Деулинското примирие (известно също като мирът или договорът на Дивилино) е подписан на 11 декември 1618 г. и влиза в сила на 4 януари 1619 г.[1] С него приключва Полско-московската война (1605 – 1618) между Великото литовско княжество и Руското царство.

Деулинско примирие
Териториите, маркирани в оранжево, са получени от Жеч Посполита. Голяма част от тези територии, включително и град Смоленск, принадлежали на Великото литовско княжество преди да бъдат прехвърлени на Руското царство в края на XVII век според условията на Андрусовското примирие
Териториите, маркирани в оранжево, са получени от Жеч Посполита. Голяма част от тези територии, включително и град Смоленск, принадлежали на Великото литовско княжество преди да бъдат прехвърлени на Руското царство в края на XVII век според условията на Андрусовското примирие
Информация
Подписване11 декември 1618 г.
МястоСергиев Посад, Русия
Деулинско примирие в Общомедия

Споразумението бележи най-голямото географско разширение на Литовската държавата (0,99 млн. кв. км.)[2] до момента, в който държавната общност признава загубата на Ливония през 1629 г. Държавното обединение придобива контрол над войските на Смоленск и Черниговското войводство. Примирието трябвало да изтече след 14,5 години.[3] Страните разменили затворници, включително Филарет Романов, патриарх на Москва.[3]

Владислав IV, син на крал Сигизмунд III Васа, се отказва от претенциите си за Mосковския престол.[4] Поради тази причина, през 1632 г., когато срокът на Деулинското примирие изтича и Сигизмунд III умира,[2] военните действия били незабавно възобновени по време на конфликт, известен като Смоленската война, която приключила с т.нар. Поляновски мир от 1634 г.[1]

Източници редактиране

  1. а б Lerski, George J. Historical Dictionary of Poland, 966 – 1945. Greenwood Publishing Group, 1996. ISBN 0-313-26007-9. с. 110.
  2. а б Cooper, J. P. The New Cambridge Modern History. CUP Archive, 1979. ISBN 0-521-29713-3. с. 595.
  3. а б Stone, David R. A Military History of Russia. Greenwood Publishing Group, 2006. ISBN 0-275-98502-4. с. 31.
  4. Cooper, J. P. The New Cambridge Modern History. CUP Archive, 1979. ISBN 0-521-29713-3. с. 605.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Truce of Deulino в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​