Уикипедия

Джак Галахър

Оливър Клафи (роден на 7 януари 1990) е английски професионален кечист и MMA боец подписал с WWE под името Джак Галахър и участващ в шоуто Първична сила. Той може би е най-известен с появите си в Futureshock Wrestling и Grand Pro Wrestling, където печели Титлата на FSW и Британската титла на GPW. Той също е успешен отборен участник, спечелил Отборните титли на Futureshock с Алекс Цианид като Смъртоносна доза.

Джак Галахър
Снимка на Джак Галахър
Галахър в Smash Wrestling Удар срещу Прогрес: Нецензурно шоу в Ошава, Онтарио
РоденОливър Клафи
7 януари 1990 г. (1990-01-07) (34 г.)
Професионална кариера в кеча
Сценични
имена		Джак Галахър[1]
Джак Антъни[1]
Джак Токсик[1]
Височина173 cm[1]
Тегло76 kg[1]
Треньор(и)Алекс Шейн[1]
Дебют4 ноември 2006[1]
Джак Галахър в Общомедия

Професионална кеч кариера редактиране

Трениране и дебют редактиране

Джак Галахър тренира с Алекс Шейн и служителите на Futureshock. Галахър прави дебюта си като Джак Токсик на 4 ноември 2006 на Futureshock #11, партнирайки с Алекс Цианид, Дани Хоуп и Крис Травис, побеждавайки Ел Лигеро, Чарити, Фейт и Джамал. Той също е тренирал граплинг и кеч-рестлинг с Били Робинсън в Snake Pit в Уигън.[2]

Британски независими компании редактиране

Смъртоносна доза (2007 – 2009) редактиране

От началото на 2007, Токсик и Цианид продължават да са отбор, ставайки Смъртоносна доза.[3] Получават първия си шанс за титла на Това е развлечение на Grand Pro Wrestling срещу WKD за Отборните титли на GPW. Отборът пътува до Real Deal Wrestling, където през февруари и април получават шанса да станат Отборни шампиони на RDW, но губят и двата пъти.[3] После отиват в They then went to Хъл, за да се бият за New Generation Wrestling], където печелят всичките мачове[3] Докато са успешни, се връщат в Futureshock на Futureshock #27 и побеждават три други отбора и стават първите Отборни шампиони на FSW.[3] Обаче губят титлите от Дугудърс на Futureshock #29.[3] Връщат се в GPW на Живот на ръба, за да участват в четворен елиминационен мач главни претенденти, но губят.[3] До края на 2009, те продължават да се бият като отбор, но имат малък шампионски успех и се разделят.

Grand Pro Wrestling (2007 – 2012) редактиране

Галахър, биейки се като Джак Токсик, прави индивидуален дебют на GPW Забавен ден в Уест Парк и губи от Скарлет Уеб.[4] Между март и април, Токсик се опитва да се класира за Лудата полутежка Осморка 2008, но се проваля няколко пъти, обаче печели кралската битка за Последен шанс и се класира за турнира. На 2 май, той губи от Ел Лигеро в четвъртфинала.[5] На Справедливост за всеки, той побеждава Бъбългъм в квалификационен мач и е елиминиран в същата вечер от Грохота, който е спечелен от Мартин Кърби.[6] На Кураж и слава, той се връща под името Галахър и участва в четворен мач Суматоха за Британската титла на GPW, но губи.[7] На Бойно поле, губи 30-минутен мач Железния човек, включващ Зак Даймънд и Майки Уиплаш за Британската титла на GPW, обаче на следващия месец, на Герои и злодеи, побеждава Даймънд за титлата. Той е носител на титлата до Действие или смърт, през декември, където я губи от Сте Мен. Галахър представя своя собствена титла, приличаща на Милионерската титла, носена от Тед Дибиаси.[8] Губи титлата на Заря от Сте Мен.[8] След втората загуба от Сте Мен, Джак прави едногодишно отсъствие от Grand Pro.

Галахър се завръща в Grand Pro на Лудата полутежка осморка 2013, където побеждава Бъбългъм в четвъртфиналите, преди да е туширан от победителя Ел Лигеро в полуфиналите. В началото на 2014, Галахър е победен от Си Джей Банкс на Обратно с гръм и трясък. Разочарован от загубата, решава, че ТОЙ е по-добрия, и двамата започват да враждуват. На Петъчния трийлър 8 през октомври 2014, Галахър прави Свободно предизвикателство, отговорена от Майк Трак, Уаху Тъндърфут и най-накрая от маскирания Британския Булфрог. По време на мача, става янсо, че „Булфрог“ е Си Джей Бранкс, но феновете са изненадани, когато Галахър тушира Банкс с превъртане. Изравнявайки 1 – 1, двамата се бият на Последна битка в 20-минутен мач Железния човек. Нито един от двамата не успява да тушира другия и мача приключи с лимитно равенство на времето.

