За съвременния илюзионист вижте Дейвид Копърфийлд (илюзионист).

„Дейвид Копърфийлд“ (на английски: David Copperfield) е роман на английския писател Чарлз Дикенс, издаден първоначално на части в периода 1849-50, и публикуван цялостно през 1850 г. от издателство „Бредбъри и Евънс“, с оригинални илюстрации на Х. К. Браун („Физ“).

Дейвид Копърфийлд
David Copperfield
Корица на първото издание като подлистник от 1849 г.
Корица на първото издание като подлистник от 1849 г.
АвторЧарлз Дикенс
ИлюстраторХ. К. Браун („Физ“)
Създаден1849 – 50
Великобритания
Първо издание1850 г.
Англия
ИздателствоBradbury & Evans
Оригинален езиканглийски
Жанрроман
Видроман
Страници708
63 (съкратено издание за деца)
Издателство в България„Народна младеж“, София, 1976
ПреводачНели Доспевска
Светозар Златаров (от италианската адаптация на Хуго Стаф)
НачалоWhether I shall turn out to be the hero of my own life, or whether that station will be held by anybody else, these pages must show.
Дейвид Копърфийлд в Общомедия

Творбата е едно от най-успешните произведения на Дикенс. В голяма степен е автобиографичен – редица елементи отразяват юношеството и кариерата на автора. Книгата представлява уникална по богатството на наблюденията и разнообразието на човешките характери, панорама на живота от Викторианската епоха. Романът прави разрез на английското общество по време на индустриалната революция, когато експлоатацията на децата и жените придобива небивали размери. Дикенс е може би сред първите писатели, които долавят както поезията, така и мрачните краски на съвременните метрополии. „Дейвид Копърфийлд“ разказва историята на един млад човек, останал без баща и изгубил обичта на най-близките си, който преодолява хиляди трудности, за да намери истинската любов и хармония в живота.

Глава I до XIV

редактиране

Дейвид Копърфийл се ражда през 1820 г. в Блъндърстоун, графство Съфолк, шест месеца след смъртта на баща си. В нощта на неговото раждане присъства леля Бетси Тротууд, която възнамерява да участва в отглеждането на детето, но след като научава, че новороденото е момче напуска къщата.

Дейвид прекарва щастливо ранно детство, заедно със своята майка и добродушната прислужница Пеготи. Малко след втория брак на г-жа Копърфийлд, момчето е пратено на почивка при роднините на Пеготи в Ярмут. След като се завръща вкъщи, той заварва втория си баща садистичният Едуард Мърдстоун, който се нанася, заедно със своята сестра Джейн, в дома на новата си съпруга. Двамата новодошли възлагат на Дейвид непосилни уроци, с които, когато не се справя, бива бит с пръчка от строгия мъж. В един от тези побоища, момчето захапва ръката на г-н Мърдстоун. Заради „лошо поведение“ Дейвид е пратен в училището Салем Хаус, управлявано от тираничния директор г-н Крийкъл. Там детето завързва няколко приятелства – с бедния Томи Тредълс, към когото съдбата винаги е жестока, и по-възрастния Деймс Стиърфорд, чийто фигура пленява всички в училището, включително и Дейвид.

За ваканцията момчето е пратено у дома за един месец. Вкъщи той разбира, че майка му има второ дете. Два месеца след завръщането му в Салем Хаус, на връх рождения си ден, Дейвид научава, че майка му е починала, както и новороденото му братче. Потресеното момче е върнато отново вкъщи за погребението. След кончината на съпругата си разореният г-н Мърдстоун праща осиротялото дете в Лондон, за да работи в склада на винарската къща „Мърдстоун и Гринби“. Строгият мъж осигурява квартира на Копърфийлд при г-н Микобър, който се занимава с финансите на фирмата. Семейство Микобър е в постоянни финансови затруднения, преследвано от кредитори. Чудноватият мъж няколко пъти влиза в затвора и накрая напуска Лондон, за да избяга от тях. Изоставеният Дейвид взима решение също да напусне Лондон и да потърси помощ при своята леля Бетси Тротууд в Дувър. Преди да поема на път, млад кочияш отпрашва с тежкия му куфар. Копърфийлд е принуден да измине пеш разстоянието от Лондон до Дувър като просяк. Тротууд посреща първоначално момчето с нежелание, но след като научава, че е неин племенник, се смилява над него. Старата мома живее заедно с безобидния и психически нестабилен г-н Дик. Тя уведомява Мърдстоунови, че Дейвид е при нея. Скоро двамата навестяват дома ѝ. Осланяйки се на съвета на г-н Дик, ексцентричната Тротууд изгонва грубите гости и решава да осинови Дейвид-Тротууд Копърфилд.

