Отваря главното меню
Луи XIV през Деволюционната война, картина от Шарл Льобрюн, 1667 г.

Деволюционната война се води между Франция и Испания през 1667 – 1668 г. и завършва с победа на Франция. Тя е първата война на Луи XIV след смъртта на кардинал Мазарини и пръв опит за подялба на испанското наследство.

ПричиниРедактиране

Като предлог Франция използва т.нар. „деволюционно право“, действащо в някои области на Испанска Нидерландия (оттам и името на войната). Условия за война се създават след смъртта на испанския крал Фелипе IV, когато испанският престол се заема от малолетния Карлос II. Той е син на Фелипе от втория му брак, а дъщерята от първия брак Мария Тереза е съпруга на Луи XIV. Френският крал открива, че в старите правни актове на нидерландските области Брабант и Ено, тогава под испанска власт, е в сила „деволюционният закон“, според който владетелят се наследява с предимство от децата си от първия брак, независимо от пола. Вярно е, че преди сватбата си Мария-Тереза се е отрекла от правата си върху всички испански владения, но тъй като Испания не изплаща предвидената зестра, Луи счита нейния отказ за невалиден и използвайки този закон, предявява претенции към Брабант и Ено.[1]

Доколко това е само повод и доколко реален мотив за нападение е спорно.[2] Несъмнено Франция има и чисто политически мотиви да нападне Испания, която е значително отслабена и многобройните ѝ династични владения по френските граници остават незащитени. Според Пиренейския договор от 1659 г. две от тях – Артоа и Русийон – вече са попаднали във френски ръце, така че процесът на разпадане на испанската империя вече е започнал. Като най-силен владетел в момента, Луи се стреми да се възползва от изгодната ситуация.

Военни действияРедактиране

 
Развитие на войната (Франция в лилаво, испанските владения в оранжево: на север Нидерландия, на юг Франш-Конте)

Френската атака започва на 10 май 1667 г. в Нидерландия. Една неголяма, но все пак силна армия от 35 000 души, командвана от краля и маршал дьо Тюрен започва да обсажда нидерландските крепости.[3] На 2 юни испанците изоставят Шарлероа. На 26 юни след шестдневна обсада пада Турне. Следват завоевания без съпротива от страна на испанците – Дуе на 2 юли и Куртре на 18 юли. През август френските усилия се съсредоточават срещу голямата крепост Лил, превзета на 17 същия месец след обсада, която продължава по-малко от едно денонощие.[4] Обяснението за тези успехи, които изненадват и френския щаб, е в пълната неподготвеност на испанците за съпротива (няма нито едно полево сражение) поради хаоса, който цари в самата Испания с малолетен крал и без силен регент. След Лил французите превземат Ат, с което си откриват пътя към Брюксел, но не го обсаждат, а успяват да превземат също Сен-Омер и Ер. Така за една кампания те превземат осем крепости и поставят под свой контрол 20% от Испанска Нидерландия. През януари 1668 г., окуражен от успехите си, Луи изпраща Тюрен да окупира областта Франш-Конте (част от Бургундия) със столица Безансон. Там испанците не оказват никаква съпротива, а френскоговорещото местно население посреща френските армии със симпатии.[5] При това положение се очертава пълна френска победа.

Тройният съюз и мирът в АахенРедактиране

Агресията на Франция предизвиква много страхове у близките европейски държави. В началото Луи XIV не осъзнава този факт по простата причина, че няма агресивни намерения към друг, освен Испания. Испания е традиционен френски противник, а в борбата против нейната хегемония Франция е била в съюз с Англия, Нидерландия, Швеция и Савоя. Ето защо Луи по инерция продължава да смята, че тези държави гледат със симпатия на войната му против Испания. Той е напълно изненадан и възмутен, когато в началото на 1668 г. Англия, Нидерландия и Швеция сключват против него военен съюз (Троен съюз), който трябва да го принуди да прекрати настъплението. От друга страна Тройният съюз възнамерява да убеди и Испания да се откаже от някои владения, за да удовлетвори Франция, т.е. той е еднакво враждебен и към двете воюващи държави.[6] В основата му стои английският посланик в Хага Уилям Темпъл, но Луи приема, че е дело на нидерландците, с които има съюзен договор и които са пряко заплашени от френското настъпление в Нидерландия. По-късно, обзет от желание да отмъсти за това предателство, той напада Нидерландия и поставя началото на Холандската война. Луи не се решава да приеме предизвикателството и да започне голяма и дълга война, за каквато не се е подготвял. Той склонява да прекрати военните действия и дори да върне на Испания Франш-Конте, ако задържи всички превзети от него крепости. На 2 май 1668 г. тези условия са оформени в договора от Аахен, с който войната приключва. Придобивките на Франция са около 4500 кв. км.

БележкиРедактиране

  1. Olivier Bernier, Louis XIV: a royal life, New York 1987, p. 139
  2. Изглежда по-вероятно династичните мотиви да са дейсвително действащи фактори за действията на Луи ХІV. Той не само се стреми да убеди Европа в верността на своите династични претенции, но смята, че ако Карлос умре малък, има право да получи цялата испанска империя. Тази теза е защитена например от Arthur Hassall, Louis XIV and the Zenith of the French Monarchy, London 1902, p. 139
  3. The Cambridge Modern History, vol. 5, 1908, p. 38
  4. Ernest Lavisse, Histoire de France depuis les origines jusqu'à la Révolution, t. VII, II partie, p. 290
  5. Georges Bordonove, Les Rois qui ont fait la France, t. III: Louis XIV. Roi-Soleil, Paris 1982, p. 146
  6. Mary Caroline Trevelyan, William the Third and the Defence of Holland 1672-1674, London 1930, p. 48