Враждата между Галахър и Банкс продължава до 2015 и на Обратно с гръм и трясък, двамата избират опонентите си за вечерта. Джак побеждава Бъбългъм, докато Банск се бие срещу Крейг Колинс. Продължавайки враждата си, мениджъра на Grand Pro решава да я приключи на Спасени от гонга, като се бият в мач без лимит на времето. Банкс отбелязва победата, прекратяваща враждата им. След загуба то Крис Риджуей на Лятна жестокост, Галахър отново отсъства от Grand Pro.

Циркът (2015 – 2016) редактиране

Галахър се завръща на Петъчен трийлър 9, където е разкрит като четвъртия член на Циркът заедно с „Ринг Мастър“ Никълъс Картиер, Ноа и „Ай Ти Момичето“ Мелани Прайс. С помощта на Галахър, Циркът побеждават Лошите другари о Алекс Джоунс-Кейси и прави по-голям успех за 2016. Последната поява на Галахър е на Шоуто в памет на Дом Травис, Нощ за спомен, където побеждава бившия си отборен партньор Цианид.

Futureshock (2008 – 2014) редактиране

На 8 юни 2008, Галахър като Токсик, участва в Турнира Лотто-Тъндър и стига до полуфиналите, където е победен от Джак Домино.[3] На 13 септември, участва в турнира за Трофея на FSW за 2009 и е елиминиран в първия кръг от Спаркс.[9] През 2010, той започва да използва името Джак Галахър.[10] На Futureshock #48, Галахър печели турнира за Трофея на FSW за 2010, където побеждава Дейв Брейкс във финала на турнира.[11] На 6 ноември 2011, Галахър побеждава Дейв Райн и става шампион на FSW.[12] Носител е на титлата за 14 месеца, преди да я загуби от Дейви Ричардс на #61.[12] На Futureshock #62, той побеждава Стикс и Зак Гибсън, ставайки главен претендент за Титлата на FSW. Крис Игън обявява, че Галахър ще се бие срещу Сонджей Дът на FutureShock #74! Тогава Галахър изненадва Цианид, информирайки, че ще се бие срещу Джей Литал на FutureShock #74! [10] На FutureShock #74 Джак Галахър побеждава Сонджей Дът чрез туш.

Pro Wrestling Zero1 (2013 – 2016) редактиране

На 3 март 2013, Джак дебюта си в Pro Wrestling Zero1, в Япония под името Джак Антъни, в отборен мач заедно с Икто Хидака.[13] На 15 април 2013, Антъни се събира с Крейг Класик, Джеймс Рейдийн, Джейсън Ню, Майбах β, Себастиян Конкрит, Стивън Уолтърс и Тама Уилямс, сформирайки гайджи групировка, на име „Кеч бъдещето на Новата епоха“ (NWF), под контрола на Акибоно.[14][15] Към групировката се присъединява Джонатън Грешам и Марк Кофи.[16]

WWE редактиране

Полутежка класика (2016) редактиране

Галахър получава място Полутежката класика, побеждавайки Пийт Дън в квалификационен мач на Progress Wrestling Глава 29 през април 2016.[17] Турнирът започва на 23 юни, където Галахър побеждава Фабиан Айкнер в първия кръг.[18] Губи от Акира Тозауа във втория кръг.

Първична сила (от 2016 г.) редактиране

На 5 септември 2016, на Първична сила, е обявено, че Галахър е част от предстоящата полутежка дивизия на WWE.[19]

Кариера по смесени бойни изкуства редактиране

Рекорд редактиране

Резултат Рекорд Опонент Метод Събитие Дата Рунд Време Място Изт.
Победа 2 – 0 Цезар Валенсия Предаване (хватка на ръката) ICE FC 13 16 април 2016 1 2:50 Рексъм, Уелс [20]
Победа 1 – 0 Стефан Коули Предаване (задушаване-гилотина) Нощта на гладиаторите 25 20 декември 2015 1 1:55 Стоук он Трент, Англия [21][22]

