Уикипедия

Дедино (община Конче)

село в Северна Македония
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Дедино.

Дедино (изписване до 1945 година: Дѣдино; на македонска литературна норма: Дедино) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.

Дедино
Дедино
— село —
41.57° с. ш. 22.4247° и. д.
Дедино
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаКонче
Надм. височина689 m
Население716 души (2002)
Пощенски код2424
Дедино в Общомедия

География редактиране

Селото е на превала на пла­ни­на­та Смърдешник между Ра­до­ви­шко­то по­ле и гор­но­то течение на Крива Лъкавица, на 610 m надморска височина. От гра­д Радовиш се­ло­то е от­да­ле­че­но на око­ло 10 km и ле­жи на пъ­тя Ра­до­виш–Кон­че. Землището е го­лямо и обхваща 22,1 km2, от които гори 1,338,8 ha, обра­бот­ваемо зем­ли­ще 592,6 ha и па­сища 248,1 ha.[1] Селото има две махали – Горна и Долна.

История редактиране

 
Църквата „Свети Атанасий“, разположена в северния край на Горната махала
 
Паметник на жертвите от Дедино в комунистическата съпротива и за първите бомби, излети за Илинденското въстание

Към края XIX век Дедино е чисто българско село, числящо се към Радовишка кааза на Османската империя. В селото е основан комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През август 1897 година в Дедино и Инево избухва Радовишката афера. На 25 август 1897 година в селото са убити от организационни хора двама колджии за тютюн. При последвалите обиски властите намарат в къщата на поп Петър торбичка съ патрони, а в други къщи — няколко пушки. Предприемат се масови арести и изтезания, които засягат 120 души. От тях 28 са осъдени от скопския съд на 3 до 101 година затвор, а шестима умират в затвора Куршумли хан преди разглеждането на делото. Двойното убийство е подведено като криминално престъпление и последиците му се ограничават само в Дедино и Инево.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Дѣдино, Дѣдинье) има 700 жители, всички българи християни.[3] В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дедино (Ddino) има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1910 година.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Дедино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

На 27 февруари 1915 година почти всички мъже и жени в селото са вързани, пребити, изведени извън селото и убити с щикове от сръбските окупатори, които залавят труповете им.[7]

Във войните за национално обединение на България 7 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[8]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 606 702 675 762 814 778 779 716
Националност Всичко
македонци 716
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В началото на XXI век в селото работи основно училище до IV отделение. Освен „Свети Никола“ в селото има и църква „Свети Атанасий“ и два параклиса, посветени на Света Богородица, както и параклиси „Свети Георги“ и „Свети Илия“[1]

Личности редактиране

Родени в Дедино
  •   Дино Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, работник, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[9]
  •   Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Стамен Темелков, четата на Тодор Александров, 4 рота на 13 кукушка дружина[9]
  •   Иван Илиев (1850 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
  •   Иван Тодоров, български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  •   Илия Боцев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]
  •   Илия Дединчето (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Поцко Васев, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Траян Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[11]
  •   Тушо Коцев, български революционер, деец на ВМОРО
  •   Христо Филов, Методи Христов, Тушо, дейци на ВМРО[12]
  •   Христо Сеизов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[10]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Дедино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 16 ноември 2018.
  2. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 75.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
  5. ↑ Ињевско-конченска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-09-11. Посетен на 30 март 2014 г.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
  7. ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 118
  8. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
  9. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  10. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 105.
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  12. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дедино_(община_Конче)&oldid=12161036“.