Десета пехотна беломорска дивизия
Десета пехотна беломорска дивизия е българска военна част.
| Десета пехотна беломорска дивизия | |
 Помощник-командирите от 10-а пехотна родопска дивизия с генерал-лейтенант Фердинанд Козовски, 1945 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 20 септември 1912 – 1945 |
| Държава | България |
Формиране редактиране
Историята на дивизията започва на 20 септември 1912 година, когато във връзка с мобилизацията на войската във връзка с избухването на Балканска война (1912 – 1913) е формирана Десета сборна дивизия.
Балканска война (1912 – 1913) редактиране
По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 1-ва армия и има следното командване и състав:[1]
Командване и състав редактиране
Щаб на дивизията
- Началник на дивизията – генерал-майор Стою Брадистилов
- Началник на щаба на дивизията – От Генералния Щаб, подполковник Христо Чаракчиев
- Дивизионен инженер – военен инженер, капитан Милко Хаджиев
- Дивизионен лекар – санитарен подполковник д-р Георги Стаматов
- Дивизионен интендант – полковник Стоян Георгиев
Части
- Командир на 1-ва бригада – полковник Васил Петев
- Командир на 16-и пехотен ловчански полк – полковник Антон Кусев
- Командир на 25-и пехотен драгомански полк – полковник Йордан Динолов
- Командир на 2-ра бригада – полковник Атанас Петров
- Командир на 47-и пехотен полк – полковник о.з. Тодор Попов
- Командир на 48-и пехотен полк – полковник Георги Иванов
- Командир на 10-а пионерна дружина – военен инженер, подполковник Захари Бочев
- Командир на 10-и артилерийски полк – подполковник Христо Вълчев
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
На 10 август 1915 г. дивизията се формира под името 10-а беломорска дивизия в състав: 37-и, 38-и, 39-и и 40-и пехотни полкове, 10-и артилерийски полк, 10-а пионерна дружина. [2] През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията отбранява беломорския бряг и е подчинена непосредствено на военното министерство – щаба на армията.[3] В началото на войната е съсредоточена в Ксанти, Пашмакли, Дедеагач и Гюмюрджина.[4]
Дивизията е разформирана през 1920 година.
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
В началото на Втората световна война (1941 – 1945) дивизията е в състава на командваната генерал-лейтенант Марков Втора българска армия на която щабът на войската заповядва да навлезе в 8.00 ч. на 20 април 1941 г. в Беломорието и да и започне овладяването му. На 27 април 1941 г. дивизията заема Ксанти и Гюмюрджина. При провеждането на операцията дивизия е в състав 10-и, 44-ти и 47-и пехотен полк, който сменя частите на 2 гранична бригада и заема района между р. Струма и линията с. Арда, Дипотами, с. Потомаки, с. Амисинон, Сидироптера, р. Места. В района на дивизията се включва о. Тасос. Щабът, управлението на службите на дивизията и щабните подразделения се разполагат в Драма. Десета пехотна дивизия организира отбраната на морския бряг в заетия от нея участък между реките Струма и Места, а също така и на о. Тасос. Непосредствената отбрана на брега дивизията организира с 44-ти пехотен полк, като оборудва три участъка за отбрана, от З май 1941 г. 11-а пехотна дивизия започва съсредоточаването си на юг, за да смени 10-а пехотна дивизия и заеме източната част от Беломорието.[5]
Наименования редактиране
През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Десета сборна дивизия (12 септември 1912 – 1913)
- Десета беломорска дивизия (10 август 1915 – 1920)
- Десета родопска дивизия (1939 – 6 март 1946)
- Десета родопска дивизия (20 юли 1949 – май 1950)
Началници редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Генерал-майор | Стою Брадистилов | от 20 септември 1912 |
| 2. | Полковник | Васил Делов | до 1914 |
| 3. | Полковник | Иван Колев | октомври 1914 – 23 март 1916 |
| 4. | Полковник | Иван Петров | |
| 5. | Полковник | Христо Бурмов | април 1916 – 20 май 1917 |
| ? | Полковник | Иван Пашинов | 1917 – 1918 |
| ? | Полковник | Александър Давидов | |
| ? | Генерал-майор | Иван Шкойнов | |
| ? | Подполковник | Васил Бойдев | от 2 май 1933 |
| ? | Полковник | Георги Йорданов | 1939 – 1940 |
| ? | Полковник | Константин Стоянов | 1940 – 1942 |
| ? | Полковник | Ничо Георгиев | 1942 – 1944 |
| ? | Полковник | Борис Харизанов | 1944 |
| ? | Полковник | Иван Хубенов | от 15 декември 1944 |
| ? | Генерал-майор | Христо Бенов | 1945 |
Бележки редактиране
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 645
- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190/191
- ↑ Крапчански, В. и др. Кратък обзор на бойния състав, организацията, попълването и мобилизацията на българската армия от 1878 до 1944 г., София, 1961, Държавно военно издателство, стр. 201
- ↑ Атанасов, Щ. и др. Българското военно изкуство през капитализма, София, 1959, Държавно военно издателство при МНО, стр. 263
- ↑ [Димитър Йончев, България и Беломорието – октомври 1940 – септември 1944 г., Военнополитически аспекти, Гл. 2 Възвръщане на Беломорието към България, изд. Дирум, София 1993]
Използвана литература редактиране
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
