Дервент (дем Синтика)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други населени места с името Дервент.

Дервент (на гръцки: Ακριτοχώρι, Акритохори, катаревуса: Ακριτοχώριον, Акритохорион, до 1926 Δερβέντι, Дервенти[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония с 427 жители (2001).

Дервент
Ακριτοχώρι
— село —
Гърция
41.2708° с. ш. 23.1781° и. д.
Дервент
Централна Македония
41.2708° с. ш. 23.1781° и. д.
Дервент
Кукушко
41.2708° с. ш. 23.1781° и. д.
Дервент
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина54 m
Население279 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на 12 километра северозападно от Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 54 метра надморска височина. Край селото е разположен манастирът „Свети Йоан Предтеча“.

В Османската империя

редактиране

През XIX век Дервент е изцяло българско село в Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дървент къс чифлик (Dervent-këss tchiflik) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 160 българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дервент чифлик, принадлежи на Дервиш бея от Демир Хисар, от него 3 часа на север. Разположено до левия бряг на Струма. 16 къщи българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 160 жители, всички българи християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дервент (Dervent) се състои от 160 българи патриаршисти гъркомани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дервент е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В 1913 година след Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 година селото е прекръстено на Акритохорион.[7] Според преброяването от 1928 година Дервент е изцяло бежанско село със 113 бежански семейства с 344 души.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Дервент на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Исли Таш[9] Ίσλί Τάς Палеопетра Παλαιόπετρα[10] местност на З от Мандраджик[9]
Големо Греки Йованоглу[11] Μεγάλο Γκρέκι Γιοβάνογλου Мегали Стани Μεγάλη Στάνη[10] местност в Беласица на СЗ от Дервент[11]
Мало Греки Йованоглу[11] Μικρό Γραίκι Микри Стани Μικρή Στάνη[10] местност в Беласица на СЗ от Дервент[11]
Орта Буру[12] Όρτά Μπουρού Месорема Μεσόρεμα[10] река в Беласица на СЗ от Дервент[12]
Дейдеко[12] Ντέϊν Ντέκο Какодиавато Κακοδιάβατο[10] местност в Беласица на СЗ от Дервент[12]
Конаци[12] Κονάκια Каталима Κατάλυμα[10] местност в Беласица на СЗ от Дервент[12]
Демир Капия[12] Δεμίρ Καπού Сидеропетра Σιρεδόπετρα[10] местност в Беласица на СЗ от Дервент, Ю под връх Радомир (2029,2 m)[12]
Таш Мандра[11] Τάς Μάνδρα Мандра Μάνδρα[10] гранична местност в Беласица на ССЗ от Дервент, Ю под връх Фурка[11]
Йеди Куле[12] Γεντή Κουλέ Епапиргион Έπταπύργιον[10] местност в Беласица на С от Дервент, Ю под връх Конгур (1951,3 m)[12]
Мемиш Ятаки Μεμίς Γιατάκι Апандима Άπάντημα[10]
Чайнк Кая Τσάϊνκ Καγιά Петроплая Πετροπλαγιά[10]
Бахтияр[12] Μπαχτάρη Елос Έλος[10] бивше село на Ю от Дервент[12]

Личности

редактиране
Родени в Дервент
  •   Тане Комитин (Тане Комитата, ? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[13]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358 и 842.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б Топографска карта BG 1:100.000.
  10. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  11. а б в г д е Topografska Karta JNA 1:100.000.
  12. а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.