Дерек енд Доминос
„Дерек енд Доминос“ (на английски: Derek and the Dominos) е британска блус рок музикална група, просъществувала за кратко през 1970 – 1971 година.
| „Дерек енд Доминос“ Derek and the Dominos | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Лондон, Великобритания |
| Създаване |  Ню Йорк, САЩ |
| Стил | Блус рок |
| Активност | 1970 – 1971 |
| Свързани изпълнители | Дилейни енд Бони, Дуейн Олман |
| Членове | Ерик Клептън Боби Уитлок Карл Радъл Джим Гордън |
| „Дерек енд Доминос“ в Общомедия | |
Групата е основана от китариста и певец Ерик Клептън, заедно с Боби Уитлок (клавишни), Карл Радъл (бас китара) и Джим Гордън (ударни). Преди това четиримата свирят заедно в групата Дилейни и Бони.
Дерек енд Доминос издават само един студиен албум, Layla and Other Assorted Love Songs, значителен принос към който има и Дуейн Олман, китарист от групата Олман Брадърс Бенд. Албумът е посрещнат добре от критиката, но първоначално няма търговски успех. Едва през 1972 година, когато групата вече се е разпаднала, сингълът Layla постига успех в класациите. Layla and Other Assorted Love Songs често е определян като най-голямото постижение в кариерата на Ерик Клептън.
История редактиране
Възникване редактиране
„Дерек енд Доминос“ се появява заради участието на нейните четирима членове в американско турне на соул групата „Дилейни енд Бони“.[1] То е организирано около дуета на Дилейни и Бони Брамлет с променлив ансамбъл от поддържащи музиканти. През лятото на 1969 година сред тях е „Блайнд Фейт“, просъществувалата за кратко супергрупа на Ерик Клептън и Стиви Уинуд. Клептън харесва относителната анонимност, която има с шоуто на „Дилейни енд Бони“, след свръхентусиазма на феновете, докато има собствена група.[2][3]
Заедно с бъдещите участници в „Дерек енд Доминос“ Боби Уитлок, Карл Радъл и Джим Гордън,[1] Клептън участва в турнето на „Дилейни енд Бони“ в Европа и Съединените щати между ноември 1969 година и март 1970 година.[4] Освен това цялата група му акомпанира в записания по това време негов дебютен солов албум Eric Clapton.[5][6][7] По това време няколко музиканти напускат шоуто, заради финансови противоречия.[6] Уитлок, припомняйки си трудностите с „Дилейни и Бони“, отбелязва честите караници между двамата и описва Дилейни като взискателен ръководител, подобно на Джеймс Браун.[8] Сред напусналите са Гордън и Радъл, които се присъединяват към турнето на Джо Кокър, но Уитлок остава с „Дилейни енд Бони“ още известно време.[6]
Концертен дебют редактиране
Записи с Фил Спектър и лятно турне редактиране
Записи на Layla... редактиране
Концерти в края на годината и издаване на албума редактиране
Разпадане редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б Ruhlmann 2014.
- ↑ Fireside/Rolling Stone Press 1995, с. 88, 183, 254.
- ↑ Santoro 1995, с. 62.
- ↑ Whitlock 2010, с. 52, 60.
- ↑ Reid 2006, с. xiii, 29.
- ↑ а б в Shapiro 2001.
- ↑ Sutcliffe 2011.
- ↑ Santoro 1995, с. 63.
- Цитирани източници
- The New Rolling Stone Encyclopedia of Rock & Roll. New York, Fireside/Rolling Stone Press, 1995. ISBN 0684810441. (на английски)
- Reid, Jan. Layla and Other Assorted Love Songs by Derek and the Dominos. New York, Rodale, 2006. ISBN 978-1-59486-369-1. (на английски)
- Ruhlmann, William. Derek and the Dominos // AllMusic. AllMusic, 2014. Посетен на 2014-10-28. (на английски)
- Santoro, Gene. Dancing in Your Head: Jazz, Blues, Rock, and Beyond. New York, Oxford University Press, 1995. ISBN 0-19-510123-5. (на английски)
- Shapiro, Harry. The Prince of Love ... Or How the Recording of 'Layla', Clapton's Ode to Forbidden Love, Made Victims of Derek and the Dominos // Mojo. January 2001. (на английски)
- Sutcliffe, Phil. Derek and the Dominos: The Story of Layla // Mojo. May 2011. (на английски)
- Whitlock, Bobby et al. Bobby Whitlock: A Rock 'n' Roll Autobiography. Jefferson, NC, McFarland, 2010. ISBN 978-0-7864-6190-5. (на английски)