Делия Фиайо

Кубинска писателка и сценаристка

Делия Фиайо (на испански: Delia Fiallo) е кубинска писателка и сценаристка, живееща в Маями, Флорида.[3] Твори съвременни романи в различни жанрове. Произведенията ѝ са филмирани, предимно във Венецуела, но също така и в Аржентина, Бразилия, Мексико, Перу, Пуерто Рико и САЩ.[4]

Делия Фиайо
Delia Fiallo
Кубинска писателка и сценаристка

Родена
Починала
29 юни 2021 г. (96 г.)
Корал Гейбълс, САЩ

Националност  Куба
Учила в Хавански университет
Работила в писателка, сценаристка[1][2]
Литература
Период 1960 – 1985 г.
Жанрове любовен роман
Дебютни творби Сорая (1957 г.)
Семейство
Съпруг Бернардо Паскуал
Деца 5

Уебсайт
Делия Фиайо в Общомедия

БиографияРедактиране

Делия Фиайо е родена на 4 юли 1924 г. в Хавана. Известно време живее във Венецуела, където се реализират едни от най-големите ѝ произведения съвместно с компаниите „Веневисион“ и „Ар Си Ти Ви“.

В края на 70-те, началото на 80-те години започват да я наричат Майката на теленовелите.[5][6] През годините цялото творчество на Делия Фиайо е екранизирано в различни държави и езици, адаптациите на произведенията ѝ са над 80.[7]

Учи философия и литература в Хаванския университет, а през 1948 г. получава докторска степен.[8] През 1949 г. в Хавана започва да пише радионовели. Първата ѝ новела, на която е направена адаптация, е сапунената опера „Сорая“ от 1957 г., излъчена в Куба.[9][10] Напуска със семейството си тази държава през 1966 г. като заминават за Маями с полетите на свободата. Там пише много от романите си, като периодично посещава и Венецуела, за да наблюдава заснемането на новелите ѝ.[11]

Благодарение на своя сънародник Енрике Куско, който я запознава със собствениците на Веневисион, се излъчва във Венецуела първата ѝ теленовела – „Лусесита“ през 1967 г.[12]

През 1985 г. Фиайо създава последната си оригинална теленовела Кристал.[13] По същото време продава правата върху произведенията си на мексиканската компания Телевиса. На няколко пъти Делия Фиайо споделя, че не харесва адаптациите, базирани на историите ѝ, които произвежда компанията.[14]

Делия Фиайо е съпруга на режисьора Бернанрдо Паскуал, с когото имат четири дъщери и един син, и е баба на 13 внуци. Живее в Маями, САЩ.

От 1998 г. Фиайо не посещава Венецуела, слад като Уго Чавес печели президентските избори на страната.[12]

През последните години от живота ѝ здравословното ѝ състояние се усложнява поради напредналата възраст, а също и заради операциите и леченията, през които е преминала.

На 29 юни 2021 г. Делия Фиайо умира на 96-годишна възраст в Корал Гейбълс, Маями-Дейд, Флорида, САЩ, заобиколена от семейството си.[15]

ТворчествоРедактиране

Оригинални историиРедактиране

РадионовелиРедактиране

  • La señorita Elena
  • Ligia Sandoval
  • Soraya
  • El ángel perverso
  • Tu mundo y el mío
  • La mujer que no podía amar
  • Deshonrada
  • Más fuerte que el odio
  • Tu amor fue mi pecado
  • Siempre te he querido

ТеленовелиРедактиране

  • Кристал, Венецуела (1985 – 1986)
  • Leonela и Miedo al amor, Венецуела, (1983 – 1984)
  • Querida mamá, Венецуела, (1982)
  • La heredera, Венецуела, (1981 – 1982)
  • Mi mejor amiga, Венецуела, (1980 – 1981)
  • María del Mar, Венецуела, (1978)
  • Rafaela, Венецуела, (1977)
  • La Zulianita, Венецуела, (1976)
  • Мариана от нощта, Венецуела, (1975 – 1976)
  • Una muchacha llamada Milagros, Венецуела, (1973 – 1974)
  • Peregrina, Венецуела, (1973)
  • Мария Тереса, Венецуела, (1972)
  • Есмералда, Венецуела, (1970 – 1971)
  • Lisa, mi amor, Венецуела, (1970)
  • Bajo el cielo de Argelia, Куба, (1962)
  • Hasta que la muerte nos separe, Куба, (1957)

