Отваря главното меню

Джакомо Черути

италиански художник

Джакомо Антонио Мелкиоре Черути (на италиански: Giacomo Antonio Melchiorre Ceruti) е италиански къснобароков художник, живял и творбил в Северна Италия, в градовете Милано, Бреша, Венеция. Получил прякора Питочето (Pitocchetto, „малкият просяк“), заради множеството си картини на селяни, облечени в дрипи.

Джакомо Черути
италиански бароков художник
Автопортрет на Черути. Пинакотека ди Брера, Милано
Автопортрет на Черути. Пинакотека ди Брера, Милано

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Кариера в изкуството
Стил късен барок
Направление жанрова живопис, портрети, натюрморти
Джакомо Черути в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Милано на 13 октомври 1698 г., но работи основно в Бреша. Вероятно е бил рано повлиян от Антонио Чифронди и/или Джакомо Тодеско (Тодескини). Обучението си по рисуване получава от Карло Череза. Въпреки че рисува и натюрморти и картини, изобразяващи религиозни сцени, Черути е най-известен с жанровите си портрети на бедняци и просяци, изобразени с реализъм, но и с необичайно много индивидуалност и достойнство.

 
„Жена с куче“, Джакомо Черути.

Черути се отдава на тази тема основно през периода 1725 – 1740 година и до днес са оцелели около 50 негови картини от този период. Характерна картина на Черути е неговата „Жена с куче“, която изобразява със симпатия и без идеализация фигурата на една обикновена жена. Както повечето от неговите модели, тя стои на неразличим тъмен фон зад нея.

Като цяло, когато Черути се опитвам да представи пространството в дълбочина, резултатите често били неудачни. Пейзажите, които рисува за фон в картините си, наподобяват сценични декори и често са заимствани от други източници като например гравюрите на Жак Кало. Реализмът, с който Черути рисува жанровите си картини, отличава неговите портрети и натюрморти, но е не толкова ясно изразен в относително конвенционалната му църковна живопис, включваща стенописите на базиликата „Санта Мария Асунта“ („Възнесение на Света Богородица“) в Гандино, или олтара на църквата „Санта Лучия“ в Падуа. Тези ограничения на техниката са типични не само за Черути, но и за художника Джовани Батиста Морони от Бреша от края на 16 век, който също е известен с експресивните си портрети и скучни религиозни картини.

Джакомо Черути умира на 28 август 1767 година.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Spike, John T. (1986). Giuseppe Maria Crespi and the Emergence of Genre Painting in Italy. Fort Worth: Kimball Museum of Art. pp. 66 – 67.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Giacomo Ceruti“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.