Движение за права и свободи

политическа партия в България
Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.

Движението за права и свободи (ДПС, на турски: Hak ve Özgürlükler Hareketi Хак ве йозгюрлюклер харекети, HÖH) е центристка политическа партия в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал. Основана на 4 януари 1990 г., тя се ползва с подкрепата главно на етническите турци, цигани и помаци в България.[2] Известни са множество случаи на корупция, свързани с ДПС.[3][4]

Движение за права и свободи
АбревиатураДПС
Ръководител(и)Джевдет Чакъров
Основател(и)Ахмед Доган
Основана4 януари 1990 г.
СедалищеСофия, бул. „Александър Стамболийски“ 45А
ЧленовеПонижение 40 000~ (2018)[1]
Младежка организацияМладежко движение за права и свободи
Член наЛиберален интернационал
Идеологиясоциален либерализъм
Полит. позицияцентър
Група в ЕПОбнови Европа
Цветове  Син
Парламент
14 / 240
Европарламент
3 / 17
Общински кметове
41 / 265
Сайтwww.dps.bg
Движение за права и свободи в Общомедия

Образуване

редактиране
 
Национална учредителна конференция на ДПС в София, проведена на 26 март 1990 година. Ахмед Доган (вляво) и Йенал Бекир (вдясно)

Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г. и според Искра Баева създаването му, както и на основаната няколко дни по-късно ОКЗНИ, е пряка последица от взетото на 29 декември от ЦК на БКП решение да се върнат имената на българските мюсюлмани.[5] За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.

По-късно става известно, че Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на Държавна сигурност,[6] която е пряко отговорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[7][8]

Една част от членовете на ДПС преди свалянето на Тодор Живков са активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те обаче се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[9]

Конституционност

редактиране

След приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. възниква спор около казуса доколко съществуването на партията не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията, който гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.“[10] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат дело в Конституционния съд на Република България по този въпрос. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна.[11]

Отстраняване на Лютви Местан (2015)

редактиране

На 24 ноември 2015 г. Турция сваля над Сирия руски военен самолет, участващ в сирийската гражданска война. Председателят на ДПС Лютви Местан чете декларация в Народното събрание, с която защитава това действие. На 17 декември, на коледна сбирка на ДПС, бившият лидер и настоящ почетен председател на ДПС Ахмед Доган критикува това действие на Местан, обвинявайки го в конфронтация с Русия чийто „възход е необратим процес“,[12] както и резултатите на ДПС на местните избори.[13] Впоследствие Местан обявява, че на 22 декември 2015 г. е получил ултиматум от депутата Делян Пеевски да подаде оставка, а когато отказал, охраната му от Националната служба за сигурност била свалена. Вследствие Местан търси и получава закрила в резиденцията на посланика на Турция в България Сюлейман Гьокче.[14]

На 24 декември Централният съвет на ДПС заседава в София в отсъствието на председателя Лютви Местан и е взето решение да бъде изключен от парламентарната група на ДПС в Народното събрание, да му бъде отнето председателството на ЦС на ДПС, а също и да бъде изключен от партията. Управлението е предадено на Председателски съвет (Четин Казак, Мустафа Карадайъ и Рушен Риза) до IX национална конференция на ДПС.[15] Още петима депутати от ДПС последват Местан и стават независими депутати.[16]

На 24 април 2016 г. на IX национална конференция на ДПС за председател на партията е избран Мустафа Карадайъ.[17][18] На 16 октомври 2023 г. Делян Пеевски става съпредседател на парламентарната група на ДПС в 49-ото Народно събрание заедно с Мустафа Карадайъ.[19] На 7 ноември председателят на ДПС Мустафа Карадайъ подава оставка и на следващия ден Пеевски става единствен шеф на депутатите от партията.[20] Заместник-председателят на партията Ахмед Ахмедов и лидерът на младежкото движение Сезгин Мехмед също подават оставки. През следващите 3 месеца председател на ДПС е почетният председател Ахмед Доган.

На Националната конференция на ДПС на 24 февруари 2024 г. за председатели на партията са избрани Делян Пеевски и Джевдет Чакъров. През лятото на 2024 година в ръководството на партията възниква тежък конфликт, като се оформят два лагера – около почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров и около другия съпредседател Делян Пеевски. На 27 август 2024 година близките до Доган членове на Централното изпълнително бюро обявяват изключването от партията на Делян Пеевски, Хамид Хамид, Искра Михайлова, Йордан Цонев и други членове и местни ръководители, които обаче оспорват легитимността на това решение.

