Демирхисарска българска община
Демирхисарската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Демир Хисар (или Валовища), Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.
| Демирхисарска българска община | |
|---|---|
 Печат на общината с надпис „Казалиски советъ въ Демирь Хисаръ“ от Мемоара от 20 май 1878 г. | |
| Информация | |
| Тип | училищно-църковна организация |
| Основана | XIX век, Османска империя |
| Закрита | 1913 г., Гърция |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Демир Хисар |
| Езици | български |
ИсторияРедактиране
От 70-те години на XIX век във Валовища функционира българска община, която работи за разкриването на българско училище. Председател на общината е поп Ангел, а нейни членове са Кочо Харизанов и Попангелов от самия град, а също и Харманов, Гиздавков, Гологанов и поп Кръстьо от околията.[1] На 20 май 1878 година общината във Валовища се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на поп Димитър Кърчовски и Иван Гологанов.[2] Българските жители на града участват активно в Кресненско-Разложкото въстание и в революционната дейност на ВМОРО в четата на местния войвода Илия Кърчовалията.
В учебната 1897/1898 година учител в българското училище в града е Константин Мавродиев.[3] В началото на 1900/1901 учебна година общината наема хана на Ангел Кърчовалията за своя канцелария и за жилище на българските ученици от околните села. Местната турска власт по настояване на демирхисарските патриаршисти и мелнишкия митрополит на 8 ноември 1903 година изгонва учениците и даже заличава българския надпис над вратата на хана. Вследствие на оплакването на българската църковна община и родителите на децата пред солунския валия, учениците пак се събират в хана.[4]
През 1902 година председател на общината е отец Евгений Рилски. През същата година той подписва поздравителен адрес до екзарх Йосиф I за 25 години на престола, в който трите български общини на Мелнишката епархия - Петричката, Демирхисарската и Мелнишката изразяват молба от името на българското население за назначаване на български владика.[5] След Солунските атентати от април 1903 година, българите в Демир Хисар са подложени на голям гръцки терор. Йеромонах Евгений е арестуван и след 52 дена екстерниран. Затворени са повече от 300 свещеници, учители и първенци от демирхисарските села, понеже не признават Патриаршията.[6] По същото време българско училище с пансиона е затворено. През ноември същата година гръцки ученици счупват преградата между гръцкото от българското училище, нахлуват в последното, изпочупват прозорците, чиновете и стълбата, откъртват мазилката от тавана и стените, разграбват много учебни помагала. По искане на гръцкия владика, властта не е позволява да се отвори българско училище в града и през 1904 година.[7]
След Илинденското въстание в 1904 година 30 къщи от Валовища минават под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 24 българи екзархисти, 864 българи патриаршисти, 245 гърци, 240 власи и 162 цигани.[9]
До началото на Балканската война от 1912 година местната българска община поддържа във Валовища смесена прогимназия с икономически пансион и едно основно училище в които се обучават до 150 ученици. В града има и малка българска църква. Със собствени и екзархийски средства, общината купува голям парцел южно от града за строеж на къщички за българи-преселници от селата. В двора на старото училище през 1910 година започва строеж на триетажна прогимназиална сграда, която до началото на войната е покрита и почти готова. Сградата е построена главно с пожертвуванията на българите от околните села.[10]
БележкиРедактиране
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 62.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 659.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 524.
- ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 358.
- ↑ Българско книжовно дружество в София. Йосиф I Екзарх Български (1877 - 1902). Юбилеен сборник. София, Държавна печатница, 1904. с. 133.
- ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 394.
- ↑ Цариградската патриаршия: поведението на патриаршеските органи, бел. 361, 362.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 310-311.