Детко Петров
Детко Димитров Петров е един от най-известните писатели от българска народност от бивша Югославия. На негово име е кръстена народната библиотека в Цариброд.[1]
Детко Петров | |
български писател от бивша Югославия | |
Роден | Детко Димитров Петров
село Протопопинци, Царибродско, Кралство Югославия (дн. Сърбия) |
---|---|
Починал | |
Учил в | Белградски университет |
Биография
редактиранеРоден е в царибродското село Пъртопопинци, Западните покрайнини. Учи в село Мъзгош и Смиловци и в гимназии в Цариброд и Пирот. Завършва южнославянска филология във Философския факултет на Белградския университет, след което живее в Босна и Херцеговина - в Сански мост и Сараево.
В Босна Детко Петров прекарва по-голямата част от своя живот. В Сански мост се оженва, а след преместването си в Сараево е приет в Сдружението на писателите на Босна и Херцеговина. Работи като учител.
Творчество
редактиранеДетко Петров пише предимно на сръбски език. Той се утвърждава като автор на по-кратки прозаични форми и на няколко романа.
Разкази
редактиране- Граница, Књижевна заједница „Петар Кочић“ Београд, 1972
- Тихи сутон Забрђа, „Веселин Малеша“, Сарајево, 1974 („Тихият залез на Забърдиетo“)
- Смешак стрица Радована, „Свјетлост“, Сарајево, 1977 („Смехът на чичо Радован“)
- Живети исправно, „Веселин Маслеша“, Сарајево, 1982, („Да живееш почтено“)
- Ябълка край пътя, „Братство“, Ниш, 1982 (разкази, събрал и превел на български език Благой Димитров)
Книги за деца
редактиране- Тајне сунцокрета, приче, „Свјетлост“, Сарајево, 1986 („Тайните на слънчогледа“)
- Дани велике правде, роман, „Свјетлост“, Сатајево, 1990 („Дните на голямата правда“)
Романи
редактиране- Пуцањ у Малом Вакуфу, „Веселин Маслеша“, 1985 („Изстрел в Мали Вакуф“)
- Крилате душе, „Свјетлост“, Сарајево, 1988 („Крилати души“)
Детко Петров е автор и на недовършения роман „Завои“.
През 2006 година на български език са издадени съчинения на Детко Петров – Избрани творби: В три тома; превод от сръбски език и съставител Жела Георгиева, „Братство“, Ниш, 2006
Източници
редактиране- ↑ „Култура и литература на етническите българи в Сърбия“ // glaspress.rs, 1 ноември 2019. Посетен на 20 декември 2019.