Структура

редактиране
 
Дългогодишният председател, а след това почетен председател на партията Ахмед Доган

Структурата на партията се състои от Национална конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.

Почетен председател на партията е Ахмед Доган, председатели на партията са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски, заместник-председатели са Йордан Цонев, Искра Михайлова, Халил Летифов и Айсел Руфад.

Председатели на ДПС

редактиране

Изборни резултати

редактиране

Парламентарни избори

редактиране
 
Резултати на ДПС от изборите за НС 1990 – 2021 в реални гласове
 
Резултати на ДПС от изборите 1990 – 2021 в проценти
Резултати на ДПС от изборите за Народно събрание
Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
1990 491 596 8,03 %
23 / 400
Опозиция
1991 418 168   73 428 7,6 %   0,43 %
24 / 240
Подкрепя правителството
1994 282 711   135 457 5,4 %   2,2 %
15 / 240
Опозиция
1997 323 429   40 718 7,6 %   2,2 %
19 / 240
Опозиция
2001 340 395   16 966 7,45 %   0,2 %
21 / 240
Коалиция
2005 467 400   127 005 12,8 %   5,3 %
34 / 240
Коалиция
2009 592 381   124 981 14 %   1,2 %
37 / 240
Опозиция
2013 400 466   191 915 11,3 %   2,7 %
36 / 240
Коалиция
2014 487 134   86 668 14,8 %   3,5 %
38 / 240
Опозиция
2017 315 976   171 158 8,9 %   5,8 %
26 / 240
Опозиция
април 2021 335 701   19 725 10,49 %   1,59 %
30 / 240
юли 2021 292 514  43 187 10,71%   0,22%
29 / 240
ноември 2021 341 000   48 486 13 %   2,29 %
34 / 240
Опозиция
2022 344 512   3 512 13,75 %   0,75 %
36 / 240
Опозиция
2023 347 700   3 188 13,75 % 0 %
36 / 240
Опозиция
2024 366 562   18 862 17,06 %   3,31%
47 / 240

Президентски избори

редактиране
Година Институция Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2021 Президентска 309 681 11,57% Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова

Участия в избори

редактиране

Парламентарни избори през 2001 година

На парламентарните избори през 2001 те участват в коалиция с ПП Евророма – ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма).

Парламентарни избори през 2005 година

редактиране
 
Гласуване за ДПС по райони 2005 г.

На парламентарните избори през 2005 г. ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001 г.

Избори за Европейски парламент през 2007 година

редактиране
 
Гласуване за ДПС по райони на изборите за Европейски парламент 2007 г.

За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата е временната евродепутатка Филиз Хюсменова.

Местни избори през 2007 година

редактиране

На местните избори през 2007 година 60 души от издигнатите кандидат кметове от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[21]

Избори за Европейски парламент през 2009 година

редактиране

Парламентарни избори през 2009 година

редактиране
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[22]
Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати)
Дял от гласовете
(за пропорционални мандати)
Пропорционални
мандати
Мажоритарни
мандати
Общо
мандати
брой +/− % +/− брой +/−
1 Ред, законност и справедливост 174 582 4,13 10 0 10
2 ЛИДЕР 137 795 3,26 0 0 0
3 ГЕРБ 1 678 641 39,72 91 26 117
4 Движение за права и свободи 610 521 +143 121 14,45 +1,64 32 5 37 +3
5 Атака 395 733 +98 885 9,36 +1,22 21 0 21 0
6 Коалиция за България 748 147 −381049 17,70 −13,25 40 0 40 −42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 368 0,15 0 0 0
8 НДСВ 127 470 −597 844 3,02 −16,86 0 0 0 −53
9 Коалиция БЗНС[23]
10 Българска лява коалиция 8 762 0,21 0 0 0
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 828 0,07 0 0
12 Зелените 21 841 0,52 0 0 0
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 004 0,12 0 0
14 ВМРО – БНД[24]
15 Другата България 3 455 0,08 0 0
16 Обединение на българските патриоти 2 175 0,05 0 0 0
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 0,04 0 0 0
18 Български национален съюз – НД 3 813 0,09 0 0 0
19 Синята коалиция 285 662 6,76 15 0 15
20 За Родината ДГИ – НЛ 11 524 0,27 0 0
21 Валентин Милтенов 0 0
ОБЩО: 4 226 195 100,00 209 31 240
  
получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/− разлика спрямо предходните парламентарни избори

На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[25]

Европейски избори 2014

редактиране

На европейските избори на 25 май 2014 г. ДПС печели четири места.

