Дебют (или начало) в шахмата се наричат първите няколко хода на играта, обикновено до 15-ия – 20-ия ход.

Фигурите са наредени на дъската. Предстои дебютът на партията

Шахматът се развива в дебют, мителшпил и ендшпил. Определящи за вида на дебюта обаче са първите 3 – 4 хода. Много от началата имат разклонения със свои собствени имена, например Атака „Созин“ в Сицилианска защита. Така, за да се определи вида на продължението, трябва да се проследят повече ходове. Това е необходимо и за определяне вида на началото при закритите дебюти, тъй като там често се започва по един начин и след разместване на ходовете от основната схема се получава на практика друго начало.

Гамбит се нарича такова начало, в което една от двете страни предлага жертва на фигура – обикновено пешка. Ответната страна има право да приеме или да откаже жертвата.

Цели на дебюта редактиране

В хода на дебюта се преследват основно няколко цели.

  1. Развитие на фигурите – те трябва да заемат позиции, чрез които да влияят на играта; да имат голям обхват на действие (това се осъществява, когато те заемат по-централни полета), да поддържат собствените фигури или да атакуват позицията на противника. В този смисъл не е правилно самоцелното развитие на фигурите.
  2. Заемане на центъра – целта е да се заеме устойчиво центъра (полетата e4, d4, e5, d5) с помощта главно на пешки и евентуално леки фигури (кон и офицер). Не се препоръчва заемането на центъра, ако той не може да се задържи. Според някои по-модерни схващания за предпочитане е по-късното заемане на центъра, чрез контролирането му от разстояние със своите фигури и последващо подриване на неприятелския център (виж напр. Защита „Алехин“)
  3. Осигуряване на надеждно укритие за царя – в началната си позиция царят е подложен лесно на атаки, затова е наложително изграждане на укритие – главно чрез рокада.
  4. Пешечни слабости – много дебюти избягват създаването на пешечни слабости – изолирани, сдвоени или изостанали пешки: те често стават обект на контраигра от страна на противника. Други дебюти приемат създаването на пешечни слабости, получавайки като компенсация по-динамична и разнообразна игра.
  5. Стратегическо планиране на партията – освен непосредствените цели на дебюта, партията трябва да се планира с оглед на развитието в мителшпила. Това включва отваряне и заемане на вертикали, създаване на пешечни слабости у противника, осигуряване на контрол върху ключови полета, главно в центъра, тактически смени на фигури – например по-слабоактивна за по-активна фигура или за получаване на двойка офицери. Важно е също и получаването на пространствен превес в центъра или по фланговете, където впоследствие може да се развие атака на противника.

Някои прости правила редактиране

abcdefgh
8
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Морфи-Найт след 6. ... с7-с6
  • Придвижвайте най-напред централните пешки, така че офицерите да могат да се развият.
  • Развивайте най-напред леките фигури (кон и офицер), развивайте коня преди офицера от едноименния фланг.
  • Осигурете защита на царя, главно чрез рокада колкото се може по-рано и преди да започнете атака.
  • Избягвайте да включвате дамата в началния стадий на играта, за предпочитане е да завършите най-напред развитието и да направите рокада.
  • За да не губите време (темп) местете по възможност всяка фигура само по един път преди да завършите развитието.
  • Всеки ваш ход трябва да е насочен към завземане на центъра, поддържане на собствените фигури и атака на противниковия цар.

Приет царски гамбит-гамбит на коня редактиране

Пол Морфи-Найт, Нови Орлеан, 1856 г.

abcdefgh
8
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Морфи-Найт след 11. ... Oh6

Следната партия е един красноречив пример какви може да са последствията при неспазване правилата на дебюта. Белите са без топ на а1 и кон на b1 от самото начало на партията. Тук и по-долу е използвана алгебрична шахматна нотация:
1. e2-e4 e7-e5 2. f2-f4 e5:f4 3. Kg1-f3 g7-g5 4. Of1-c4 Дd8-e7 5. d2-d4 d7-d5 6. Oc4:d5 c7-c6
Тук Морфи прави жертва на фигура от общи позиционни съображения, въпреки че след това остава с офицер, а по-късно след 14. ход и с кон по-малко.
7. Od5:f7+ Де7:f7 8. Kf3-e5 Дf7-f6 9. Дd1-h5+ Це8-e7 10. h2-h4 g5:h4.

Десет хода до този момент черните играят в пълно противоречие с правилата: ходове само с пешки и дама, нито един ход с лека фигура, нито рокада. Въпреки многото ходове с пешки центърът е отстъпен на белите, а в допълнение – много пешечни слабости. Ето какво последва:
11. 0-0 Of8-h6 12. b2-b3 Kb8-d7 13. Oc1-a3 c6-c5 14. Tf1-d1 Kd7:e5 15. Oa3:c5 Це7-e6 16. Дh5-e8+ Kg8-e7 17. d4-d5x мат.

