Денъм Мичъл Елиът, CBE (на английски: Denholm Mitchell Elliott) е британски филмов, театрален и телевизионен актьор, носител на шест награди БАФТА и номиниран за „Оскар“.[2] Известни филми с негово участие са „Недостижимият мост“, „Момчетата от Бразилия“, „Похитителите на изчезналия кивот“, „Смяна на местата“, „Частно парти“, „Стая с изглед“, „Отбраната на царството“, „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, сериалът „Разкази с неочакван край“ и други.

Денъм Елиът
Denholm Elliott
британски актьор
Actor Denholm Elliott.jpg
Роден
Денъм Мичъл Елиът
Починал
6 октомври 1992 г. (70 г.)
Националност САЩ
Учил вКралска академия за драматично изкуство[1]
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1949 – 1992
Значими ролиМаркъс Броуди в два от филмите от поредицата за Индиана Джоунс
Оскариноминация (1987)
БАФТАНай-добър телевизионен актьор:
1981 „Разкази с неочакван край“
1981 „BBC2 Playhouse“
1981 „Blade on the Feather“
Най-добър поддържащ актьор:
1984 Смяна на местата
1985 „Частно парти“
1986 „Отбраната на царството“
Семейство
БащаМайлс Леймън Елиът
МайкаНина Елиът
СъпругаВирджиния Маккена
(1954, разведени)
Сюзън Робинсън
(1962 – 1992)
Деца2
Уебсайт

Денъм Елиът е командор на Британската империя от 1988 г. заради приноса му към актьорството.[3]

Биография редактиране

Денъм Елиът е роден на 31 май 1922 г. в западния район Илинг на британската столица Лондон, в семейството на Нина и Майлс Леймън Фар Елиът.[4] Баща му е адвокат. Получава образованието си в колежа „Малверн“ в графство Устършър,[5] а впоследствие постъпва в Кралската академия за драматично изкуство в Лондон,[5] но прекъсва образованието си, за да се присъедини към армията по време на Втората световна война.[5] Там Елиът служи на ескадрила към Кралските военновъздушни сили.[6] През 1942 г. самолетът му е свален край германския остров Силт в провинция Шлезвиг-Холщайн и той прекарва три години като военнопленник в затвора,[6][7] където организира аматьорски драматични групи за забавление на затворниците.[6] След края на войната Елиът е освободен и се завръща в Лондон, където се присъединява към театрална трупа.[6]

Денъм Елиът е бисексуален, но пази този факт в тайна през целия си живот.[8] Той се е женил два пъти. През 1954 г. сключва брак с британската актриса Вирджиния Маккена, но се развеждат след няколко месеца. През 1962 г. се жени за актрисата Сюзън Робинсън. Двамата имат син и дъщеря – Марк и Дженифър.[7]

През 1987 г. е диагностициран с ХИВ.[8] Умира на 6 октомври 1992 г. в дома си на остров Ибиса, от усложнения при туберкулоза, свързани със заболяването му от СПИН.[9]

Кариера редактиране

Филмовия си дебют прави през 1949 г. с поддържаща роля в комедията „Скъпи господин Прохак“.[7] С участия в над 150 филмови и телевизионни продукции в продължение на над четири десетилетия Денъм Елиът достига върха на своята кариера през 1980-те години, когато е номиниран единадесет пъти за награди на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство, за главни и поддържащи роли, печелейки шест от тях.[2] Получава и номинация за награда „Оскар“ в категория „най-добра поддържаща мъжка роля“ за изпълнението си в класиката „Стая с изглед“ (1985).[10]

Вероятно най-широка популярност му носи превъплъщението в колоритния образ на Маркъс Броуди, в два от филмите от хитовата поредица за Индиана Джоунс – „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981) и „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (1989).

Избрана филмография редактиране

Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор Бележки
1966 Алфи Alfie
1971 Търсене на любовта Quest for Love Том Люис
1972 Мадам Син Madame Sin Малкълм Де Върв
1975 Руска ролетка Russian Roulette Петапийс
1976 Робин и Мериън Robin and Marian Уил Скарлет
1977 Недостижимият мост A Bridge Too Far метеорологичен офицер Ричард Атънбъро
1978 Малко момиче в синьо кадифе Little Girl in Blue Velvet Майк
Момчетата от Бразилия The Boys from Brazil Сидни Бейнън Франклин Шефнър
1979 Свети Джак Saint Jack Уилям Лий
  • номинация за награда на БАФТА за най-добър поддържащ актьор
1979 Разкази с неочакван край Tales of the Unexpected Харолд Тинкър / Полковник Тинкър
  • награда на БАФТА за най-добър телевизионен актьор
1981 Похитителите на изчезналия кивот Raiders of the Lost Ark Маркъс Броуди Стивън Спилбърг
  • номинация за награда на БАФТА за най-добър поддържащ актьор
1982 Мисионерът The Missionary епископът
1983 Смяна на местата Trading Places Колмън Джон Ландис
  • награда на БАФТА за най-добър поддържащ актьор
1984 Острието на бръснача The Razor's Edge Елиът Темпълтън
Частно парти A Private Function д-р Чарлс Суоби
  • награда на БАФТА за най-добър поддържащ актьор
1985 Стая с изглед A Room with a View Г-н Емерсън Джеймс Айвъри
  • номинация за „Оскар“ за най-добър поддържащ актьор
  • номинация за награда на БАФТА за най-добър поддържащ актьор
1986 Отбраната на царството Defense of the Realm Върнън Бейлис
  • награда на БАФТА за най-добър поддържащ актьор
1987 Морис Maurice доктор Бари
Септември September Хауърд
1988 Ключът към свободата Keys to Freedom инспектор Базил Крисп
1989 Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход Indiana Jones and the Last Crusade Маркъс Броуди Стивън Спилбърг

Източници редактиране

  1. www.rada.ac.uk
  2. а б Denholm Elliott Awards // IMDb. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  3. брой: 55171, страница: 7 // The London Gazette, 30 декември 1987. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  4. Denholm Elliott Biography (1922 – 1992) // filmreference.com. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  5. а б в Denholm Elliott Biography // Starpulse. Архивиран от оригинала на 2014-10-28. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  6. а б в г Denholm Elliott (British actor) // Encyclopædia Britannica. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  7. а б в Denholm Elliott Bio // TV Guide. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  8. а б Susan Elliott // Telegraph.co.uk. 21 април 2007. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  9. Denholm Elliott dies from Aids-related TB, aged 70 // The Independent. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)
  10. The 59th Academy Awards|1987 // Oscars.org. Посетен на 28 октомври 2014. (на английски)

Външни препратки редактиране