Дервент (дем Синтика)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Дервент.
Дервент (на гръцки: Ακριτοχώρι, Акритохори, катаревуса: Ακριτοχώριον, Акритохорион, до 1926 Δερβέντι, Дервенти[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония с 427 жители (2001).
| Дервент Ακριτοχώρι | |
|---|---|
| — село — | |
  Дервент  Дервент  Дервент | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 54 m |
| Население | 390 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на 12 километра северозападно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 54 метра надморска височина. Край селото е разположен манастирът „Свети Йоан Предтеча“.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
През XIX век Дервент е изцяло българско село в Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дървент къс чифлик (Dervent-këss tchiflik) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 160 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дервент чифлик, принадлежи на Дервиш бея от Демир Хисар, от него 3 часа на север. Разположено до левия бряг на Струма. 16 къщи българе.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 160 жители, всички българи християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дервент (Dervent) се състои от 160 българи патриаршисти гъркомани.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дервент е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В ГърцияРедактиране
В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Акритохорион.[7] Според преброяването от 1928 година Дервент е изцяло бежанско село със 113 бежански семейства с 344 души.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Исли Таш[9] | Ίσλί Τάς | Палеопетра | Παλαιόπετρα[10] | местност на З от Мандраджик[9] |
| Големо Греки Йованоглу[11] | Μεγάλο Γκρέκι Γιοβάνογλου | Мегали Стани | Μεγάλη Στάνη[10] | местност в Беласица на СЗ от Дервент[11] |
| Мало Греки Йованоглу[11] | Μικρό Γραίκι | Микри Стани | Μικρή Στάνη[10] | местност в Беласица на СЗ от Дервент[11] |
| Орта Буру[12] | Όρτά Μπουρού | Месорема | Μεσόρεμα[10] | река в Беласица на СЗ от Дервент[12] |
| Дейдеко[12] | Ντέϊν Ντέκο | Какодиавато | Κακοδιάβατο[10] | местност в Беласица на СЗ от Дервент[12] |
| Конаци[12] | Κονάκια | Каталима | Κατάλυμα[10] | местност в Беласица на СЗ от Дервент[12] |
| Демир Капия[12] | Δεμίρ Καπού | Сидеропетра | Σιρεδόπετρα[10] | местност в Беласица на СЗ от Дервент, Ю под връх Радомир (2029,2 m)[12] |
| Таш Мандра[11] | Τάς Μάνδρα | Мандра | Μάνδρα[10] | гранична местност в Беласица на ССЗ от Дервент, Ю под връх Фурка[11] |
| Йеди Куле[12] | Γεντή Κουλέ | Епапиргион | Έπταπύργιον[10] | местност в Беласица на С от Дервент, Ю под връх Конгур (1951,3 m)[12] |
| Мемиш Ятаки | Μεμίς Γιατάκι | Апандима | Άπάντημα[10] | |
| Чайнк Кая | Τσάϊνκ Καγιά | Петроплая | Πετροπλαγιά[10] | |
| Бахтияр[12] | Μπαχτάρη | Елос | Έλος[10] | бивше село на Ю от Дервент[12] |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Дервент
Тане Комитин (Тане Комитата, ? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[13]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358 и 842.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б Топографска карта BG 1:100.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.