Джалалабадска област
Джалалабадска област (на киргизки: Жалал-Абад областы) е една от 7-те области на Киргизстан. Площ 33 700 km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 214 400 души (2-ро място по население в Киргизстан, 19,09% от нейното население). Административен център град Джалал Абад. Разстояние от Бишкек до Джалал Абад 568 km.
Джалалабадска област Жалал-Абад областы | |
Страна | Киргизстан |
---|---|
Адм. център | Джалал Абад |
Площ | 33 700 km² |
Население | 1 214 400 души (2019) 36 души/km² |
Райони | 8 + 4 |
Областен управител | Жусупбек Шарипов |
Джалалабадска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-стария град в Джалалабадска област е Джалал Абад, първично утвърден за град през 1877 г. и вторично през 1927 г. Два града Таш Комур и Кок Джангак са признати през 1943 г., Майлуу-Суу през 1956 г., а Каракул през 1977 г. Останалите 3 града са утвърдени за градове след признаването на независимостта на Киргизстан: през 2003 г. Кочкор Ата, през 2004 г. (Кербен) и през 2012 г. (Токтогул). Първично Джалалабадска област е образувана на 21 ноември 1939 г. на базата на бившия Джалалабадски окръг. На 27 януари 1959 г. облостта е закрита и територията ѝ е присъединена към Ошка област. Във връзка с бързо нарастващото население в района на 14 декември 1990 г. областта е вторично образувана на базата на старите граници на първичната Джалалабадска област.
Географска характеристика
редактиранеДжалалабадска област заема западната част на Киргизстан. На юг и запад граничи с Узбекистан, на север – с Таласка област, на североизток – с Чуйска област, на изток – с Наринска област и на югоизток – с Ошка област. В тези си граници заема площ от 33 700 km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Дължина от запад на изток 380 km, ширина от север на юг 150 km.[1]
Територията на областта е разположена в пределите на Западен Тяншан, като над 70% от площта ѝ е заета от планински хребети и е почти безлюдна. На север се издига хребета Таласки Алатау (4165 m), на североизток – Сусамиртау (4048 m), на югоизток – северните части на Ферганския хребет (4427 m), на запад, по границата с Узбекистан – Пскемския хребет (4299 m), а източно и успоредно на него – Чаткалския хребет с максимална височина (4503 m, ), най-високата точка на областта. Южвите части на областта попадат в североизточната периферия на Ферганската котловина, като между нея и южните склонове на тяншанските хребети се простират т.нар. „адири“ (ниски предпланински части), заети от обработваеми земи.[1]
Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3 °C, а средната юлска 24 – 27 °C, годишна сума на валежите 500 mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18 °C, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600 mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10 °C), с много малко денонощия с температура над 0 °C.[1]
Всичките реки в областта принадлежат към водосборния басейн на река Сърдаря. От изток на запад, а след изтичането си от Токтогулското водохранилище през областта протича част от средното и цялото долно течение на река Нарин (дясна съставяща на Сърдаря) със своите многобройни къси и бурни притоци. На юг по границата с Андижанска област на Узбекистан преминава малък участък от река Карадаря (лява съставяща на Сърдаря), а в западната част на областта между Пскемския и Чаткалския хребет – река Чаткал (лява съставяща на Чирчик, десен приток на Сърдаря).[1]
В планините до 1500 m растителността е полупустинна (пелин, ефемери, солянка) развита върху сиви почви. Нагоре, до 3000 m са разпространени сухи планински степи, а след това ливадни степи върху планински кестеняви и кафяви почви. По склоновете на Чаткалския и Ферганския хребет са развити орехово-плодни гори, съставени от диви плодови растения: гръцки орех, ябълка, шам Фъстък, бадем, череша, барбарис и др. На височина 3000 – 4000 m са развити субалпийски и алпийски пасища върху планинско ливадни почви. Животинският свят е разнообразен, като е представен от лисица, вълк, язовец, хермелин, кафява мечка, дива свиня, сърна, бодлокож, а по най-високите части – планински козел и снежен барс.[1]
Население, социално-икономически показатели
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Джалалабадска област е наброявало 1 214 400 души (19,09% от населението на Киргизстан). Гъстота 36,04 души/km². Градско население 25,2%[2].; работещи: 390 700 (2008)[2]; регистрирани безработни: 18 707 (2008)[2]; експорт: 87,1 млн. долара (2008)[2]; импорт: 111,5 млн. долара (2008)[2]; директни чуждестранни инвестиции (2008): 16.8 млн. долара[2].
Етнически състав: киргизи 71,82%, узбеки 24,83%, руснаци 0,90% и др.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Джалалабадска област се дели на 8 административни района, 8 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 4 града с районно подчинение и 4 селище от градски тип.
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Джалал Абад (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1. Джалал Абад | 25 | 117 200 | гр. Джалал Абад | 117 200 | - | |
2. Каракул | 1050 | 25 400 | гр. Каракул | 25 400 | 175 | Кетмен Тьобе |
3. Майлуу-Суу | 12 | 25 400 | гр. Майлуу-Суу | 25 400 | 91 | Кьок Таш |
4. Таш Комур | 5 | 41 300 | гр. Таш Комур | 41 300 | 112 | Къзъл Джар, Шамалди Сай |
Административен район | ||||||
1. Аксийски | 3500 | 131 400 | гр. Кербен | 28 300 | 176 | |
2. Алабукински | 3054 | 102 200 | с. Ала Бука | 17 186 | 196 | |
3. Базар-Коргонски | 1965 | 171 700 | с. Базар Коргон | 36 618 | 33 | |
4. Ноокенски | 2336 | 137 000 | с. Маси | 15 000 | 44 | гр. Кочкор Ата |
5. Сузакски | 3019 | 288 600 | с. Сузак | 24 049 | 8 | гр. Кок Джангак |
6. Тогуз-Тороуски | 3816 | 24 500 | с. Казарман | 21 678 | 206 | |
7. Токтогулски | 7815 | 98 800 | гр. Токтогул | 19 200 | 289 | |
8. Чаткалски | 4608 | 27 100 | с. Каниш Кия | 13 880 | 325 |