Видове дебюти редактиране

Различават се 3 вида дебюти:

  • открити – с първи ход 1. e2-e4 и отговор на черните 1. ... e7-e5;
  • полуоткрити – с първи ход на белите 1. e2-e4 и произволен друг ход на черните, различен от 1. ... e7-e5;
  • закрити – всички останали.

По-подробна класификация на шахматните дебюти е направена от сръбското издателство „Шаховски информатор“ в тяхната „Енциклопедия на шахматните дебюти“, възприета в целия свят. Там са представени „Кодове на шахматните дебюти“, обозначени с латинските букви A, B, C, D и E и числа от 00 до 99. Така например кодът С45 съответства на Шотландска партия (виж и по-долу).

Открити начала редактиране

abcdefgh
8
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Испанска партия, виж т. 1

Някои примери за открити начала:

  1. Испанска партия
    1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. Of1-b5 ...
  2. Италианска партия
    1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. Of1-c4 Of8-c5
  3. Защита на двата коня –
    1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. Of1-c4 Kg8-f6,
  4. Защита „Филидор“
    1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 d7-d6
  5. Шотландска партия
    1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kb8-c6 3. d2-d4
  6. Царски гамбит
    1. e2-e4 e7-e5 2. f2-f4 и тук често Of8-c5 (отказан царски гамбит)
  7. Руска партия
    1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 Kg8-f6 и тук 3. Kf3:e5 ... или 3. d2-d4 ...

Полуоткрити начала редактиране

abcdefgh
8
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Сицилианска защита, Вариант Найдорф 2. Kf3 d6 3. d4 c:d4 4. K:d4 Kf6 5. Kc3 a6

Някои примери за полуоткрити начала:

  1. Сицилианска защита
    1. e2-e4 c7-c5, обикновено 2. Kg1-f3 ... и 3.d2-d4 c5:d4
  2. Френска защита
    1. e2-e4 e7-e6 2. d2-d4 d7-d5
  3. Защита „Каро-Кан“
    1. e2-e4 c7-c6 2. d2-d4 d7-d5
  4. Защита „Алехин“
    1. e2-e4 Kg8-f6 2. e4-e5 Kf6-d5 3. обикновено d2-d4 или c2-c4
  5. Защита „Пирц-Уфимцев“
    1. e2-e4 d7-d6 2. d2-d4
  6. Скандинавска защита
    1. e2-e4 d7-d5 2. e4:d5 Dd8:d5 3. Kb1-c3 Dd5-a5 (обикновено)

Закрити начала редактиране

abcdefgh
8
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Дамски гамбит, Защита Тараш 3. Kc3 c5

Някои примери за закрити начала:

  1. Дамски гамбит
    1. d2-d4 d7-d5 2. c2-c4 e7-e6
  2. Староиндийска защита
    1. d2-d4 Kg8-f6 2. c2-c4 d7-d6 3.Kb1-c3 g7-g6 обикновенно 4.е2-е4 Оf8-g7
  3. Новоиндийска защита
    1. d2-d4 Kg8-f6 2. c2-c4 e7-e6 3.Kg1-f3 b7-b6 4. g2-g3
  4. Славянска защита
    1. d2-d4 d7-d5 2. c2-c4 c7-c6
  5. Защита „Нимцович“
    1. d2-d4 Kg8-f6 2. c2-c4 e7-e6 3.Kb1-c3 Of8-b4
  6. Английско начало
    1. c2-c4 e7-e5 или 1. c2-c4 c7-c5
  7. Холандска защита
    1. d2-d4 f7-f5 2. c2-c4 Kg8-f6 (обикновено)
  8. Дебют „Рети“
    1. Kg1-f3 d7-d5

Развитие на дебюта редактиране

Дебютите имат многобройни разклонения, които се изучават подробно от професионалните шахматисти. Много от тях имат собствени разработки на нетипични продължения в определен момент от дебюта, чрез което се стремят да постигнат превес над противника си още в началото. Получаването на такъв превес най-често е определящо за по-нататъшното развитие на партията. Тези разработки, най-вече от шахматисти на световно ниво – шахматни теоретици и състезатели – придвижват напред шахматната наука.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • О. Нейкирх, А. Цветков, Шахматни дебюти, Изд. ДИ „Физкултура“, София 1955
  • О. Нейкирх, А. Цветков, Шахматни дебюти (втора част), Изд. ДИ „Физкултура“, София 1956