми. В последното действие на „Двамата веронци“ например, оперните разбойници избират главатаря си, защото знае чужди езици. Забелязва се груба, недоразработена скица и с театралния отказ на Валентин от своята любов в името на приятелството. И ако сега се приема, че дукът е дук, а не император, или че действието започва във Верона и се премества в Милано, това дължим на по-късните редактори.

ТемиРедактиране

Любовта и приятелствотоРедактиране

Норман Сандърс нарича пиесата „почти пълна антология на практиките на доктрината за романтичната любов, която вдъхновява поетичните и прозаичните романси от периода“.

В центъра на пиесата е съревнованието между любовта и приятелството. Появява се въпросът дали връзката между двама приятели е по-силна и по-важна от връзката между влюбените. В бележките към програмата за продукцията на Джон Бартън от RSC от 1981 г. в Кралския театър Шекспир Ан Бартън, съпругата му, пише, че централната тема на пиесата е „как да вкараме любовта и приятелството в конструктивна и взаимно подобряваща се връзка“. Уилям К. Карол също посочва, че това е една често срещана тема в литературата, чиято цел основно е да изтъкне приятелството като по-важна връзка. Той също така твърди, че любовта и приятелството не могат да съществуват съвместно.

Глупостта на влюбенитеРедактиране

Друга основна тема е глупостта на влюбените – това, което Роджър Уорън нарича „подигравка с абсурда на конвенционалното поведение на влюбените“. Например Валентин – в началото на пиесата се подиграва с ексцесиите на любовта, но по-късно и той става неин пленник, както Протей.

По-голямата част от цинизма и подигравките по отношение на конвенционалните влюбени обаче идват от Ланс и Скок, които служат като опозиции за двамата протагонисти и „предоставят светски поглед към идеалистичните полети на фантазията, отдадени на Протей и Валентин“. Няколко пъти в пиесата, след като Валентин или Протей произнасят красноречива реч за любовта, Шекспир представя или Ланс, или Скок ​​(или и двамата), чиито по-светски грижи служат за подбиване на току-що казаното, като по този начин излагат Протей и Валентин и предизвикват подигравки.

Екранизации и постановкиРедактиране

  • Пиесата е поставена на българска сцена от Младежки театър ‘’Николай Бинев”. Режисьор е Борислав Чакринов, а в ролите са Николай Урумов, Малин Кръстев, Деян Ангелов, Дарин Ангелов и Искра Донова и други.
  • Филмът е екранизиран през 1983 с режисьор Дон Тейлър и в главните роли Франк Бари. Филмът е с продължителност от 2 часа и 17 мин.
  • През 2018 има и съвременна версия на САЩ като филма е със заглавие 2 Gentlemen Of Verona. Режисьор е Катрин Стюарт. Филмът е 1 час и 39 мин.
  • Различни постановки на „Двамата веронци“ предизвиквали бурен смях сред публиката, според стратегиите на техните режисьори. В постановката от 2004 г. в Театър Джаксънвил в САЩ, режисирана от Джордж Джуди, рецензентът Таня Перес-Бренан заключава, че „шоуто определено е изпълнено с тонове смях със солиден актьорски състав, куче и всичко“.
  • По отношение на продукцията за 2010 г. на „Двамата веронци“, режисирана от Дийн Гарбури за Фестивалът в Стратфорд Шекспир в Канада, както документира рецензентът Лора Естил, постановката не е поставена в Ренесансова Италия, а като съвременен водевил, в който Джулия и Силвия са актриси по професия. Както Естил описва една от сцените в това водевилно шоу, „мелодраматичните наклонности на Силвия я накараха да изплаче впечатляващо дълъг вой, преди да изчезне от сцената ... предизвиквайки огромен смях от публиката“. Както Естил заключава за тази постановка, „Гарбури е изпипал всеки детайл, за да увеличи хумора в тази пиеса“, така че вдъхновената от водевил посока и акцентите на мелодрамата предизвикаха смях от публиката.
  • Рецензентът на продукцията на открито на „Двамата веронци“ от 1998 г. на фестивала „Кингсмен Шекспир“ в Таусънд Оукс, Калифорния, режисиран от Майкъл Дж. Арнд, документира „бурната реакция на тълпата“ на комичните моменти, подчертавайки факта, че „рядко чувам толкова много смях на конвенционална продукция на „Двамата веронци“.

ИзточнициРедактиране

  1. Минков, Марко. „ Шекспир. Живот и творчество“. София, ИК „Емас“ и ИК „ГЛОБУС“, 1998. с. 105 – 106.
  2. Минков, Марко. „Шекспир. Живот и творчество“. София, ИК „Емас“ и ИК „ГЛОБУС“, 1998. с. 105 – 106.
  3. Петров, Валери. „Уилям Шекспир. Събрани съчинения в осем тома, том 1 – Комедии“. София, „Захарий Стоянов“, 1997. с. Предговор.

Външни препраткиРедактиране