Местни избори 2015

редактиране

ДПС взима 1 кметски пост в областните центрове.[26]

ДПС взима 48 общински постове.[27]

Европейски избори 2019

редактиране

На европейските избори на 26 май 2019 г. ДПС печели три места.

Разслояване на ДПС

редактиране

Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“.[28]

Незаконни практики

редактиране

По време на предизборни кампании ДПС извършва агитация на турски език.[29] Това е в противоречие с изборния закон, който забранява предизборна агитация на друг език освен българския.[30] В някои случаи ДПС агитира в Турция в деня за размисъл, което също е нарушение на закона.[31]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове // 24 Часа, 6 август 2018. Посетен на 25 септември 2020.
  2. Bulgariens Politisches Dilemma, jungle.world, 13.04.2023.
  3. https://www.welt.de/welt_print/article887510/Buergerliche-Opposition-siegt-bei-Europawahl-in-Bulgarien.html
  4. Още един корупционен скандал - с шефа на агенцията по рибарство, води към ДПС, Дневник, 20.02.2006.
  5. Баева, Искра. Краят на „възродителния процес“. // Дума, 29.12.2004. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 16 март 2015. Решенията на пленума от 29 декември 1989 г. бяха взети под натиска на забързаното политическо време, но като цяло бяха в правилната посока
  6. Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 29 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2013-05-20. Посетен на 5 януари 2014.
  7. Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес“ // desebg.com, 23 ноември 2013. Посетен на 5 януари 2014.
  8. Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес“: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 19 октомври 2013. Посетен на 5 януари 2014.
  9. Добрев, Петър. Отказ от комунизъм // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
  10. Конституция на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-02-08. Посетен на 2011-10-24.
  11. Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г. // Архивиран от оригинала на 2011-10-05. Посетен на 2011-10-24.
  12. Бечев, Димитър. Русия се завръща на Балканите. София, Изток-Запад, 2018. ISBN 978-619-01-0325-7. с. 199.
  13. Доган се връща в политиката // News.bg. 21 декември 2015. Посетен на 10 януари 2016.
  14. Костов: Турският посланик трябва да бъде изгонен от България // dnevnik.bg. 10 януари 2016. Посетен на 10 януари 2016.
  15. Местан изключен, триумвират Казак-Карадайъ-Риза поема ДПС. OffNews. 24 декември 2015
  16. Местан отстранен под натиска на ЕС и САЩ // trud.bg. 10 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-01-26. Посетен на 10 януари 2016.
  17. Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine., btv новините, 24 април 2016 г.
  18. Мустафа Карадайъ е новият председател на ДПС (ОБЗОР) Архив на оригинала от 2016-05-31 в Wayback Machine., Информационна агенция „Фокус“, 25 април 2016 г.
  19. Делян Пеевски вече има и официална роля в ДПС, Дневник, 16.10.2023.
  20. След оставката Карадайъ се показа пред паметник на Ататюрк, Mediapool.bg, 10 ноември 2023.
  21. „Агенти изскачат от листите на „Атака“, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в. „Под лупа“, 22.06.2009 г., архив на оригинала от 26 юни 2009, https://web.archive.org/web/20090626074348/http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=5926, посетен на 21 ноември 2009 
  22. Избори през 2009 г., сайт на НС
  23. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  24. Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  25. „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в. „Новинар“, 29-06-2009 г. // Архивиран от оригинала на 2014-01-06. Посетен на 2009-11-21.
  26. БТВ новините. ДПС взе кметски постове в 1 от областните центрове. // btvnovinite.bg, 02.11.2015.
  27. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 01.11.2015.
  28. Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  29. ДПС отново незаконно използва турски език в предизборната си кампания (видео) // Господари на ефира. 1 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 2023-09-03. Посетен на 3 септември 2023.
  30. Изборен кодекс // Държавен вестник. 28 януари 2011. Посетен на 3 септември 2023.
  31. ВМРО внесе сигнал до ЦИК срещу ДПС за изборите в Турция // Mediapool.bg. 13 ноември 2021. Посетен на 3 септември 2023.