Дебой хамам
Дебой Чифте хамам (на македонски: Дебој Чифте амам) е бивш хамам (турска баня) в град Битоля, Северна Македония.[1]
| Дебой хамам Дебој амам | |
.jpg) общ изглед | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид | хамам |
|---|---|
| Местоположение | Битоля, Северна Македония |
| Стил | класически османски |
| Изграждане | XV – XVI век |
| Етажи | 1 |
| Статут | универсален магазин |
| Състояние | реставриран |
| Дебой хамам в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеХамамът е бил разположена в чаршията, но след като по-голямата част от нея е унищожена, днес е в северната ѝ периферия.[1]
История
редактиранеНе е ясно на кой от изброените в османските сиджили хамам отговаря този, който по-късно получава името Дебой, тоест склад. Един от възможните варианти е да е Ески хамам, известен и като Атик хамам, тоест Старата баня, построена от Гази Сунгур Чауш – сгради от неговия вакъф са разхположени срещу Дебой хамам. Ако това предположение е вярно, хамамът датира от XV век. Според Радмила Петкова обаче, поради богатата и умела декорация на сградата, по-вероятно е хамамът да е Аладжа хамам, тоест Шарен хамам, построен от Ахмед паша.[1] Въпреки че няма точни данни нито за ктитора, нито за годината на строителството на хамама, монументалността на строителството, зидарията и богатата сталактитна орнаментация, стуко декорацията по стените и многобройните малки звезди по куполите, както и другите архитектурни особености на хамама, го причисляват към златния век на османската архитектура в края на XV – XVI век.[2] Хамамът е реставриран в 1964 година. От 1990 година е търговска площ.[3]
Архитектура
редактиранеСградата е изградена от редуващи се правоъгълни камъни и тухли, подобно на всички обществени сгради от епохата. Спойката е от хидравличен хоросан, използван и във вътрешността. Хамамът е двоен (чифте), тоест се състои от женска и мъжка част. Женската част е по-голяма и по-богато декорирана. От мъжката част е отделена със стена. Има шадраван – голяма квадратна стая с купол, шестоъгълен фенер под купола и шадраван в центъра, служеща за преобличане, капалък – стая за почивка, мейдан – стая за масаж, и две по-малки стаи отляво и отдясно на медана, траш хани – стая за депилация, следвана от помещения на халвета – местата за къпане. Мъжката част има шадраван – еднакав с женския, капалък и халвет, по-малки по размери.[2] Гьобекташа – мраморната платформа в средата на топлото помещение, ваните и прочее от интериора не са запазени. Хамамът е имал хипокаустна система, като се е загрявал с топъл въздух по стените и пода. Сградата има богато украсени тромпи и фризове с флорални и геометрични мотиви в нисък релеф и стуко декорация по стените. Помещенията са сводести, с куполи със звездовидни отвори за осветление. Преди реставрацията хамамът е с керемиден покрив, а днес е с поцинкована ламарина.[3][4]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 22. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 24. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 25. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Павлов, Зоран, Радмила Петкова. Османлиски споменици. Скопје, Управа за заштита на културното наследство, 2008. с. 35.