Делия Фиайо

Кубинска писателка и сценаристка

Делия Фиайо (на испански: Delia Fiallo) е видна кубинска писателка и сценаристка, живееща в Маями, Флорида. Твори съвременни романи в различни жанрове. Произведенията ѝ са филмирани, предимно във Венецуела, но също така и в Аржентина, Бразилия, Мексико, Перу, Пуерто Рико и САЩ.[3]

Делия Фиайо
Delia Fiallo
Кубинска писателка и сценаристка

Родена

Националност Флаг на Куба Куба
Образование Хавански университет
Професия писателка, сценаристка[1][2]
Литература
Период 1960 – 1985 г.
Жанрове любовен роман
Дебютни творби Сорая (1957 г.)
Семейство
Съпруг Бернардо Паскуал
Деца 5

Уебсайт

БиографияРедактиране

Делия Фиайо е родена на 4 юли 1924 г. в Хавана. Известно време живее във Венецуела, където се реализират едни от най-големите ѝ произведения съвместно с компаниите „Venevision“ и „Radio Caracas Televisión“.

В края на 70-те, началото на 80-те години започват да я наричат Майката на теленовелите.[4][5] През годините цялото творчество на Делия Фиайо е екранизирано в различни държави и езици, адаптациите на произведенията ѝ са над 80.[6]

Учи философия и литература в Хаванския университет, а през 1948 г. получава докторска степен.[7] През 1949 г. в Хавана започва да пише радионовели. Първата ѝ новела, на която е направена адаптация, е сапунената опера „Сорая“ от 1957 г., излъчена в Куба.[8][9] Напуска със семейството си тази държава през 1966 г. като заминават за Маями с полетите на свободата. Там пише много от романите си, като периодично посещава и Венецуела, за да наблюдава заснемането на новелите ѝ.[10]

Благодарение на своя сънародник Енрике Куско, който я запознава със собствениците на Venevisión, се излъчва във Венецуела първата ѝ теленовела – „Лусесита“ през 1967 г.[11]

През 1985 г. Фиайо създава последния си проект „Кристал“, след приключването му започва работа по „La Felicidad“, но не го завършва, и решава да се пенсионира. По същото време продава правата върху произведенията си на мексиканската компания Телевиса. На няколко пъти Делия Фиайо споделя, че не харесва адаптациите, базирани на историите ѝ, които произвежда компанията.[12]

Личен животРедактиране

Делия Фиайо е съпруга на режисьора Бернанрдо Паскуал, с когото имат четири дъщери и един син, и е баба на 13 внуци. Живее в Маями, САЩ.

От 1998 г. Фиайо не посещава Венецуела, слад като Уго Чавес печели президентските избори на страната.[11]

ТворчествоРедактиране

Оригинални историиРедактиране

РадионовелиРедактиране

  • La señorita Elena
  • Ligia Sandoval
  • Soraya
  • El ángel perverso
  • Tu mundo y el mío
  • La mujer que no podía amar
  • Deshonrada
  • Más fuerte que el odio
  • Tu amor fue mi pecado
  • Siempre te he querido

ТеленовелиРедактиране

  • Cristal, Венецуела (1985 – 1986)
  • Leonela и Miedo al amor, Венецуела, (1983 – 1984)
  • Querida mamá, Венецуела, (1982)
  • La heredera, Венецуела, (1981 – 1982)
  • Mi mejor amiga, Венецуела, (1980 – 1981)
  • María del Mar, Венецуела, (1978)
  • Rafaela, Венецуела, (1977)
  • La Zulianita, Венецуела, (1976)
  • Mariana de la noche, Венецуела, (1975 – 1976)
  • Una muchacha llamada Milagros, Венецуела, (1973 – 1974)
  • Peregrina, Венецуела, (1973)
  • María Teresa, Венецуела, (1972)
  • Esmeralda, Венецуела, (1970 – 1971)
  • Lisa, mi amor, Венецуела, (1970)
  • Bajo el cielo de Argelia, Куба, (1962)
  • Hasta que la muerte nos separe, Куба, (1957)

