Дегенеративно изкуство

Дегенеративното изкуство (на немски: Entartete Kunst), превеждано понякога като Изродено изкуство, е термин, въведен от идеолозите на Нацистка Германия за означение на онази част от авангардното изкуство, която е не само модернистична, но и антикласическа (според тях: еврейско-болшевишка, антигерманска) и следователно опасна както за нацията, така и за цялата арийска раса.^[1]

История редактиране

Плакат на изложбата „Дегенеративно изкуство“, Берлин, 1938

Адолф Циглер организира пътуваща изложба с името „Дегенеративно изкуство“. Открита е на 19 юли 1937 г. в Мюнхен и посещава 12 големи германски града до 1941 г.

Въздигането на изроденото изкуство е предшествано от борбата срещу „израждането на изкуството“, която е част от по-широка културна политика на правителството на Адолф Хитлер. Като цяло ресорен отговорник за противодействието срещу израждането на изкуството е министърът на информацията и пропагандата Йозеф Гьобелс.

По партийна линия в НСДАП ресорен отговорник е Алфред Розенберг. За противодействие на еврейско-болшевишката линия в изкуството е създадена Държавната палата за изящни изкуства, чийто началник е Адолф Циглер.

Дефиницията на „дегенеративно изкуство“ е на Йозеф Гьобелс:

„

На евреина напълно липсва дълбоко вътрешно чувство за истинската красота. Евреите са предразположени душевно повече към скептичния интелектуализъм, отколкото към усета и изживяването на естествената красота и хармония. В този отрицателен аспект съществува и типично еврейско изкуство. Негови обекти са порочното и анормалното, подлото, болезненото и разпадащото се. Те се издигат до художествен идеал и се стараят да се наложат. Тези патологични прояви на културния живот ние обобщаваме с термина дегенеративно изкуство. То подхожда най-добре на еврейската природа и същина.

“

Галерия редактиране

Пощенска марка с репродукция на картината „Старият строител“ на Ернст Лудвиг Кирхнер, 1974
Ернст Лудвиг Кирхнер, „Група художници“, 1926-1927

Източници редактиране

↑ Emily D. Bilski, Sigrid Bauschinger. Berlin metropolis: jews and the new culture, 1890-1918. N.Y.: University of California Press, 2000

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Петер Дитмар, „Модерността и изроденото изкуство“, в. „Култура“, бр. 36, 10 септември 1999
Владислав Тодоров, „Партийното срещу политическото изкуство“, Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006

[1] Emily D. Bilski, Sigrid Bauschinger. Berlin metropolis: jews and the new culture, 1890-1918. N.Y.: University of California Press, 2000

[1]