Движение „Да, България“
Движение „Да, България“ е дясноцентристка[3] либерална[4] политическа партия, учредена на 7 януари 2017 г. Главните цели на партията са съдебна реформа и демонтиране на корупционния модел.
Да, България | |
Ръководител(и) | вакантно |
---|---|
Основател(и) | Христо Иванов |
Основана | 7 януари 2017 г. |
Седалище | София, Република България |
Член на | Демократична България |
Идеология | либерализъм[1] |
Полит. позиция | десен център[2] |
Цветове | Зелен и лилав |
Парламент | 10 / 240
|
Европарламент | 0 / 17
|
Сайт | dabulgaria.bg |
Да, България в Общомедия |
История
редактиранеХристо Иванов, бивш министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки, наследен във второто правителство на Бойко Борисов, обявява на 9 декември 2016 г. своя политически проект, който впоследствие прераства в политическа партия Движение „Да, България“. Учредители са 77 души, начело с Христо Иванов, Кристиан Таков, Мануела Малеева и популярни имена от различни сфери на обществения живот.[5]
Партията е учредена формално на 7 януари 2017 г.[6] Учредители на партията са 1235 души при очаквани 800 и необходими 500.
Организация
редактиране- Национална конференция – свиква не по-рядко от веднъж на три години.
- Национален съвет – състои се от Председател на Движението и не по-малко от 50 членове, избрани от Националната конференция.
- Председател – ръководи осъществяването на текущата политическа дейност и представлява движението в отношенията с други лица.
- Изпълнителен съвет – оперативен ръководен орган и се състои от Председателя на Движението и не по-малко от 6 членове, избрани от Националния съвет за срок от 3 години.
- Национална контролна комисия – контролен орган. Състои се от седем редовни и трима резервни членове, избирани от Националната конференция за срок от три години.
Основна цел на Движение „Да, България“
редактиранеДемонтиране на корупционния модел на управление на страната, реформиране на правоохранителната система и установяване върховенство на закона.
Символи
редактиранеДумата „да“, изписана с главни букви, поставена в кръг, и непосредствено до нея думата България, завършваща с удивителен знак. Над думата България е изписана думата „движение“ с главни букви. Цветовото съчетание при изобразяване на символите е светлозелено и лилаво.
Ръководство
редактиранеХристо Иванов – Председател
Изпълнителен съвет
редактиране13 членове: Антоанета Цонева, Атанас Славов, Божидар Божанов, Бойко Димитров, Веселина Александрова, Елена Церовска, Златко Куртев, Ивайло Мирчев, Константин Павлов, Надежда Йорданова, Стела Николова, Христо Иванов, Яна Тодоранова.[7]
Инициатива Български манифест за Европа
редактиранеНа 18 ноември 2017 г. „Да, България“, ДСБ, „Зелените“, ДЕОС и БЗНС обявяват заедно инициативата Български манифест за Европа[8].
Платформата е надпартийна, като целта ѝ е да бъдат обединени активни личности, които да отстояват пълноценния европейски път на страната ни. Да се върне „усещането за посока“ на българското общество[9].
Обединение „Демократична България“
редактиранеНа 12 април 2018 година „Да, България“, заедно с „Демократи за силна България“ (ДСБ) и „Зелените“ (преименувани малко по-късно на „Зелено движение“), става съучредител на дясно-центристкото обединение „Демократична България“. Трите партии се обединяват след като няколко месеца водят разговори за сътрудничество на следващите избори[10].
