В римското градоустройство, декуманусът (на латински: decumanus) е бил път с ориентация изток – запад в римски град, каструм (военен лагер) или колония. Основният декуманус се нарича „Декуманус Максимус“, което обикновено свързва главната порта).

Декуманусът в Тадмор, Сирия.
Декуманусът с източната портна на Сердика, сега София, България.

Това име идва от факта, че via decumana или decimana (десетият) отделя Десети отряд от Девети в легионерския лагер, по същият начин, както „via quintana“ отделя Пети от Шести.

По средата Декуманусът пресича перпендикулярния „Кардо Максимум“, главният път с ориентация север – юг, който бил обикновена главна улица. Форумът обикновено е разположен близо до кръстопътя между Декуманус Максимус и Крадо Максимус.

ПримериРедактиране

В древноримския град Барцино (Барселона), Декуманусът започвал при римската порта пред сегашния площад „Плаца Нова“, която е единствената запазена римска порта.[1] В днешно време в град Сплит се намира римски паметник, защитен от ЮНЕСКО. Този град, построен от император Диоклециан, показва характерната римска ортогонална улична система с Декуманус Максимус, свързващ западната „Сребърна порта“ с източната „Желязна порта“. В днешни дни, в град Гадара, Йордания, декуманусът е запазен в посока изток – запад в дължина на приблизително един километър със своите антични плочи.[2] Друг пример за „Права Улица“, която е приблизително 1500 метра, се намира в Дамаск и свързва източната със западната порта.

В Бейрут, в посока изток – запад все още може да се проследи античния римски декуманус.[3]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. William E. Mierse, Temples and Towns in Roman Iberia, 1999, University of California Press, 369 pages, ISBN 0-520-20377-1
  2. Ivan Mannheim, Jordan Handbook: The Travel Guide, 2000. Footprint Travel Guides, 404 pages, ISBN 1-900949-69-5
  3. Mannheim, Ivan. Syria & Lebanon Handbook: the Travel Guide
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Decumanus Maximus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.