Дебора Шугър

американска литературна историчка

Дебора Шугър (на английски: Debora Kuller Shuger) е професор по англицистика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието. Изследовател на Англия от Ренесанса, на Англия от късния 16-и и от 17 век. Пише за литературата от епохата на Тюдорите и Стюартите, за религиозната, политическа и правна мисъл, като и цензурата през този период.[1]

Дебора Шугър
Debora Kuller Shuger
американска литературна историчка
Debora at Griff farm.jpg
Родена

Националност  САЩ
Научна дейност
Област История на литературата
Работила в Мичигански университет
Калифорнийски университет в Лос Анджелис
Семейство
Съпруг Скот Шугър
Деца Дейл Шугър

БиографияРедактиране

Дебора Шугър е родена в Манхатън, Ню Йорк на 15 декември 1953 г. в семейството на търговец на недвижими имоти и художничка. Завършва гимназия „Хорас Ман“ в Бронкс в клас само с момчета, а след това и колежа Карлтън. Омъжва се и заедно със съпруга си завършват Университета Вандербилт (бакалавър – 1975 г., магистър – 1978 г.). Докторира в Станфордския университет (1983). Преподава в Мичиганския университет и Арканзаския университет, след което се установява в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1989).

В колежа Дебора се омъжва за Скот Шугър, който по-късно създава колонката „Today's Papers“ в списание „Слейт“[2]. През 2002 г. Скот умира по време на леководолазно гмуркане. Двамата имат едно дете, дъщерята Дейл, чиято докторска дисертация в Нюйоркския университет през 2007 г. изследва връзката между лудостта в Сервантесовия Дон Кихот и създаването на архивите в ранномодерна Испания. Дейл е доцент в департамента по испанистика и португалистика на Университета Тулейн[3]. Дебора Шугър живее на семейни начала с професора по компютърни науки в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, Рус Абът[4].

Творчество и идеиРедактиране

Книгата на Шугър от 2001 г., „Политическите теологии в Шекспирова Англия“, се противопоставя на дългогодишното предположение, че през този период Англиканската църква е съучастник на репресивните хегемонистични правомощия на правителството. Обратното, църквата често е ключово убежище на съпротивата на хората спрямо репресиите, място, където идеите за социална справедливост могат да бъдат поддържани. „Политическите теологии в Шекспирова Англия“ си служи с ШекспироватаМяра според мяра“, за да покаже, че законите на църквата и на държавата са си взаимодействали по начини, които съвременните изследователи пропускат да забележат (в изкривено разбиране както на пиесата, така и на историята), поради анахронично налагане на нашите собствени категории, разделящи морала от административните въпроси.

Книгата ѝ „Цензура и културна чувствителност“ (2006) оспорва предположението, че ранномодерната цензура е инструмент, използван от държавната власт, за да наказва инакомислещите. Шугър се опитва да докаже, че това е грешка, плод на анахронизъм, и че цензурата по това време обикновено има много повече общо с предотвратяването на клевети, отколкото с потискането на гражданските права, повече общо с идеята за учтивостта, отколкото с контрола над ума на масите.

Признание и отличияРедактиране

Шугър е сътрудник на Лигурийския център за изследвания на изкуството и хуманитаристика[5], на Националния център по хуманитаристика[6] и на Wissenschaftskolleg в Берлин[7], както и стипендиант на фондация Гугенхайм[8]. Член е на Американската академия на изкуствата и науките.[9]

БиблиографияРедактиране

Авторски книгиРедактиране

Редакторство и съставителствоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране