Джеймс Бертрам Колип (Ноември 20, 1892 – 19 юни 1965 г.) е част от групата на Торонто, която изолира инсулин. Той служи като председател на Департамента по биохимия в Университета МакГил от 1928 – 1941 и декан на факултета по медицина на Университета на Западно Онтарио, 1947 – 1961. Член на британското кралско научно дружество.

Джеймс Колип
канадски биохимик
J. B. Collip in his office at McGill University ca. 1930.png
Роден
Починал
Научна дейност
Област Биохимия
Образование Университет в Торонто
Известен с Инсулин
Джеймс Колип в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден в Белвил, Онтарио, той постъпва в Тринити Колидж в Университета на Торонто на 15-годишна възраст и учи физиология и биохимия. Получава докторска степен по биохимия от същия университет през 1916 г.

През 1915 г., при навършване на 22-годишна възраст, Колип приема позиция на лектор в Едмънтън в Университета на Алберта, факултета по медицина, малко преди завършване на докторските си проучвания. Заема тази позиция в продължение на 13 години, израства до позицията на професор и ръководител на Катедрата по биохимия през 1920. Неговите изследвания по това време са фокусирани главно върху биохимичните показатели на кръвта на гръбначни и безгръбначни.

Взима отпуск в началото на април 1921 г., и пътува до Торонто с Рокфелер стипендия за професорска позиция за шест месеца заедно с професор Джон Джеймс Ричард Маклеод от департамента по физиология на университета на Торонто. Там научните му изследвания (за ефекта на рН върху концентрацията на захар в кръвта) го отвеждат до морските биологични станции в Уудс Хоул, Масачузетс и Сейнт Андрюс, Ню Брунсуик, преди да се върне в Торонто в края на годината.

Маклеод наблюдава работата на Фредерик Бантинг и Чарлз Бест в търсенето им за лечение на диабет, които са започнали през май 1921 г. През декември, когато Бантинг и Бест изпитват затруднения при рафиниране на панкреатичен екстракт, Маклеод освобождава Колип от другите му изследванията за да му позволи да се присъедини към научния екип. Задачата на Колип е да подготви инсулин в по-чиста и използваема форма, отколкото Бантинг и Бест са успели да постигнат дотогава.

Работа с инсулинРедактиране

През януари 1922 г., след като 14-годишният Леонард Томпсън (първия човек инжектиран с инсулин с клинична цел) получава тежка алергична реакция към инжектирания инсулин, Колип постига целта – изготвяне на достатъчно чист панкреатичен екстракт, за да се възстанови пациентът и да се използва по време на клиничните изпитвания. Успешните опити скоро са завършени и бъдещето на инсулина е осигурено. Бантинг, Бест и Колип впоследствие споделят патента за инсулин, който продават на университета на Торонто за един долар.

Поради разногласия между Бантинг и Маклеод, настъпва разрив в екипа. Нобелова награда за физиология или медицина е присъдена на Бантинг и Маклеод през 1923. Чувствайки, че Бест е бил пренебрегнат при награждаването, Бантинг споделя своя дял с Бест. В отговор на това Маклеод споделя своя дял с Колип. Въпреки това, Колип и Бест са почти забравени като съ-откривателите на инсулина.

След този ранен успех, Колип се връща в Едмънтън, за да поднови своята позиция в университета и да следва собствените си проучвания и изследвания на хормони. През 1928 г. е назначен в университета „Макгил“ в Монреал от бившия си ръководител, Арчибалд Макалъм. Колип служи като председател на департамента по биохимия на Макгил 1928 – 1941. Той се счита за пионер на ендокринната изследвания, както и пионер в изследванията върху адренокортикотропен хормон (ACTH).

Почива на 19 юни 1965 г., на 72-годишна възраст.

ИзточнициРедактиране

  • Kinch, R A и др. Dr J. B. Collip and the development of Premarin. // Journal of obstetrics and gynaecology Canada: JOGC = Journal d'obstétrique et gynécologie du Canada: JOGC 30 (3). Март 2008. с. 244 – 7.
  • Bliss, Michael. Resurrections in Toronto: the emergence of insulin. // Horm. Res. 64 Suppl 2 (2). . 2005. DOI:10.1159/000087765. с. 98 – 102.
  • Rosenfeld, Louis. Insulin: discovery and controversy. // Clin. Chem. 48 (12). Декември 2002. с. 2270 – 88.
  • Dominguez, L J и др. [The discovery of insulin: what really happened 80 years ago]. // Ann. Ital. Med. Int. 16 (3). . 2001. с. 155 – 62.
  • Collip, J B. The William Henry Welch Lectures: Some recent advances in the physiology of the anterior pituitary. 1934. // Mt. Sinai J. Med. 66 (5 – 6). . 1999. с. 343 – 64; discussion 342.
  • Li, A. J. B. Collip, A. M. Hanson and the isolation of the parathyroid hormone, or endocrines and enterprise. // Journal of the history of medicine and allied sciences 47 (4). Октомври 1992. DOI:10.1093/jhmas/47.4.405. с. 405 – 38.
  • Schwartz, T B. Giants with tunnel vision: the Albright-Collip controversy. // Perspect. Biol. Med. 34 (3). . 1991. с. 327 – 46.
  • Bliss, M. Banting's, Best's, and Collip's accounts of the discovery of insulin. // Bulletin of the history of medicine 56 (4). . 1982. с. 554 – 68.
  • Barr, M L и др. James Bertram Collip, 1892 – 1965. // Biographical memoirs of fellows of the Royal Society. Royal Society (Great Britain) 19. . 1973. с. 235 – 67.
  • Browne, J S и др. James Bertram Collip (1892 – 1965). // Endocrinology (journal) 79 (2). Август 1966. DOI:10.1210/endo-79-2-225. с. 225 – 8.
  • Noble, R L. J. B. Collip, 1893 – 1965. // J. Reprod. Fertil. 11 (2). Април 1966. DOI:10.1530/jrf.0.0110167. с. 167 – 70.
  • Foglia, V G. James Bertram Collip (20 November 1892 – 19 June 1964). // Revista de la Sociedad Argentina de Biología 42 (1). . 1966. с. 4 – 6.
  • Noble, R L. Memories of James Bertram Collip. // Canadian Medical Association journal 93 (26). Декември 1965. с. 1356 – 64.
  • Keys, D A. Obituaries. // Canadian Medical Association journal 93 (14). Октомври 1965. с. 774 – 5.
  • WARWICK, O H. Obituaries. // Canadian Medical Association journal 93 (9). Август 1965. с. 425 – 6.
  • THOMSON, D L. Dr. James Bertram Collip. // Canadian journal of biochemistry and physiology 35 (11). Ноември 1957. DOI:10.1159/000047423. с. suppl 3 – 7.