Персонажи

редактиране
 
Пеготи и малкият Дейвид Копърфийлд
  • Дейвид Копърфийлд (David Copperfield) – централна фигура в романа и разказвач на собствения си живот от своето раждане до зрялостта си. Дейвид е син на Клара и Дейвид Копърфийл. Израства като полусирак в Блъндърстоун, графство Съфък. Чувствителен и раним младеж, който претърпява множество трудности през живота си. През цялата история той се среща с различни хора, всеки от тях оказал влияние в развитието му като личност. Прототип на персонажа е самия Чарлз Дикенс.
  • Клара Пеготи (Clara Peggotty) – един от най-верните спътници на Дейвид Копърфийлд. Клара пресъства в живота на Дейвид още от самото начало, когато помага в израждането на детето. Тя е вярната и добродушно прислужница на семейство Копърфийл, която единствено подкрепя момчето след смъртта на майка му. Описана е като скромна и простодушна персона. Покойният г-н Копърфийлд я с фамилията, за да избегне объркването със съпругата си.
  • Бетси Тротууд (Betsey Trotwood) – пралеля и настойник на Дейвид Копърфийлд. Есцентрична дама, която често плаши хората, но притежава добро сърце. Била омъжена за по-млад от нея съпруг, който според слуховете я е бил, което допринесло за техния развод. Тротууд изпитва голяма ненавист към мъжете и освен г-н Дик, друг не допуска до себе си. Води се като светило на семейство Копърфийлд. Не одобрява женитбата между нейния племенник и Клара Пеготи.
  • Едуард Мърдстоун (Edward Murdstone) – втори баща на Дейвид Копърфийлд и втори съпруг на Клара. Садистичен и зловещ човек, който огорчава живота на невръстното момче. Мърдстоун е властна натура, която се опитва да държи в подчинение Дейвид и майка му. Често прибягва към физическо наказание, за да вкара в ред непокорния си син. Мърдстоун е описан като привлекателен мъж с мургава кожа, черна коса и бакенбарди. Има черни и безизразни очи.
  • Джейн Мърдстоун (Jane Murdstone) – сестра на г-н Мърдстоун, която прилича по държание и външен вид на своя брат. Следи и подкрепя всяка постъпка на коравосърдечния мъж. Подобно на Мърдстоун тя изпитва голям неприязън към Дейвид, г-жа Копърфийлд и Пеготи. Описана от автора като грозновата дама с гъсти вежди, сключени над големия ѝ нос. Носи със себе си корав стоманена кесия.
  • Уилкинс Микобър (Wilkins Micawber) – беден и добродушен благороден джентълмен, който взима за квартирант младия Дейвид Копърфийлд. Микобър е комична фигура, която винаги се намира затънал в дългове. Работи като комисионер на няколко предприятия. Емоционално състояние на г-н Микобър варира от краен оптимизъм до откровен мелодраматизъм. Описан е възпълен на средна възраст с отличителни черти: гола глава и монокъл.
  • Ема Микобър (Emma Micawber) – болнавата съпруга на г-н Микобър, която произхожда от богата семейство. Подобно на своя мъж тя също има променливо настроение: в един момент се облива със сълзи и получава припадъци, а в друг се смее и забавлява. Силно привързана към г-н Микобър, следвайки го в неговите спадове и възходи в живота. Има четири деца от него.
  • Джеймс Стиърфорд (James Steerforth) – привлекателен и дързък младеж, който се сприятеля с главния персонаж в училището Салем Хаус. Стиърфорд е няколко години по-голям от Дейвид и се ползва с особено уважение от учителите и учениците в училището. Копърфийлд е пленен от неговите маниери и външен вид и го има за един вид модел за подражание.
  • Клара Копърфийлд (Clara Copperfield) – майка на Дейвид Копърфийлд. Плаха и чувствителна жена, която понякога се държи параноично. Двойно по-млада от първия си съпруг, за което е пренебрегната от г-жа Тротууд, която я счита за „восъчна кукла“. Във втория си брак с Мърдстоун тя се опитва да запазва добри отношения между Дейвид, новия си съпруг и мис Мърдстоун.
  • Даниел Пеготи (Daniel Peggotty) – брат на Клара Пеготи, живеещ в странна къща-гемия в Ярмут. Човек с изключително добро сърце. Осиновява Хам и Емили и прибира вкъщи овдовялата г-ца Гъмидж. Занимава се с риболов и изкарва прехраната си с този занаят.
  • Емилия Пеготи (Малката Емили) (Emily (Little Em'ly)) – красиво момиче, осиновено от г-н Пеготи и дъщеря на покойния зет на Даниел – Том. Малкият Дейвид се влюбва в нея по време на ваканцията си в Ярмут. Красиво и синеоко момиче, чиято най-голяма мечта е да стане дама.
  • Хам Пеготи (Ham Peggotty) – племенник на Клара Пеготи и син на брат и Джо, също осиновен от г-н Пеготи. Подобно на чичо си той е добродушен и простоват. Едро, високо и широкоплещесто момче с голяма къдрава коса. Хам присъства в нощта, в която се ражда Дейвид.
  • Томи Тредълс (Tommy Traddles) – първото момче от Салем Хаус, с което се запознава Дейвид. Добродушно и пренебрегвано от съучениците си хлапе, което винаги търпи училищни наказания. Предизвиква едновременно съжаление и смях у Дейвид.

