Девон
преди 416–359.2 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 15 Vol %[1]
(75 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 2200 ppm[2]
(8 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 20 °C[3]
(6 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното) Относително стабилно около 180 m, постепенно намаляващо до 120 m през периода[4]
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Девонът е геоложки период от системата на палеозоя, продължаващ от края на периода силур, преди около 416 ± 2,8 милион години, до началото на периода карбон, 359,2 ± 2,5 млн. години.[5] Той е кръстен на Девън, Англия, където скалите от този период са проучени за първи път.

През периода девон се осъществява първата голяма адаптивна радиация на земния живот. Тъй като големи гръбначни сухоземни тревопасни животни все още не са се появили, свободните висши васкуларни растения започват да се разпространяват из сушата, образувайки обширни гори, които покриват континента. До средата на девон няколко групи от растения са еволюирали и развили листа и истински корени, а до края на периода се появяват първите семенни растения. Различни земни членестоноги също са представени. Рибите достигнат значително разнообразие през този период, като девон често се нарича „Ерата на Рибите“. Появяват се първите ръкоперки и лъчеперки от костните риби. Повяват се предците на всички четириноги, като техните силни гръдни и тазови перки, постепенно се превръщат в крака и те се адаптират към ходене по земята.[6] В океаните, примитивните акули стават все по-многобройни, отколкото в силур и късния ордовик. Появяват се първите мекотели амонити. Трилобити, мекотело-подобни брахиоподи и най-големите коралови рифове са все още често явление. В края на периода при девонското измиране морския живот е силно засегнат.

Сушата тогава се състои главно от суперконтинента Гондвана на юг, континента Сибир на север, и началото на формирането на малкия континент Евроамерика между тях.

Периодизация Редактиране

Период Серия Етаж млн. год.
Карбон Мисисипий Турний младши
Девон Горен девон Фамений 372,2–358,9
Франий 382,7–372,2
Среден девон Живетий 387,7–382,7
Айфелий 393,3–387,7
Долен девон Емсий 407,6–393,3
Прагий 410,8–407,6
Локовий 419,2–410,8
Силур Придолий не са определени
фаунистични етапи
старши

Източници Редактиране

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png
  4. Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes. // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64 – 68.
  5. Gradstein, Felix M.; Ogg, J. G.; Smith, A. G. (2004). A Geologic Time Scale 2004. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-78673-8.
  6. [1] Fossil tracks record 'oldest land-walkers' – BBC News