В кеча редактиране

  • Финали ходове
    • Achilles lock[23]
    • Running corner dropkick
    • Crucifix armbar
    • High-angle senton bomb
  • Ключови ходове
    • European uppercut
    • 77 Snap (Snap DDT)[1]
    • Art-I-Ficial Elbow (Elbow drop)[1]
    • Clash Landing (Diving knee drop bulldog)[1]
    • Roadrunner (Running high knee)[1]
    • Stagedive (Diving headbutt)[1]
    • Standing dropkick[23]
  • Прякори
    • „Удивителния джентълмен“
    • „Експертът сред въжетата“
    • „Граплер“
    • „Пънк Ракета“
  • Входни песни
    • „Toreador“ на Indie[24]

Шампионски титли и отличия редактиране

  • Futureshock Wrestling
    • Шампион на FSW (2 пъти)
    • Турнир за Трофея на FSW (2010)
    • Отборен шампион на FSW (1 път) – с Алекс Цианид
  • Grand Pro Wrestling
    • Златната титла на Галахър (1 път)
    • Британски шампион на GPW (1 път)
  • Great Bear Promotions
    • Турнир Главната вечер на URSA (2015)[25]
  • Pro Wrestling Illustrated
    • PWI го класира като #273 от топ 500 индивидуални кечисти на PWI 500 за 2016[26]
  • Scottish Wrestling Alliance
    • Грохот бойна зона (2014)[27]
  • Tetsujin Shoot Style Wrestling'
    • Турнир Тецуджин в стил шут (2015)[28]

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Jack Gallagher « Wrestlers Database « CAGEMATCH
  2. ↑ Billy Robinson, Billy Riley
  3. ↑ а б в г д е ж Lotto-Thunder Tournament « Tournaments Database « CAGEMATCH
  4. ↑ Wrestlingdata.com – World's Largest Wrestling Database
  5. ↑ Crazy Cruiser 8 2008 « Tournaments Database « CAGEMATCH
  6. ↑ GPW: Justice for All:19th June // Tony Knox / Flickr. Посетен на 11 февруари 2014.
  7. ↑ GPW Guts & Glory « Events Database « CAGEMATCH
  8. ↑ а б Matches « Jack Gallagher « Wrestlers Database « CAGEMATCH
  9. ↑ FSW Trophy Tournament 2009 « Tournaments Database « CAGEMATCH
  10. ↑ а б Matches « Jack Gallagher « Wrestlers Database « CAGEMATCH
  11. ↑ Card with guide « Futureshock #48 « Events Database « CAGEMATCH
  12. ↑ а б FSW Championship « Titles Database « CAGEMATCH
  13. ↑ www.cagematch.de
  14. ↑ 4.15 後楽園ホール大会一夜明け会見 // Pro Wrestling Zero1. 16 април 2013. Посетен на 6 май 2013. (на японски)
  15. ↑ 曙が外国人新ユニット「ＮＷＦ」を結成 // Tokyo Sports. 17 април 2013. Архивиран от оригинала на 2016-08-06. Посетен на 6 май 2013. (на японски)
  16. ↑ ライディーン「オレと大地はすでにレベルが違う！」5.4　後楽園ホール大会へ向け記者会見 // Pro Wrestling Zero1. 16 април 2013. Посетен на 6 май 2013. (на японски)
  17. ↑ Who qualified for Cruiserweight Classic at PROGRESS? // www.wwe.com. Посетен на 8 май 2016.
  18. ↑ Williams, JJ. WWE Cruiserweight Classic round one spoilers: Sabre Jr, Swann, Gargano, Ibushi, more! // Wrestling Observer Newsletter. 23 юни 2016. Посетен на 24 юни 2016.
  19. ↑ Johnson, Mike. Three latest additions to the WWE cruiserweight division are.... // Pro Wrestling Insider. 5 септември 2016. Посетен на 5 септември 2016.
  20. ↑ ICE FC 13 Cesar Valencia vs Jack Claffey // YouTube. Посетен на 17 юли 2016.
  21. ↑ GPUK Night of the Gladiators 25 – Jack Claffey Vs Stefan Cowley // YouTube. Посетен на 17 юли 2016.
  22. ↑ MMA profile // Tapology. Посетен на 17 юли 2016.
  23. ↑ а б Zack Sabre Jr. and Jack Gallagher qualify for WWE Cruiserweight Classic at PROGRESS Wrestling // Посетен на 8 май 2016.
  24. ↑ Indie – „Toreador“ Jack Gallagher Theme Song
  25. ↑ www.cagematch.net
  26. ↑ Pro Wrestling Illustrated (PWI) 500 for 2016 // The Internet Wrestling Database. Посетен на 1 септември 2016.
  27. ↑ www.cagematch.net
  28. ↑ wrestleropesuk.wordpress.com

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джак_Галахър&oldid=11959924“.