Делчо Димитров Коцев е български революционер, Кочански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Делчо Коцев
български революционер
фотография отпреди 1903 г., фотограф Димитър Попов, Ямбол
фотография отпреди 1903 г., фотограф Димитър Попов, Ямбол

Роден
1876 г.
Починал
1956 г. (80 г.)
Делчо Коцев в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Обединените чети на Делчо Коцев, Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Панайот Байчев, Никола Жеков и Георги Тренев преди навлизането в Македония за Илинденското въстание

Делчо Коцев е роден през 1876 година в Харманли, тогава в Османската империя, но родът му е с корени от Пирот. Учи в Железарското училище в Самоков. През 1897 година той е един от основателите и председател на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“, заедно с Никола Дечев, Велко Миков Никола Жеков, Петър Самарджиев, Марин Георгиев, Тимо Ангелов, Петър Юруков, Стефан Стойчев, и Душо Желев от железарското училище и Никола Дочев, Добри Даскалов и Крум Дочев от американския колеж. Сетне Делчо Коцев, като се запознал с някои членовете на т. нар. Женевска група, дал идеологическа насока на самоковското дружество към анархизма.

 
Душо Желев и Делчо Коцев

През 1900 година Делчо Коцев постъпва в четата на Христо Чернопеев, а в периода 1901-1902 година е четник при Георги Кондолов. В началото на 1903 година се завръща в Македония като Кочански войвода.[1] Организира четата си за снабдяване на муниции и оръжие от България. В Кюстендилско Делчо Коцев се събира с Христо Чернопеев, Петър Самарджиев, Никола Жеков, капитан Георги Тренев и Панайот Байчев и при навлизането в Македония водят дълго сражение с турски аскери. Четата на Делчо Коцев дава голямо сражение на турците при село Пресека, Кочанско.

След Илинденско-Преображенското въстание Делчо Коцев се завръща в България и продължава да участва активно в дейността на ВМОРО. Умира през 1956 година.[2][3][4]

БележкиРедактиране

  1. Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 5.
  2. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 84.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 237.