Второстепенни

редактиране
 
Г-н Дик и неговото хвърчило
  • Г-н Дик (Mr. Dick) – далечен роднина на Бетси Тротууд, който живее при нея. Старицата му гласува голямо доверие и се допитва за съвет към него. Мил и странен господин с инфантилно поведение, което кара хората да го мислят за луд. Г-н Дик работи по своите мемоари, в които се опитва да вмъкне Чарлз I, убеден че отсичането на главата на краля е виновна за болестта му. Истинското му име е Ричард Бабли.
  • Джанет (Janet) – добродушна прислужница на Бетси Тротууд. Хубава девойка на възраст между деветнадесет и двадесет години. Истинско олицетворение на спретнатостта. Една от протежетата на леля Тротууд, която старата мома взима, за да ѝ внуши омраза към мъжете. Накрая Джанет се омъжва за фурнаджията.
  • Г-н Крийкъл (Mr. Creakle) – садистичен директор на училището Салем Хаус, към когото всички изпитват страх. Той е властен мъж, който държи да се спазват заповедите му. Описан е едър и плешив с голяма брада и ядосано лице. Говори шепнешком. Крийкъл е познат на г-н Мърдстоун. Предишната работа на директора била продавач на хмел.
  • Мис Крийкъл (Miss Creakle) – дъщеря на г-н Крийкъл, която, по слухове в училище, е влюбена в Джеймс Стиърфорд
  • Г-жа Крийкъл (Mrs. Creakle) – съпруга на г-н Крийкъл. Слаба и крехка жена, която бере голям страх от съпруга си.
  • Г-н Баркис (Mr. Barkis) – кочияш, влюбен в г-жа Пеготи. Мълчалив и стеснителен мъж с флегматични нрави. Превозва Дейвид и Пеготи до Ярмут, а после и момчето до Салем Хаус. По-късно се жени за Пеготи.
  • Г-н Тънгей (Mr. Tungay) – коравосърдечен и студен помощник на г-н Крийкъл, който играе ролята на тълкувател на думите на директора. Тънгей повтаря и подкрепя всяка дума на началника. Притежава дървен крак. Бил е съдружник на Крийкъл в търговията с хмел.
  • Чарлз Мел (Charles Mell) – учител в училището Салем Хаус и приятел на Дейвид. Той е слаб и посърнал младеж. Изключително беден, носи се мръсен и одърпан със скъсани обувки. Свири ужасно фалшиво на флейта. Изгонен от училище заради дръзкия Стиърфорд.
  • Г-н Шарп (Mr. Sharp) – главен учител, началник на г-н Мел. Слаб и болнав човек, който носи перука, за която полага изключителни грижи.
  • Мисис Гъмидж (Mrs. Gummidge) – вдовица, живееща в дома на г-н Пеготи. Преди това е била женена за беден колега на Даниел. Приятна и любезна дама, но понякога показва своя припрян нрав и в тези моменти хленчи прекалено много.
  • Г-н Чилип (Mr. Chillip) – смирен и кротък доктор, който изражда Дейвид. Нисък мъж, който се превива, за да заеме по-малко място.
  • Г-н Куиниън (Mr. Quinion) – приятел на г-н Мърдстоун и ръководител на търговска къща „Мърдстоун и Гринби“ в Лондон.

Издания на бълг. ез.

редактиране
  • 1897; Първо издание на български; 92 стр.; Преведе Ив. Ст. Андрейчин; София Печатница Вълков, Библиотека „За мало и голямо“
  • 1975; Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“; София; превод от италианската адаптация на Хюго Стаф – Светозар Златаров; Редактор: Християна Василева; Илюстрации: Рецак; Стр. 72 (съкратено издание за деца); Формат: 1/8 70/100; Печатно коли: 9.
  • 1986; Издателство на ЦК на ДКМС „Народна младеж“; София; Превод от английски на Нели Доспевска; Редактор: Анна Сталева; Оригинални илюстрации на Х. К. Браун („Физ“); Стр. 720; Формат: 16/60/90; Печатни коли: 45.

Външни препратки

редактиране