Нови версии на историите, пренаписани от неяРедактиране

  • Leonela, muriendo de amor, Перу, (1997 – 1998), адаптация на Leonela и Miedo al amor
  • Касандра, Венецуела, (1992 – 1993), адаптация на Peregrina
  • Atrévete, Венецуела, (1986), адаптация на La señorita Elena
  • Topacio, Венецуела, (1984 – 1985), адаптация на Esmeralda
  • Ligia Sandoval, Венецуела, (1981), адаптация на Ligia Sandoval
  • Buenos días, Isabel, Венецуела, (1980), адаптация на Lisa, mi amor
  • Emilia, Венецуела, (1979 – 1980), адаптация на Tu mundo y el mío
  • La señorita Elena, Венецуела, (1975), адаптация на La señorita Elena
  • Lucecita, Венецуела, (1972), адаптация на El ángel perverso
  • Rosario, Венецуела, (1968), адаптация на Tu mundo y el mío
  • La señorita Elena, Венецуела, (1967), адаптация на La señorita Elena
  • Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация на El ángel perverso
  • La mujer que no podia amar, Куба, адаптация на La mujer que no podía amar
  • Ligia Sandoval, Куба, адаптация на Ligia Sandoval
  • El ángel perverso, Куба, адаптация на El ángel perverso
  • Soraya, una flor en la tormenta, Куба, адаптация на Soraya

Нови версии на историите, пренаписани от другиРедактиране

  • Без твоя поглед, Мексико, (2017 – 2018), адаптация от Габриела Ортигоса; базирана на Esmeralda
  • Убежище за любовта, Мексико, (2012), адаптация от Хеорхина Тиноко и Нора Алеман; базирана на La Zulianita
  • Лишена от любов, Мексико, (2011 – 2012), адаптация от Химена Суарес; базирана на La mujer que no podía amar
  • Рафаела, Мексико, (2011), адаптация от Катя Естрада и Ена Маркес; базирана на Rafaela
  • Триумф на любовта, Мексико, (2010 – 2011), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Cristal
  • Море от любов, Мексико, (2009 – 2010), адаптация от Алберто Гомес; базирана на María del Mar
  • Rosalinda, Филипини, (2009)
  • Внимавай с ангела, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Una muchacha llamada Milagros и Siempre te he querido
  • Secretos del alma, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Луис Зелкович, Херардо Кадена и Марисела Гонсалес; базирана на Lisa, mi amor
  • Cristal, Бразилия, (2006), базирана на Cristal
  • Перегрина, Мексико, (2005 – 2006), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Peregrina
  • Esmeralda, Бразилия, (2004 – 2005), адаптация от Енрике Самбели и Рохелио Гарсия; базирана на Esmeralda
  • Тъмна орис, Мексико, (2003 – 2004), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Mariana de la noche
  • Soledad, Перу, (2001), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на Querida mamá
  • Milagros, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Енрике Монклоа и Джована Полароло; базирана на La heredera
  • Pobre diabla, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Химена Суарес; базирана на Pobre diabla
  • María Emilia, querida, Перу, (1999 – 2000), адаптация от Химена Суарес; базирана на Tu mundo y el mío
  • Росалинда, Мексико, (1999), адаптация от Карлос Ромеро, Кари Фахер и Лиляна Абуд; базирана на María Teresa
  • Право на любов, Мексико, (1998 – 1999), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Cristal
  • Лус Мария, Перу, (1998 – 1999), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на El ángel perverso
  • Живея заради Елена, Мексико, (1998), адаптация от Марсия дел Рио; базирана на La señorita Elena
  • Есмералда, Мексико, (1997), адаптация от Хеорхина Тиноко, Долорес Ортега и Лус Орлин; базирана на Esmeralda
  • Todo por tu amor, Венецуела, (1997), адаптация от Алберто Гомес; базирана на Ligia Sandoval
  • Все още те обичам, Мексико, (1996 – 1997), адаптация от Рене Муньос; базирана на La mujer que no podía amar
  • Морелия, Мексико, (1994 – 1995), адаптация от Химена Суарес; базирана на La Zulianita
  • Paloma, Колумбия, (1994 – 1995), базирана на Tu mundo y el mío
  • Alejandra, Венецуела, (1994), базирана на Rafaela
  • Guadalupe, САЩ-Испания, адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на La heredera
  • Rosangélica, Венецуела, (1993), адаптация от Алисия Бариос; базирана на María Teresa
  • Marielena, САЩ-Испания, (1992 – 1993), адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на Querida mamá
  • Lucerito, Колумбия, (1992 – 1993); базирана на El ángel perverso
  • Bellísima, Венецуела, (1991 – 1992), адаптация от Валентина Парага; базирана на Cristal
  • Inés Duarte, secretaria, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Алисия Бариос; базирана на Lisa, mi amor
  • Adorable Mónica, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Ирене Калканьо и Милагрос дел Вайе; базирана на La heredera
  • Втора част на Gardenia, Венецуела, (1990), адаптация от Леонардо Подрон; базирана на Tu mundo y el mío
  • Fabiola, Венецуела, (1989 – 1990), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на Tu mundo y el mío
  • Maribel, Венецуела, (1989), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на La Zulianita
  • Selva María, Венецуела, (1988), адаптация от Густаво Мичелена; базирана на Mariana de la noche
  • Primavera, Венецуела, (1988), адаптация от Вивел Ноел; базирана на María Teresa
  • La muchacha del circo, Венецуела, (1988); базирана на Peregrina
  • Roberta, Венецуела, (1987); базирана на Rafaela
  • Mi amada Beatriz, Венецуела, (1987 – 1988), адаптация от Бенилде Авила; базирана на Una muchacha llamada Milagros
  • Tu mundo y el mío, Аржентина, (1987 – 1988), адаптация от Алберто Хиароко; базирана на Tu mundo y el mío
  • Estrellita mía, Аржентина, (1987); базирана на El ángel perverso
  • Върховно изпитание, Мексико, (1986), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на La mujer que no podía amar
  • María de nadie, Аржентина, (1985 – 1986), адаптация от Федерико Пагано; базирана на La Zulianita
  • Topacio, Венецуела, (1985), адаптация от Ана Мерседес Ескамес, Милагрос дел Вайе и Бенилде Авила; базирана на Esmeralda
  • Virginia, Венецуела, (1983 – 1984); базирана на El ángel perverso
  • Marta y Javier, Венецуела, (1983), адаптация от Лихия Лесама; базирана на Siempre te he querido
  • Mi querida Silvia, Пуерто Рико, (1978); базирана на Soraya
  • Lucecita, Испания, игрален филм, (1976); базирана на El ángel perverso
  • Lucecita, Испания, радионовела, (1974 – 1975), адаптация от Кико Ернандес; базирана на El ángel perverso
  • Estrellita, esa pobre campesina, Аржентина, (1968); базирана на El ángel perverso
  • Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация от Лихия Лесама; базирана на El ángel perverso

