Уикипедия

Джанет Уинтърсън

английска писателка

Джанет Уинтърсън (на английски: Jeanette Winterson) е английска журналистка, сценаристка и писателка на произведения в жанра социална драма, исторически роман, хорър, фентъзи, детска литература и документалистика.[1][2][3][4][5][6][7] В България е издавана и като Джанет Уинтерсън.[8]

Джанет Уинтърсън
Jeanette Winterson
Джанет Уинтърсън, 2015 г.
Джанет Уинтърсън, 2015 г.
Родена27 август 1959 г. (64 г.)
Професияписател, сценарист, журналист, преподавател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1985 –
Жанрдрама, фентъзи, хорър, исторически роман, детска литература, мемоари, документалистика
ТемаЛГБТ
Дебютни творби„Портокалите не са единственият плод“
Известни творби„Страстта“
„Написано върху тялото“
НаградиОфицер на Ордена на Британската империя Командор на Ордена на Британската империя
Повлияна от
СъпругСузи Орбах (2015 – 2019)
Уебсайт
Джанет Уинтърсън в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джанет Уинтърсън.

Биография и творчество редактиране

Джанет Уинтърсън е родена на 27 август 1959 г. в Манчестър, Англия. На 21 януари 1960 г. е осиновена от Констанс и Джон Уинтерсън. Израства в Акрингтън, Ланкашър, и е отгледана в петдесятната църква „Елим“. Отгледана е, за да стане петдесятна християнска мисионерка. Започва да пише проповеди на шестгодишна възраст.

На 16-годишна възраст разкрива, че е лесбийка и напуска дома си.[3] Скоро след това тя учи в колежа „Акрингтън и Росендейл“ в Акрингтън, след което следва Английска филология в колежа „Света Екатерина“ на Оксфордския университет, получавайки магистърска степен, като се издържа работейки на различни места – от продавачка на сладолед до санитарка в психиатрия.[4] След дипломирането си се премества в Лондон, където работи като помощник-редактор в издателство „Пандора Прес“, като заедно с работата си пише първия си роман.[2][5][7]

Първият ѝ роман „Портокалите не са единственият плод“ е издаден през 1985 г. Полуавтобиографичният ѝ роман разглежда религиозния излишък и човешката мания, като описва борбите на младо момиче срещу властна майка, догмите и ограниченията на религията.[1] Книгата печели наградата „Уитбред“ за дебют.[3] През 1990 г. романът е екранизиран в едноименния телевизионен филм с участието на Джералдин Макюън, и др.[5][7]

Следващата ѝ книга, пикаресковия исторически роман „Страстта“, е издаден през 1987 г. Той е вдъхновен от връзката ѝ с известната литературна агентка Пат Кавана. В книгата развива темите за любовта, хазарта, съдбата и лудостта, а действието се развива в бурните времена на Наполеонова Европа. Главни герои са младата Виланела, дъщеря на венециански лодкар, която е орисана да бъде различна, и Анри, личният готвач на императора, следващ го от славата до руската гибел, които в тези бурни години срещат своята уникална съдба в едно пътуване през Русия към Венеция. Книгата получава наградата „Джон Луелин Рис“ и я прави световноизвестна. След нея тя се посвещава на писателската си кариера.[1][4][5]

През 1989 г. е издаден фентъзи романът ѝ „Полът на черешата“. Действието му се развива в Англия от 17-и век, където едно бебе е намерено да плува в Темза, спасено е от Жената Куче и израства сред 12 танцуващи принцеси, живели дълго и щастливо без съпрузи.[1][5]

Романът ѝ „Написано върху тялото“ е издаден през 1992 г. В историята красивата Луиз се чувства окована от нещастния си брак и открива страстта, която ѝ липсва, чрез опустошителна връзка и откриване на тялото на любимия човек. Романът получава наградата „Ламбда“.[1][5]

