Демократи за силна България
Демократи за силна България (ДСБ) е националноконсервативна[2] политическа партия в България. Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от Съюза на демократичните сили (СДС).
| Демократи за силна България | |
 Пето национално събрание на ДСБ, София, 29 ноември 2008 г. | |
| Абревиатура | ДСБ |
|---|---|
| Ръководител(и) | Атанас Атанасов |
| Основател(и) | Иван Костов |
| Основана | 30 май 2004 г. |
| Седалище | София, бул. „Витоша“ 18 |
| Членове | ~15 000[1] |
| Член на | Европейска народна партия, Демократична България |
| Идеология | национален консерватизъм[2] консерватизъм проевропеизъм |
| Полит. позиция | десен център |
| Група в ЕП | Европейска народна партия |
| Цветове | син |
| Парламент | 7 / 240
|
| Европарламент | 1 / 17
|
| Сайт | www.dsb.bg |
| Демократи за силна България в Общомедия | |
Девизът на партията е „За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.
История
редактиранеИван Костов подава оставка като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) след болезнена загуба на парламентарните избори през юни 2001 г. от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено Национално движение „Симеон Втори“. Управлението на ОДС понася тежки обвинения за нарасналата корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.
С времето, 29 от 51-те депутати на ОДС, включително и Костов, изразяват недоволство от политиката, водена от новия лидер Надежда Михайлова, бивш министър на външните работи в правителството на Костов. След поредната загуба на ОДС на местните избори през 2003 г., и след отказа на Михайлова да поеме отговорността за това и да подаде оставка, групата от 29-те около Костов обявяват решението си да се отделят в отделна парламентарна група и по-късно, на 30 май 2004 г. създават нова политическа сила – ДСБ.
От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.
В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция. През 2013 г. е една от партиите, които учредяват Реформаторския блок, като партията е част от новото управление на страната след изборите от 5 октомври 2014 г. ДСБ минава в опозиция през декември 2015 г., след отказа за реформи в съдебната система, а в края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок.
От 2018 г. ДСБ е част от обединението „Демократична България“.[3]
Лидери
редактиране- Иван Костов (2004 – 2013)
- Радан Кънев (2013 – 2017)
- Атанас Атанасов (2017 – понастоящем)
Позиции по въпроси
редактиране
Икономика
редактиранеЕнергетика
редактиранеДСБ е против изграждането на АЕЦ „Белене“ и газпровода „Южен поток“.
Външна политика
редактиранеПодкрепя членството на България в ЕС и НАТО. Не одобрява действията на Руската федерация в Крим и Източна Украйна.
Парламентарна дейност
редактиранеНа 10 май 2006 г. Иван Костов и група народни представители внасят „Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия“. Основна цел на проекта е разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава. Партията е извънпарламентарна след проведените избори за Народно събрание на 12 май 2013 г., на които получава 2,9% от подадените гласове или 1,48% от имащите право на глас.[4]
Участия в избори
редактиранеПарламентарни избори (25 юни 2005 г.)
редактиранеПри първото си участие в Парламентарни избори в България 2005 ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| *: без град Пловдив | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Частични местни избори (29 октомври 2005 г.)
редактиранеКандидатът на ДСБ за кмет на София, бившият финансов министър и управител на Българска народна банка Светослав Гаврийски, стига до трето място на първия тур, като получава 60 182 гласа (16,8%).
Избори за президент (22 октомври 2006 г.)
редактиранеНа проведените Президентски избори в България през 2006 г., ДСБ и други десни партии издигат кандидатурата на Неделчо Беронов, която отпада на първия тур. След тежката загуба, през ноември същата година, депутатът Димитър Абаджиев и ръководителите на общинските организации в Русе и Велико Търново напускат партията.[5]
Избори за Европейски парламент (20 май 2007 г.)
редактиранеДСБ избира кандидатите си след консултации по места. Тяхната подредба в листите се определя на шест регионални събрания, в които участват всички членове на партията. На първо място е класиран временният евродепутат Константин Димитров, следван от народните представители Светослав Малинов и Иван Иванов. На изборите ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.
Местни избори (28 октомври и 4 ноември 2007 г.)
редактиранеТова са първите национални местни избори, на които партията участва. Националното ръководство дава на местните организации широк мандат за коалиционна политика и в цялата страна ДСБ е във всевъзможни коалиции. От издигнатите от партията и спечелили изборите кандидати за общински кметове, членове на ДСБ са трима (петима с районните кметове в София) – това са кметът на град Левски Георги Караджов, кметицата на Симеоновград Милена Рангелова и кметицата на Мирково Цветанка Йотина. В София ДСБ създава, заедно със СДС коалиция наречена „Алианс за София“ и издига за кандидат за кмет Мартин Заимов. На изборите той става втори след Бойко Борисов, но до балотаж не се стига, тъй като опонентът му печели с над половината от гласовете още на първия тур. В изборите за районни кметове ДСБ печели на две места – в Лозенец с кандидат Прошко Прошков и в Средец с кандидат Маргарита Гутева. Като цяло ДСБ приема изборите за успешни и частично излиза от кризата след провала на предходните президентски и европейски избори. Партньорството със СДС се очертава като стратегически приоритет на партията.
Избори за Европейски парламент (25 май 2014 г.)
редактиранеМестни избори (2015)
редактиранеПрезидентски избори (2016)
редактиранеРезултати
редактиранеТази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: актуализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Резултати от избори за национален парламент (Народно събрание)
редактиране| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2005 | 234 788 | - | 6,44 % | - | 17 | Парламентарна опозиция |
| 2013 | 103 638 | -131 150 | 2,93 % | + 3,51 % | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Резултати от избори за Европейски парламент
редактиране| Година | Гласове брой | Разлика | Гласове % | Разлика % | Представители | Място в управлението |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 2007 | 84 350 | - | 4,35 % | - | 0 | Извънпарламентарна опозиция |
Медийни скандали
редактиранеПрез април 2019 г., след съвместно разследване на телевизия Европа и сайтът breaking.bg, е публикувана информация, че главният секретар на ДСБ Емил Мачиков е замесен в имотни измами.[6] Емил Мачиков отговаря с писмо, че изнесеното е манипулация и клевета.[7]
Източници
редактиране- ↑ БСП и ГЕРБ вече почти равни по брой членове // www.24chasa.bg. Посетен на 6 април 2021.
- ↑ а б Ramet, Sabrina P. Central and Southeast European Politics since 1989. Cambridge University Press, 2010. ISBN 9781139487504. p. 79. (на английски)
- ↑ ДСБ, „Да, България“ и „Зелените“ учредяват обединение „Демократична България“ // dnevnik.bg, 12 april 2018. Посетен на 20 март 2019
- ↑ results.cik.bg
- ↑ 34 бунтари в ДСБ хвърлиха оставки // Вестник Стандарт, 9 ноември 2006. Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 9 ноември 2006.
- ↑ Главният секретар на ДСБ сменил фамилията си заради имотни измами?
- ↑ Сменена фамилия вкара главния секретар на ДСБ в медиен скандал
Външни препратки
редактиране- Официален сайт на ДСБ
- Официален сайт на ДСБ-Пловдив
- Доброволци за Силна България Архив на оригинала от 2016-03-07 в Wayback Machine.
- Емигранти за Силна България
- Форум за привърженици на ДСБ Архив на оригинала от 2009-10-18 в Wayback Machine.
- Форум на ДСБ-Пловдив Архив на оригинала от 2012-01-11 в Wayback Machine.
- ДСБ – Велико Търново Архив на оригинала от 2012-02-24 в Wayback Machine.