Участия в избори
редактиранеПарламентарни избори (2017) и Коалиция Движение „Да, България“
редактиранеСлед опит партията да бъде спряна от участие в предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. чрез жалби, Движение „Да, България“ решава да се коалира със „Зелените“ и ДЕОС, за да участва в изборите. За целта е необходима изцяло нова подписка с поне 2500 валидни подписа. За един ден партията успява да събере 20 хиляди, така че става възможно регистрирането на Коалиция Движение „Да, България“, в която влизат „Зелените“, ДЕОС и кандидати от ПП „Да, България“.[11]
Коалицията получава 101 177 действителни гласа или 2,96% от гласувалите, поради което не влиза в XLIV народно събрание. От тези гласове 46 273 или 45,7% са подадени в София и 11 413 или 11,3% в чужбина, тоест общо 57% от подкрепилите я са в столицата или зад граница. В останалите избирателни райони в България резултатите ѝ варират между 282 гласа или 0,33% в Кърджали, 325 гласа или 0,54% в Търговище, 450 гласа или 0,75% в Разград (три най-ниски процентни резултата) и 2281 гласа или 1,94% в София област, 5596 гласа или 2,66% във Варна, 6714 гласа или 4,26% в Пловдив град (три най-високи процентни резултата).[12]
Избори за Европейски парламент (2019)
редактиранеИзборите за Европейски парламент се провеждат на 26 май 2019 г. На тях „Да, България“ се явява като част от Обединение Демократична България, в което участват още „Демократи за силна България“ и „Зелено движение“.
Кандидатите на „Да, България“ за кандидатската листа на Обединение „Демократична България“ в изборите за Европейски парламент са избрани между 4 и 10 февруари 2019 г. на предварителни вътрешни избори.
Вътрешните избори са проведени чрез електронно дистанционно гласуване – първото електронно гласуване в България, и по пощата, след регистрация. В гласуването участват 5896 души[13].
Резултати от гласуването за кандидатска листа на „Да, България“:
- Стефан Тафров
- Мария Спирова
- Алина Добрева
- Велизар Шаламанов
- Емил Георгиев
- Цвета Дряновска
- Сева Памукчиева
- Михаил Панайотов
- Георги Кралев
- Владимир Джувинов
- Николай Христов
- Александра Стеркова
- Александър Сандев
- Кирил Мучев
- Момчил Якимов
- Ивайло Ганчев
- Михаил Цеков
Местни избори (2019)
редактиранеНа 27 октомври 2019 г. се провеждат местни избори в Република България. След балотаж на 3 ноември 2019 г. кандидат-кметовете на „Демократична България“ печелят в 8 района в София: „Лозенец“, „Оборище“, „Красно село“, „Слатина“, „Овча купел“, „Триадица“, „Средец“ и „Студентски“.[14]
Президентски избори (2021)
редактиранеПолитическа партия „Зелено движение“, ПП „Демократи за силна България“ и ПП Движение „Да, България“ обявява своята политическа подкрепа за кандидатурата на съдия Лозан Панов за президент на република България.[15]
Източници
редактиране- ↑ www.dw.com
- ↑ library.fes.de
- ↑ http://library.fes.de/pdf-files/bueros/sofia/06340/2017,1.pdf
- ↑ Welle (www.dw.com), Deutsche. България: дясно, ляво и олигархично // DW.COM. Посетен на 2022-06-25. (на български)
- ↑ clubz.bg
- ↑ www.mediapool.bg
- ↑ Изпълнителен Съвет на Да, България // Архивиран от оригинала на 2021-04-20. Посетен на 2023-04-19.
- ↑ dabulgaria.bg
- ↑ news.bg
- ↑ www.mediapool.bg
- ↑ Централна избирателна комисия, Решение № 4263-НС от 08.02.2017. Посетен на 12.04.2017.
- ↑ Централна избирателна комисия, „Резултати от парламентарни избори 26 март 2017“. Посетен на 12.04.2017.
- ↑ dabulgaria.bg
- ↑ „Демократична България“ ще има кметове в 8 столични района, ГЕРБ – в 12, Дневник, 4 ноември 2019 г.
- ↑ „„Демократична България“ подкрепя Лозан Панов за президент“ // Официален сайта на Да, България, 6 октомври 2021. Посетен на 22 октомври 2021. (на български)