Нови версии на историите, пренаписани от неяРедактиране

  • Leonela, muriendo de amor, Перу, (1997 – 1998), адаптация на Leonela и Miedo al amor
  • Касандра, Венецуела, (1992 – 1993), адаптация на Peregrina
  • Atrévete, Венецуела, (1986), адаптация на La señorita Elena
  • Topacio, Венецуела, (1984 – 1985), адаптация на Есмералда
  • Ligia Sandoval, Венецуела, (1981), адаптация на Ligia Sandoval
  • Buenos días, Isabel, Венецуела, (1980), адаптация на Lisa, mi amor
  • Emilia, Венецуела, (1979 – 1980), адаптация на Tu mundo y el mío
  • La señorita Elena, Венецуела, (1975), адаптация на La señorita Elena
  • Lucecita, Венецуела, (1972), адаптация на El ángel perverso
  • Rosario, Венецуела, (1968), адаптация на Tu mundo y el mío
  • La señorita Elena, Венецуела, (1967), адаптация на La señorita Elena
  • Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация на El ángel perverso
  • La mujer que no podia amar, Куба, адаптация на La mujer que no podía amar
  • Ligia Sandoval, Куба, адаптация на Ligia Sandoval
  • El ángel perverso, Куба, адаптация на El ángel perverso
  • Soraya, una flor en la tormenta, Куба, адаптация на Soraya

