Джеймс Блек

шотландски фармаколог

Сър Джеймс Уайт Блек (на английски: James Whyte Black; 14 юни 1924 – 21 март 2010) е шотландски фармаколог.

Джеймс Блек
James Whyte Black
шотландски фармаколог
Роден
Удингстон, Великобритания
Починал
21 март 2010 г. (85 г.)
ПогребанВеликобритания
Учил вУниверситет на Сейнт Андрюс
Работил вУниверситетски колеж Лондон
Кралски колеж Лондон
Глазгоуски университет
Университет на Сейнт Андрюс
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1988)[1][2]
Член на Британското кралско научно дружество
Джеймс Блек в Общомедия

Известен е със своя принос в разработката на два основополагащи класа лекарствени средства – бета-блокерите и блокерите на H2 рецепторите. Неговите изследвания довеждат до разработването на пропранолола и циметидина, които имат голямо значение в лечението на сърдечни заболявания и язви. През 1988 г. Блек е удостоен с Нобелова награда за медицина за „откритията му от значение за разработването на лекарства, използвани за лечение на сърдечни заболявания и язви“.

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Джеймс Блек е роден на 14 юни 1924 година в Удингстон, Шотландия.[3] Той завършва медицина в Университета на Сейнт Андрюс през 1946 година. След това започва да работи като асистент в Университета на Глазгоу.

Научна кариера

редактиране

През 50-те години на XX век Блек започва изследвания в областта на фармакологията. Той е назначен в Университета на Лондон и Университета на Дънди. През този период разработва пропранолола – първият бета-блокер, който помага при лечението на сърдечни заболявания като хипертония и ангина. След това създава циметидина, който се използва за лечение на язви и е един от първите блокери на H2 рецепторите.

Принос и награди

редактиране

Блек получава широко признание за своите иновации в медицината. През 1988 година получава Нобелова награда за медицина.[4] Удостоен е и с редица други награди и отличия, има статут на рицар командор от Ордена на Британската империя.

Научно наследство

редактиране

Изследванията на Блек имат значително влияние върху съвременната медицина. Пропранололът и циметидинът са сред най-важните открития в областта на фармакологията и са основа за разработването на нови лекарствени средства.

Източници

редактиране
  1. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1988 // Нобелова фондация. Посетен на 3 януари 2019 г.
  2. The Nobel Prize amounts // Нобелова фондация. Посетен на 3 януари 2019 г.
  3. McGrath, John Christie и др. Sir James Whyte Black OM. 14 June 1924—22 March 2010 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 70. 11 ноември 2020.
  4. Sir James Black's Nobel Prize medal // National Museums Scotland. Посетен на 16 декември 2023.