Джакомо Черути

Джакомо Антонио Мелкиоре Черути (на италиански: Giacomo Antonio Melchiorre Ceruti) е италиански къснобароков художник, живял и творбил в Северна Италия, в градовете Милано, Бреша и Венеция. Получил прякора Питочето (Pitocchetto, „Малкият просяк“), заради множеството си картини на селяни, облечени в дрипи.

Джакомо Черути
италиански бароков художник
Автопортрет на Черути. Пинакотека „Брера“ (Милано)
Роден	13 октомври 1698 г. Милано, Италия
Починал	28 август 1767 г. Милано, Миланско херцогство
Националност	Италия
Кариера в изкуството
Стил	късен барок
Жанр	Битова живопис
Направление	жанрова живопис, портрети, натюрморти
Джакомо Черути в Общомедия

Биография

Роден е в Милано на 13 октомври 1698 г., но работи основно в Бреша. Вероятно рано е повлиян от Антонио Чифронди и/или Джакомо Тодеско (Тодескини). Обучението си по рисуване получава от Карло Череза. Въпреки че рисува и натюрморти и картини, изобразяващи религиозни сцени, Черути е най-известен с жанровите си портрети на бедняци и просяци, изобразени с реализъм, но и с необичайно много индивидуалност и достойнство.

„Жена с куче“, Джакомо Черути.

Черути се отдава на тази тема основно през периода 1725 – 1740 г. и до днес са оцелели около 50 негови картини от този период. Характерна картина на Черути е неговата „Жена с куче“, която изобразява със симпатия и без идеализация фигурата на една обикновена жена. Както повечето от неговите модели, тя стои на неразличим тъмен фон зад нея.

Като цяло, когато Черути се опитвам да представи пространството в дълбочина, резултатите често са неудачни. Пейзажите, които рисува за фон в картините си, наподобяват сценични декори и често са заимствани от други източници, като например гравюрите на Жак Кало. Реализмът, с който Черути рисува жанровите си картини, отличава неговите портрети и натюрморти, но е не толкова ясно изразен в относително конвенционалната му църковна живопис, включваща стенописите на базиликата „Санта Мария Асунта“ („Възнесение на Света Богородица“) в Гандино, или олтара на църквата „Санта Лучия“ в Падуа. Тези ограничения на техниката са типични не само за Черути, но и за художника Джовани Батиста Морони от Бреша от края на 16 век, който също е известен с експресивните си портрети и скучни религиозни картини.

Джакомо Черути умира на 28 август 1767 г.

Галерия

• 
  Джудже
• 
  Почиващ си просяк
• 
  Предачка
• 
  Малкият разносвач си почива (1736)
• 
  Среща в гората
• 
  Просякинче и предачка
• 
  Предачки на дантели
• 
  Спящ пилигрим
• 
  Перачката (1735)
• 
  Трима просяци
• 
  Вечер на пиацата (1730)
• 
  Момче с кош с риба
• 
  Кокошка, гърне и лук
• 
  Омар, риби и миди
• 
  Хляб и стомна
• 
  Д. Алба Реджина дел Феро
• 
  Портрет
• 
  Портрет
• 
  Пушещ мъж с тюрбан
• 
  Мадоната и светците (олтар)

Източници

• Spike, John T. (1986). Giuseppe Maria Crespi and the Emergence of Genre Painting in Italy. Fort Worth: Kimball Museum of Art. pp. 66 – 67.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giacomo Ceruti в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​