Отваря главното меню

Де Грас (на френски: De Grasse) е ПВО крайцер на ВМС на Франция.

„Де Грас“
De Grasse
DeGrasse.jpg
Флаг Франция Франция
Клас и тип Крайцер ПВО от типа „Де Грас“
Производител Arsenal de Lorient в Лориен, Франция.
Живот
Поръчан 18 октомври 1938 г.
Заложен 28 август 1939 г.
Спуснат на вода 11 август 1946 г.
Влиза в строй 3 септември 1956 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1976 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 188,3 m
Ширина 18,6 m
Газене 5,5 m
Задвижване 2 парни турбини Rateau Bretagne;
4 парни водотръбни котли Indret;
2 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост 33 възела
(62,6 km/h)
Водоизместимост 9380 t (стандартна)
11 545 t (пълна)
Броня пояс: 105 mm;
палуба: 40 mm;
кули: до 100 mm;
надлъжна преграда: 20 mm;
барбети: 95 mm
Екипаж 950 души
Далечина на
плаване
6000 морски мили при 18 възела ход;
Радиолокационна
станция (РЛС)
DRBV 20A;
DRBV 11;
DRBI 10;
4 DRBC 11;
4 DRBC 30
Въоръжение
Артилерия Зенитна артилерия::
8x2 127 mm;
10x2 57 mm
„Де Грас“
De Grasse
в Общомедия

Съдържание

СтроителствоРедактиране

Заложен е преди начаото на Втората световна война, през 1938 г., като типичен лек крайцер, развитие на типа „Ла Галисониер“, но през 1940 г., с капитулацията на Франция, построяването му е спряно.

През август 1942 г., във връзка с необходимостта от прикритие по въздуха на корабните рейдерски групи, от страна на корабостроителното управлени на Германия последва предложението да се дострои „Де Грас“ като самолетоносач за Кригсмарине.

Проекта за преоборудване е утвърден в началото на 1943 г., но възникват сериозни трудности, възпрепятствали преустройството на кораба. В основно те са свързани с невъзможността да се възсъздаде енергетичната установка, първо, изпълнена по различните от немските френски стандарти за разпределение по отсеци, а на второ място, с непълния комплект на наличните спомагателни ме­ханизми и с общото лошо състояние на главните механизми. През декември 1942 г. Адолф Хитлер утвърждава проекта за преоборудването на крайцера в самолетоносач, но в крайна сметка той така и остава нереализиран[1].

С освобождаването на Франция, строителството на крайцера е възобновено и през 1946 г. той е спуснат на вода, но след това работите отново са спрени, тъй като решават да завършат „Де Грас“ като крайцер ПВО.

Строителството на крайцера е завършено в периода 1951 – 1956 г. Освен осигуряване на ПВО, крайцера е оборудван за действия като флагмански кораб.

МодернизацияРедактиране

През 1966 г. крайцера има основна модернизация за служба в ролята на флагмански кораб на Тихоокеанския Експериментален Център, провеждащ ядрените изпитания на атола Муруроа, част от неговите въоръжения са свалени, а вместо това са оборудвани допълнителни каюти за техническия персонал.

В тази си роля крайцера служи до 1973 г., когато е изваден от флота и през 1976 г. е предаден за скрап.

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Несостоявшиеся „Авианосные державы“.
  • All the World's Fighting Ships 1947 – 1995. ISBN 1-55750-132-7.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Де Грасс (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.