Произведенията на писателката изследват половите полярности и сексуалната идентичност, а по-късните ѝ романи изследват отношенията между хората и технологиите.[6] За творбите си печели наградата „Уитбред“, наградата БАФТА за най-добра драма, наградата „Джон Луелин Рис“, наградата „Е. М. Форстър“ на Американската академия за изкуство и летература, наградата „Сейнт Луис“ през 2014 г., както и два пъти литературната награда „Ламбда“ за лесбийска литература. През 2006 г. получава отличието Офицер на Ордена на Британската империя[4], а през 2018 г. и отличието Командор на Ордена на Британската империя за литературната си дейност. От 2016 г. е член на Кралското литературно общество.[5][6]

От 2012 г. преподава творческо писане в Университета на Манчестър. Пише статии за „Таймс“ и е колумнист в „Гардиън“, както и сценарии за театъра и киното.[2][7]

В периода 1990 – 2002 г. има връзка с журналистката от BBC и академик Пеги Рейнолдс, а след това с театралната режисьорка Дебора Уорнър. През 2015 г. се жени за психотерапевката Сузи Орбах, с която се разделят през 2019 г.

Джанет Уинтърсън живее в Глъстършър в къща от 17-и век и в Лондон.[7]

Произведения редактиране

Самостоятелни романи редактиране

  • Oranges Are Not the Only Fruit (1985) – награда „Уитбред“ за дебют[1][2][3][5][6]
  • Boating for Beginners (1985)
  • The Passion (1987) – награда „Джон Луелин Рис“
    Страстта, изд. „Златорогъ“ (1991), прев. Иглика Василева
  • Sexing the Cherry (1989) – награда „Е. М. Форстър“
    Полът на черешата, сп. „Съвременник“ с. 33 – 125 (1996), прев. Ирина Черкелова
  • Written on the Body (1992) – награда „Ламбда“
    Написано върху тялото : едно любовно писмо до любовта, изд.: ИК „Прозорец“, София (2018), прев. Вяра Попова
  • Art and Lies (1994)
  • Gut Symmetries (1997)
    Симетрии на душевността – откъс, изд. „Литературен вестник“ (1999), прев. Иглика Василева
  • The Powerbook (2000)
  • Lighthousekeeping (2004)
  • The Stone Gods (2007)
  • The Daylight Gate (2012)
  • Frankissstein: A Love Story (2019)

Участие в общи серии с други писатели редактиране

Поредица „Митове“ (Myths) редактиране

3. Weight: The Myth of Atlas and Heracles (2005)[1][2][3][5]
Тежестта, изд. INK (2006), прев. Ралица Кариева
от поредицата има още 16 романа от различни автори – Маргарет Атууд, Давид Гросман, Али Смит, Карън Армстронг, Виктор Пелевин, Милтън Хоторн, Чинуа Ачебе, Дона Тарт, и др.

Поредица „Хогарт Шекспир“ (Hogarth Shakespeare) редактиране

  • The Gap of Time (2015)[1]
от поредицата има още 6 романа от различни автори

Новели редактиране

Детска литература редактиране

  • The King of Capri (2003)[1][3][7]
  • The Lion, The Unicorn and Me (2009)
  • Hansel and Greta (2020)

Поредица „Плетница на времето“ (Tanglewreck) редактиране

  1. Tanglewreck (2006)[2][3]
  2. The Battle of the Sun (2009)

Сборници редактиране

Документалистика редактиране

  • Art Objects (1995)[1][2]
  • Why Be Happy When You Could Be Normal? (2011) – мемоари, награда „Ламбда“[1]
  • Stop What You're Doing and Read This! (2011) – с Кармен Калил, Марк Хадън, Майкъл Розен и Зейди Смит
  • Courage Calls to Courage Everywhere (2018)
  • 12 Bytes : How We Got Here. Where We Might Go Next (2021)

Екранизации редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
  5. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  6. ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта SF-Encyclopedia
  7. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография и библиография в сайта British Council
  8. ↑ Съгласно бележките на Националната библиотека „Джанет Уинтерсън“ следва да е възприетото име на писателката.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jeanette Winterson в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джанет_Уинтърсън&oldid=12203123“.