Нови версии на историите, пренаписани от другиРедактиране

  • Без твоя поглед, Мексико, (2017 – 2018), адаптация от Габриела Ортигоса; базирана на Есмералда
  • Убежище за любовта, Мексико, (2012), адаптация от Хеорхина Тиноко и Нора Алеман; базирана на La Zulianita
  • Лишена от любов, Мексико, (2011 – 2012), адаптация от Химена Суарес; базирана на La mujer que no podía amar
  • Рафаела, Мексико, (2011), адаптация от Катя Естрада и Ена Маркес; базирана на Rafaela
  • Триумф на любовта, Мексико, (2010 – 2011), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Кристал
  • Море от любов, Мексико, (2009 – 2010), адаптация от Алберто Гомес; базирана на María del Mar
  • Rosalinda, Филипини, (2009) базирана на Мария Тереса
  • Внимавай с ангела, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Una muchacha llamada Milagros и Siempre te he querido
  • Secretos del alma, Мексико, (2008 – 2009), адаптация от Луис Зелкович, Херардо Кадена и Марисела Гонсалес; базирана на Lisa, mi amor
  • Cristal, Бразилия, (2006), базирана на Кристал
  • Перегрина, Мексико, (2005 – 2006), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на Peregrina
  • Esmeralda, Бразилия, (2004 – 2005), адаптация от Енрике Самбели и Рохелио Гарсия; базирана на Есмералда
  • Тъмна орис, Мексико, (2003 – 2004), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Мариана от нощта
  • Soledad, Перу, (2001), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на Querida mamá
  • Milagros, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Енрике Монклоа и Джована Полароло; базирана на La heredera
  • Pobre diabla, Перу, (2000 – 2001), адаптация от Химена Суарес; базирана на Pobre diabla
  • Скъпа Мария Емилия, Перу, (1999 – 2000), адаптация от Химена Суарес; базирана на Tu mundo y el mío
  • Росалинда, Мексико, (1999), адаптация от Карлос Ромеро, Кари Фахер и Лиляна Абуд; базирана на Мария Тереса
  • Право на любов, Мексико, (1998 – 1999), адаптация от Лиляна Абуд; базирана на Кристал
  • Лус Мария, Перу, (1998 – 1999), адаптация от Марица Кирхаусен и Луис Фелипе Алварадо; базирана на El ángel perverso
  • Живея заради Елена, Мексико, (1998), адаптация от Марсия дел Рио; базирана на La señorita Elena
  • Есмералда, Мексико, (1997), адаптация от Хеорхина Тиноко, Долорес Ортега и Лус Орлин; базирана на Есмералда
  • Todo por tu amor, Венецуела, (1997), адаптация от Алберто Гомес; базирана на Ligia Sandoval
  • Все още те обичам, Мексико, (1996 – 1997), адаптация от Рене Муньос; базирана на La mujer que no podía amar
  • Морелия, Мексико, (1994 – 1995), адаптация от Химена Суарес; базирана на La Zulianita
  • Paloma, Колумбия, (1994 – 1995), базирана на Tu mundo y el mío
  • Alejandra, Венецуела, (1994), базирана на Rafaela
  • Guadalupe, САЩ-Испания, адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на La heredera
  • Rosangélica, Венецуела, (1993), адаптация от Алисия Бариос; базирана на Мария Тереса
  • Marielena, САЩ-Испания, (1992 – 1993), адаптация от Табаре Перес и Исамар Ернандес; базирана на Querida mamá
  • Lucerito, Колумбия, (1992 – 1993); базирана на El ángel perverso
  • Bellísima, Венецуела, (1991 – 1992), адаптация от Валентина Парага; базирана на Cristal
  • Inés Duarte, secretaria, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Алисия Бариос; базирана на Lisa, mi amor
  • Adorable Mónica, Венецуела, (1990 – 1991), адаптация от Ирене Калканьо и Милагрос дел Вайе; базирана на La heredera
  • Втора част на Gardenia, Венецуела, (1990), адаптация от Леонардо Подрон; базирана на Tu mundo y el mío
  • Fabiola, Венецуела, (1989 – 1990), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на Tu mundo y el mío
  • Maribel, Венецуела, (1989), адаптация от Ана Мерседес Ескамес; базирана на La Zulianita
  • Selva María, Венецуела, (1988), адаптация от Густаво Мичелена; базирана на Мариана от нощта
  • Primavera, Венецуела, (1988), адаптация от Вивел Ноел; базирана на Мария Тереса
  • La muchacha del circo, Венецуела, (1988); базирана на Peregrina
  • Roberta, Венецуела, (1987); базирана на Rafaela
  • Mi amada Beatriz, Венецуела, (1987 – 1988), адаптация от Бенилде Авила; базирана на Una muchacha llamada Milagros
  • Tu mundo y el mío, Аржентина, (1987 – 1988), адаптация от Алберто Хиароко; базирана на Tu mundo y el mío
  • Estrellita mía, Аржентина, (1987); базирана на El ángel perverso
  • Върховно изпитание, Мексико, (1986), адаптация от Карлос Ромеро; базирана на La mujer que no podía amar
  • María de nadie, Аржентина, (1985 – 1986), адаптация от Федерико Пагано; базирана на La Zulianita
  • Topacio, Венецуела, (1985), адаптация от Ана Мерседес Ескамес, Милагрос дел Вайе и Бенилде Авила; базирана на Есмералда
  • Virginia, Венецуела, (1983 – 1984); базирана на El ángel perverso
  • Marta y Javier, Венецуела, (1983), адаптация от Лихия Лесама; базирана на Siempre te he querido
  • Mi querida Silvia, Пуерто Рико, (1978); базирана на Soraya
  • Lucecita, Испания, игрален филм, (1976); базирана на El ángel perverso
  • Lucecita, Испания, радионовела, (1974 – 1975), адаптация от Кико Ернандес; базирана на El ángel perverso
  • Estrellita, esa pobre campesina, Аржентина, (1968); базирана на El ángel perverso
  • Lucecita, Венецуела, (1967 – 1968), адаптация от Лихия Лесама; базирана на El ángel perverso

