Отваря главното меню
Арнолд Рюйтел изиграва ключова роля в подготовката на декларацията за суверенитета

Декларацията за суверенитета на Естония (на естонски: suveräänsusdeklaratsioon), пълно название: Декларация на суверенитета на Естонската ССР (Deklaratsioon Eesti NSV suveräänsusest) е публикувана на 16 ноември 1988 г.[1] по време на Пеещата революция в Естония. Декларацията постановява естонския суверенитет и върховенството на естонските закони над законите на Съветския съюз.[2] Естонският парламент също така предявява права над природните ресурси на републиката: земя, вътрешни води, гори, минерални залежи и средствата за промишлено производство, земеделие, строителство, държавните банки, транспорт, общински услуги и т.н. в естонските граници. [2] 16 ноември бива празнуван ежегодно като „Ден на декларацията за суверенитета“.

Естония получава независимост след Първата световна война и Естонската война за независимост (1918 – 1920). През 1940 г. вследствие на Пакта Молотов-Рибентроп и тайния му допълнителен протокол от август 1939 г. Естония е окупирана и анексирана от Съветския съюз.

Повечето западни страни отказват на признаят включването на Естония де юре в Съветския съюз и признават единствено правителството на Естонската ССР де факто или не признават дори него. [3][4] Такива страни признават естонски, латвийски и литовски дипломати и консули, които все още работят в името на предишните си правителства. Застаряващи дипломати просъществуват в аномалната ситуация до възстановяването на независимостта на Прибалтийските републики. [5]

През 1980-те са въведени новите политики на перестройка и гласност и политическите репресии в Съветския съюз биват спрени. В резултат на това по време на Августовския пуч в СССР декларацията от 20 август 1991 г. обявява възобновяването на независимата Естонска република. [6] На 6 септември 1991 г. СССР признава независимостта на Естония и страната е приета в ООН на 17 септември. [7]

След преговори в продължение на повече от три години, на 31 август 1994 г. частите на руската армия се оттеглят от Естония. Руската Федерация официално приключва военното си присъствие в Естония след като отстъпва контрола над ядрения реактор в Палдиски през септември 1995 г. Естония се присъединява към Европейския съюз през 2004 г. малко след като се присъединява към НАТО.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Frankowski, Stanisław. Legal reform in post-communist Europe. Martinus Nijhoff Publishers, 1995. ISBN 0-7923-3218-0. с. 84.
  2. а б Walker, Edward. Dissolution. Rowman & Littlefield, 2003. ISBN 0-7425-2453-1. с. 63.
  3. Talmon, Stefan. Recognition of Governments in International Law. Oxford University Press, 2001. ISBN 978-0-19-826573-3. с. 103.
  4. Aust, Anthony. Handbook of International Law. Cambridge University Press,, 2005. ISBN 0-521-82349-8. с. 26.
  5. Diplomats Without a Country: Baltic Diplomacy, International Law, and the Cold War by James T. McHugh, James S. Pacy, Page 2. ISBN 0-313-31878-6
  6. Miljan, Toivo. Historical Dictionary of Estonia. Scarecrow Press, 2004. ISBN 0-8108-4904-6.
  7. Europa Publications Limited. Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States 1999. 1999. ISBN 1-85743-058-1. с. 333.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Estonian Sovereignty Declaration“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.