АдаптацииРедактиране

  • Pobre diabla, Аржентина-Венецуела, (1990) Оригинал от Алберто Мигре
  • Laura y Virginia, Венецуела, (1977) Оригинал от Енрике Харнес
  • Cumbres Borrascosas, Венецуела, (1976) Оригинал от Емили Бронте
  • Mi hermana gemela, Венецуела, (1975) Оригинал от Делия Гонсалес Маркес
  • Doña Bárbara, Венецуела, (1967) Оригинал от Ромуло Гайегос

Награди и номинацииРедактиране

Година Категория Номинация Резултат
2011 Цялостно творчество Делия Фиайо Печели[13][14]
1948 Международна награда за писатели Делия Фиайо Печели[15]

В БългарияРедактиране

Множество теленовели на Делия Фиайо са излъчени в България, като Касандра, Есмералда, Лус Мария, Право на любов, Росалинда и други, които се радват на голяма популярност. Издадени са и следните книги на български език, авторката е публикувана като Делиа Фиало:

  • „Есмералда“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 1999.
  • „Лус Мария“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 2000.
  • „Право на любов“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 2000.

ИзточнициРедактиране

  1. El Universo (Cumbre de Telenovela crea premio Delia Fiallo)
  2. PREMIOS DELIA FIALLO EN LA PROXIMA IX CUMBRE MUNDIAL DE LA INDUSTRIA DE LA TELENOVELA Y LAS SERIES DE FICCIÓN
  3. Delia Fiallo prepara la historia de su vida
  4. ¡Delia Fiallo cumple 90!. // El Nuevo Herald. YouTube. Посетен на 29 de junio de 2014.
  5. Los 15 más... Escritores de Telenovelas. // About.com en Español. Посетен на 17 de noviembre de 2015.
  6. Telenovelas de DELIA FIALLO y sus remakes famosos. // TVVI. Посетен на 17 de noviembre de 2015.
  7. Dario, Raul. Mundo de las telenovelas: Datos biograficos de Delia Fiallo. // Посетен на 15 de noviembre de 2008.
  8. „1.600 millones de personas ven „culebrones““, afirma la cubana Delia Fiallo, autora de „Cristal“ El Mundo
  9. Adiós, Cuba (por Delia Fiallo). // El Universal. Посетен на 16 de agosto de 2015.
  10. Delia Fiallo: Madre sólo hay una. // eluniversal.com. Посетен на 29 de octubre de 2006.
  11. а б Video| Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia. // Últimas Noticias. Посетен на 6 de julio de 2014.
  12. Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia. // Últimas Noticias. 6 July 2014. Посетен на 5 October 2016.
  13. Diario El Popular (Delia Fiallo: „Gracias por este reconocimiento cuando ya quedaron atrás glorias y aplausos“)
  14. TV Mas Magazine (PREMIOS DELIA FIALLO EN LA PROXIMA IX CUMBRE MUNDIAL DE LA INDUSTRIA DE LA TELENOVELA Y LAS SERIES DE FICCION)
  15. Teleprograma Diez minutos (Delia Fiallo, escritora de novelas)

Външни препраткиРедактиране