АдаптацииРедактиране

  • Pobre diabla, Аржентина-Венецуела, (1990) Оригинал от Алберто Мигре
  • Laura y Virginia, Венецуела, (1977) Оригинал от Енрике Харнес
  • Cumbres Borrascosas, Венецуела, (1976) Оригинал от Емили Бронте
  • Mi hermana gemela, Венецуела, (1975) Оригинал от Делия Гонсалес Маркес
  • Doña Bárbara, Венецуела, (1967) Оригинал от Ромуло Гайегос

Награди и номинацииРедактиране

Година Категория Номинация Резултат
2011 Цялостно творчество Делия Фиайо Печели[16][17]
1948 Международна награда за писатели Делия Фиайо Печели[18]

В БългарияРедактиране

Множество теленовели на Делия Фиайо са излъчени в България, като Касандра, Есмералда, Лус Мария, Право на любов, Росалинда и други, които се радват на голяма популярност. Издадени са и следните книги на български език, авторката е публикувана като Делиа Фиало:

  • „Есмералда“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 1999.
  • „Лус Мария“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 2000.
  • „Право на любов“, прев. Мария Ракъджиева, С: Бард, 2000.

ИзточнициРедактиране

  1. El Universo (Cumbre de Telenovela crea premio Delia Fiallo)
  2. PREMIOS DELIA FIALLO EN LA PROXIMA IX CUMBRE MUNDIAL DE LA INDUSTRIA DE LA TELENOVELA Y LAS SERIES DE FICCIÓN
  3. Panorama (El viejo romance nunca muere Delia-Fiallo). // Архивиран от оригинала на 16 de agosto de 2017. Посетен на 16 de agosto de 2017. Архив на оригинала от 2017-08-16 в Wayback Machine.
  4. Delia Fiallo prepara la historia de su vida
  5. ¡Delia Fiallo cumple 90!. // El Nuevo Herald. YouTube. Посетен на 29 de junio de 2014.
  6. Los 15 más... Escritores de Telenovelas. // About.com en Español. Посетен на 17 de noviembre de 2015. Архив на оригинала от 2015-09-06 в Wayback Machine.
  7. Telenovelas de DELIA FIALLO y sus remakes famosos. // TVVI. Посетен на 17 de noviembre de 2015.
  8. Dario, Raul. Mundo de las telenovelas: Datos biograficos de Delia Fiallo. // Посетен на 15 de noviembre de 2008.
  9. „1.600 millones de personas ven „culebrones““, afirma la cubana Delia Fiallo, autora de „Cristal“ El Mundo
  10. Adiós, Cuba (por Delia Fiallo). // El Universal. Посетен на 16 de agosto de 2015.
  11. Delia Fiallo: Madre sólo hay una. // eluniversal.com. Посетен на 29 de octubre de 2006.
  12. а б Video| Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia. // Últimas Noticias. Посетен на 6 de julio de 2014.
  13. «Video| Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia»
  14. Delia Fiallo cumplió 90 y celebró en familia. // Últimas Noticias. 6 July 2014. Посетен на 5 October 2016.
  15. Muere a los 96 años la cubana Delia Fiallo, ‘madre de la telenovela latinoamericana’
  16. Diario El Popular (Delia Fiallo: „Gracias por este reconocimiento cuando ya quedaron atrás glorias y aplausos“), архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305042121/http://diarioelpopular.com/2011/10/28/delia-fiallo-gracias-por-este-reconocimiento-cuando-ya-quedaron-atras-glorias-y-aplausos/, посетен на 2016-05-22 
  17. TV Mas Magazine (PREMIOS DELIA FIALLO EN LA PROXIMA IX CUMBRE MUNDIAL DE LA INDUSTRIA DE LA TELENOVELA Y LAS SERIES DE FICCION)
  18. Teleprograma Diez minutos (Delia Fiallo, escritora de novelas)[неработеща препратка]

Външни препраткиРедактиране